Петър Дънов

Петър Дънов

Едва ли има друга фигура в българския духовен пантеон с по-противоречива съдба от тази на Петър Дънов. Обожествяван още приживе от едни, той е и най-злостно хулен от други. Но той оставя неоценимо богатство – оригинално философско учение, практична наука за разумен и духовно осмислен живот.

Последователен и добронамерен във всички свои действия, той доказва на дело, че човеколюбието е по-силно от себелюбието. Доказва го на нас, българите, които сме щастливи сега, че можем да общуваме с жизнеутвърждаващата философия на нашия сънародник.

Роден на 11 юли 1864 г. в с. Николаевка, в семейството на православен свещеник, Петър Дънов расте в родолюбива среда. Своето висше теологическо образование получава в Америка, но се завръща в България, защото съзнава нуждите на своя народ от просвета и образование. И никак не е случайно, че скоро след това издава първата си книга със заглавие „Науката и възпитанието“.

В първите години на новия век Петър Дънов предприема чести пътувания из България и изнася лекции, като едновременно с това проучва умствените възможности на българите, ползвайки методите на френологията. Убеден, че българинът е достатъчно интелигентен и възприемчив към по-ново, реформаторско мислене, през 1914 г. той започва да изнася публични неделни беседи в София, по-късно издадени в шест тома под наслов „Сила и живот“.

През военните години Петър Дънов продължава да изнася своите публични беседи. Те прекъсват само през 1917 г., когато поради неортодоксалното му тълкуване на Христовите слова е интерниран за една година във Варна.

След завръщането си в София през 1918, подновява своята просветителска дейност. Скоро след това негови ентусиазирани последователи основават селище извън София, наречено символично „Изгрев“. Там започва да се прилага на практика идеята за комунален братски живот, за да бъде постигнат общ духовен растеж.

През тези години все по-често обръщението „г-н Дънов“ се замества с „Учителю“ поради респекта към неговите универсални знания, демонстрирани във всяка област на познанието.

С общи усилия последователите му построяват модерна сграда с обширен салон, който отваря врати за нов вид лекции на Учителя Дънов. Той ги нарича „окултни“. Обект на тези лекции са вътрешният мир на човека и взаимоотношенията му с природата. Чрез тях той разкрива нов свят на събития и явления, който остава невидим за физическите сетива на хората.

Така през 1927 г. „Изгревът“ придобива вид на духовен център за универсални знания. Петър Дънов често е посещаван от известни личности, търсен е съветът му по всякакви въпроси. Обаянието му е неоспоримо. От него се страхуват единствено слабите и дребни души. Но към тях той проявява рядко търпение и отзивчивост. Животът му е лишен от тайни. Между думите и делата му има пълно покритие. Говори само истината. Никога не нагрубява и не предизвиква. Зачита правото на свобода у всеки.

През 1929 г. е поставено началото на летните лагери в Рила. Всяко лято последователите на Учителя се установяват на палатки край второто от Седемте рилски езера. Странно изглежда фигурата на Учителя на фона на пъстрото множество край планинското езеро или по тесните криволичещи пътеки. Всякога с изрядно чист бял костюм, с вратовръзка и бомбе, той наистина е странник – един сред многото.

Преди да си замине от този свят на 27.12.1944 той казва съвсем скромно: „Една малка работа за Господа, напълно се завърши... добре.“ Тази „малка работа“ включва интензивен 80-годишен живот, посветен на духовна просвета и на една по-висша етика. Тази „малка работа“ е безспорно апостолска мисия, изпълнена с твърдост, разбиране и постоянство.

Милка Кралева

Книги от Петър Дънов

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА