Ерих Фром (1900–1980) е сред най-блестящите мислители на ХХ век в областта на психологията, психоанализата, философията и социалните науки. Ученик на Фройд, той е сред основателите на неофройдизма, като името му се свързва с прочутата Франкфуртска школа на критичните мислители. Фром оспорва постулата на своя учител, че решаващ фактор за развитието на личността са биологичните фактори, изтъквайки първостепенната роля на средата. Проблемите, свързани с културата и обществото, представляват особен интерес за концепциите му, които оказват сериозно влияние върху развитието на социологията и психологията.
Роден е в Германия, следвал е в университетите в Хайделберг и в Мюнхен и в Института по психоанализа в Берлин. Заради еврейския си произход е принуден да напусне нацистка Германия през 1932 г. Изнася лекции в Мексико, където е професор по психоанализа в Националния университет, а също и в САЩ – в колежа „Бенингтън“, в „Йейл“, в Мичиганския щатски университет и в Нюйоркския университет.
Неговите книги, превърнали се в класика на психологическата и психоаналитичната литература, продължават да бъдат сред най-превежданите и преиздавани заглавия в света. Част от най-забележителните му трудове са „Изкуството да обичаш“, „Изкуството да бъдеш“, „Да имаш или да бъдеш“, „Душата на човека“, „Бягство от свободата“, „Здравото общество“, „Анатомия на човешката деструктивност“ и много други.
