Лао-дзъ е по-скоро псевдоним, съзнателно оставен за тълкуване в пространството между „Стария мъдрец“ и „Стария младенец“. Според каноничните сборници на даоисткия култ Лао-дзъ (живял през VI в. пр. Хр.) бил заченат, когато майка му погълнала една падаща звезда и бил роден след като престоял в утробата й 81 години.
Първият биограф на Лао-дзъ, китайският историк Съ-ма Циен (148-86 г. пр. Хр.) твърди, че родното му място е най-южното от тогавашните китайски царства, Чу, а основното занимание на живота му било „завеждащ книгохранилището в двора на царството Джоу (Централен Китай)“. След дългогодишно наблюдаване на упадъка на нравите в това царство, Лао-дзъ се отправил на Запад и на един от граничните проходи във Великата Китайска стена, по молба на пазителя на заставата, му предал учението си „с малко повече от 5000 думи“, съставляващи текста на „Дао-дъ дзин“, след което продължил в западна посока и никой повече не чул за него.
След една своя среща с Лао-дзъ, най-прославеният мъдрец на китайската древност Конфуций казал на учениците си, че той е подобен на дракона – „яха вихрите и се въззема към небето“.
Двадесетина века по-късно Карл Ясперс определя Лао-дзъ като една от „осовите“ фигури в световната история на идеите, която в определена степен обуславя хода на общочовешкото развитие, свързвайки условните полюси „Изток“ и „Запад“.
