Оскар Уайлд

Оскар Фингъл О’Флеърти Уилс Уайлд е роден в Дъблин през 1854 г. в семейството на прочут очен лекар хирург и известна поетеса, подписваща творбите си с псевдонима „Сперанца“.
Завършва с отличие колежа „Тринити“ в Дъблин (1874) и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическата литература и философия, слуша и лекциите на Ръскин по естетика. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чиито идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.
През 1881 г. Уайлд публикува том с поеми, отличаващи се с блестяща форма и с опита поезията да бъде изградена посредством принципите на импресионизма в живописта, но те са определени от консервативната критика като „изкуствени и неискрени“. През 1882 г. обикаля Северна Америка с курс лекции върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн. През 1884 г. се жени за Констанс Лойд и се отдава на журналистическа дейност. През 1888 г. Публикува „Щастливият принц и други приказки“, които и до днес се преиздават.
Последвалите разкази и новели – „Престъплението на лорд Артър Савил“ (1891), „Портретът на г-н W.H.“, „Сфинкс без загадки“ – биха могли да бъдат окачествени като проповядващи аморализъм, ако не съдържаха толкова ирония. Своите естетически възгледи Уайлд излага в трактата „Упадък на лъжата“ (1889) и още в „Четка, перо и отрова“ (1889) и „Критикът като художник“ (1890).
Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ през 1890 г. му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“, „Жена без значение“, „Идеалният мъж“ и „Колко е важно да бъдеш сериозен“, поставени в театрите на Уест Енд между 1892 и 1895 година.
Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 г. той се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. В 1895 г., когато е на върха на славата си, Уайлд завежда съдебно дело за клевета срещу бащата на Дъглас, но губи делото. След още два процеса Уайлд е осъден на две години затвор за безнравствено поведение. След освобождаването си веднага заминава за Париж, където живее с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Там той приема католическото вероизповедание и изпада в мистични настроения. Последните произведения на „разкаялия се грешник“ са неговата изповед „De Profundis“ (написана през 1897, но публикувана през 1905), в която Уайлд се отказва от предишните си естетически и морални въгледи – причудлива смес от ницшеанство и култ към красотата, за да признае, че светът е пълен със страдания и че главна задача на поета е да пише за тях. В „Балада за Редингската тъмница“ (1898) идеите на „De Profundis“ са облечени в поетическа форма.
Умира в Париж през 1900 година.