Дефицит на В12: Да вземем нещата в свои ръце. Предайте нататък

Дефицит на В12: Да вземем нещата в свои ръце. Предайте нататък

Разговор със Зорница Павлова – препатилата млада майка, която сама и въпреки системата на българското здравеопазване диагностицира детето си с остър дефицит на витамин В12

Коя е Зорница Павлова

Тя е на 31 години и живее във Варна. Омъжена, с две  малки дъщерички: Анастасия (Настя) на 2 години и 10 месеца и едномесечната Екатерина. Голямото момиченце е герой на печално известната история с погрешното диагностициране на В12-дефицит, когато майката сама стига до диагнозата.

Зори е завършила английска филология, средното й образование е с профил биология и химия. И двете изиграват решаваща роля, когато издирва и пресява сериозна научна информация на английски, за да помогне на детето си, упорито диагностицирано с епилепсия въпреки редицата сериозни липси на симптоми и на тяхното проявление.

В момента е в отпуск по майчинство, но се занимава с комуникации и връзки с обществеността в сферата на възобновяемите енергийни източници. Пред дипломиране е в магистърската програма „Комуникации за развитие“ в Малмьо, Швеция.

Зори е един от най-популярните български влогъри. Каналът й е позитивен, пъстър, разнообразен и полезен „като женско списание“ по думите на усмихнатата му авторка.

Какъв е Вашият личен опит с дефицита на витамин В12?

Вместо думи – ето видеоразказ за бедата, която ни сполетя, когато дъщеричката ни Анастасия беше на малко повече от годинка. Тази история съвсем реално можеше да не завърши с хепиенд. Ние имахме късмет и въпреки системата на българското здравеопазване се добрахме до правилните лекари, които ни помогнаха да излекуваме детето си, което едни други лекари вече бяха отписали.

Какво бихте посъветвали хората, които открият у себе си или у близките си симптоми за дефицит на В12?

Да се изследват! Могат да го направят в почти всяка лаборатория. Ако всичко е наред, чудесно, търсенето на причината за оплакванията продължава, но ако наистина е дефицит на витамин В12, е необходима бърза реакция, докато симптомите са все още обратими. Навременното изследване е ключов елемент за успеха на лечението.

Неглижира ли се проблемът с дефицита на В12? Защо според Вас в книгата А дали не е В12? се говори за „невежество, потайност и лекарски грешки“, дори за „целенасочена конспирация“?

Абсолютно неглижиран и дори отречен е този проблем. В една от болниците даже ни заявиха „Те, невролозите, всичко лекуват с В12, но той изобщо не е важен.“ Изказване, което е повече от абсурдно, но както на собствен гръб разбрахме, такова е разбирането на мнозинството медицински лица, за съжаление, не само в България, но и в чужбина.

Колкото до „целенасочената конспирация“, ние лично не можем да говорим за такава в България по отношение на витамин В12. Струва ни се обаче, че тя е съвсем реална спрямо лесните и евтини начини за лечение на много болежки. Усещането ни е, че не само медиците, но и пациентите и родителите търсят, често несъзнателно, някаква „по-така“ екзотична болест. Като че ли е трудно да се повярва, че поносимата сума за  инжекции или хапченца под езика е достатъчна да помогне, когато страдаме от проблеми с равновесието, шум в ушите, изтръпнали крайници, лесна уморяемост, бели петна в паметта и още куп оплаквания. Всички те са коректно изброени и систематизирани в книгата А дали не е В12?

И като стана дума за книгата, как тя ще помогне на хората? Как да извлечем максималната полза от нея?

А дали не е В12? трябва да е със златен кант! Тя буквално „отваря очи“ за неща и симптоми, за които дори не сме предполагали, че са част от една обща картина. Имахме ги и аз, и роднините ми. В нашия случай А дали не е В12? ни даде информация, която беше сламката, за която се хванахме, за да спасим дъщеря си. Четох много и се молех дано да сме хванали дефицита навреме, за да бъдат уврежданията обратими. За щастие, реакцията ни беше сравнително бърза и достатъчно адекватна и днес детето ни се развива напълно нормално. Максимална полза можем да извлечем, ако четем с отворен ум и вземем отговорността за здравето си в свои ръце, а ако имаме съмнения за такъв дефицит – да се изследваме.

В нашия случай книгата още не беше преведена на български. Щом чух за нея, веднага я купих в електронен вариант от Амазон, нямах време за губене и в рамките на дни задействахме лечението – около седмица след като лекарите отписаха Настя.

Вече от дистанцията на времето: Как бихте обобщили накратко случилото се с Вас и Настя? Каква е поуката от всичко, което преживяхте покрай дефицита на В12?

За нас спасяването на живота и възстановяването на здравето й бяха чудо. Диагностицирахме я сами, с много четене на медицинска литература и на А дали не е В12?, тогава още на английски. Какво ли щеше да стане, ако бях приела присърце заявленията на не един и двама доктори, че НЯМАМ ПРАВО да спасявам детето си, защото нямам диплома.

Поуката ни, за съжаление, е да не се предоверяваме на лекарите, а винаги да търсим следващо мнение. Второ, трето, в нашия случай – четиринадесето. Малките камъчета обръщат колата, казва народната поговорка, а един витамин може да реши съдбата на теб или близките ти. 

Как бихте довършили изречението „Проблемът с дефицита на В12 е дефицит на…

... холистичен подход в диагностицирането, на адекватна подготовка на медицинските лица още по време на обучението им. Дефицит на В12 имат голям процент от хората във всяка възраст основно заради сложния начин на усвояването му от организма, начина на хранене с преработени храни, като тук, за съжаление, включваме и модерните течения в храненето: абсолютния отказ от храни с животински произход (веганство) без съответно суплементиране. Накратко, дефицитът на В12 е дефицит на пълноценен живот.

Виждам, че в ютюб сте разгърнали цяла кампания, Вашите видеа са информативни, с богата и събрана на едно място информация; гостувахте и в „На кафе“…

Целта ни е „да предадем нататък“. Повече хора да знаят за животозастрашаващия проблем с дефицита на В12 и за начините да го преодолеят. Надяваме се също това, че ние се осведомявахме по неведоми пътища, да стане по-скоро рядкост в спешни ситуации и хората да знаят, че на света има и такова нещо. Ние не бяхме. В предаването не споменахме имената на недобросъвестните лекари, за да не навлечем вреда на медията.

За книгата четете тук.
Защо книгата е полезна четете тук.
Видеообръщение на авторката Сали Пачолок към българските читатели вижте тук.

Интервю с д-р Мария Папазова четете тук.
Интервю с д-р Кадъм, д-р Стаматов и д-р Тачева четете тук.

Категория: 

Още от Интервюта

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА