Стоическият философ и мъдрец Епиктет е живял в периода от 50-та до 120-та година сл. Хр. Роден е във Фригия, вероятно в град Хиераполис (сега Памук кале в Турция) и е доведен в Рим като роб. Докато служи при Епафродит, освободен роб и секретар на Нерон, започва обучението си при Музоний Руф – най-известния стоически учител за времето си. Освободен по-късно от господаря си, Епиктет на свой ред започва да преподава стоицизъм. След един декрет на Домициан, вероятно през 94 г., с който от Рим биват прогонени всички философи, смятани за причинители на вълнения и врагове на държавата, Епиктет се преселва в Никополис, град в областта Епир в Северозападна Гърция. И там до смъртта си той обучава чрез думи и личен пример, с амбицията до подтикне духа на своите слушатели към благото, привличайки многобройни ученици, дошли да търсят мъдрост и открили чрез учението му нов начин на живот.
Сред основните представители на късния стоицизъм изпъкват един роб – Епиктет и един император – Марк Аврелий. Те вярват, че стремежът към мъдрост и добродетелност е достъпен за всички човешки същества и може да бъде осъществен независимо от външните обстоятелства, благодарение на разума.
Според Епиктет, мъдростта се постига чрез опит, а обучението – чрез примери. Самият той влиза в галерията от философи-образци на мъдростта, редом със Зенон, Диоген, Сократ, като онеправдания и куц роб, постигнал чрез философията свобода и равенство с боговете.
