Д-р Мария Папазова: Прочетете „А дали не е В12?“ – може да спаси живот!

Д-р Мария Папазова: Прочетете „А дали не е В12?“ – може да спаси живот!

Разговор с медицинския консултант на книгата А дали не е В12? 

Доц. д-р Мария Папазова: Професионален път

З
авършва медицина в София. Започва като асистент в Националния институт по ендокринология, геронтология и гериатрия, по-късно работи като участъков терапевт. Временно спира да практикува, тъй като представата ѝ за лекарската професия и реалността се разминават: Занимавахме се със спешна медицина и дистрибуция на медикаменти, а бяхме безпомощни в лекуването на хроничните заболявания и невежи за дълбокия смисъл на лекарското призвание. Обръща се към науката и защитава докторат в областта на психоневрофармакологията в Института по невробиология при БАН.

Носител е на Наградата за най-добър млад фармаколог за 1992 г. на името на проф. Петър Николов и на Годишната награда за перспективен млад учен на Европейския колегиум по невропсихофармакология през 1993 г. Член е на Нюйоркската академия на науките, включена е в изданието „Кой кой е по света“ за 1996 г.

Съчетава активната си научна дейност в областта на фундаменталната експериментална фармакология с интегративната медицина. От 20 години се занимава с теория и практика на холистичната медицина като холистичен консултант и радиоводещ. Има рубрика „Холистично медицинско училище" в предаването „На кафе“ по Нова телевизия и провежда ежегодни семинари на тема „Всички болести са лечими“. Името й е на корицата на осем научно-популярни монографии – самостоятелно и в съавторство.

Д-р Папазова е консултант на книгата „А дали не е В12?“ с автори Сали Пачолок и д-р Джефри Стюарт, издадена на български от ИК КИБЕА.

С какво темата за един витамин обсеби вниманието на дългогодишен холистичен специалист и професионалист като Вас?

Когато от КИБЕА ми предложихте да бъда консултант на книга за В12, се наложи да си припомня, че на плещите на този „един витамин“ се крепи човешкото здраве. Буквално! Говоря за същия В12, който матрицата на университетското обучение по медицина е обрекла на умишлено забвение. Дадох си сметка за собствените си професионални пропуски и настръхнах при мисълта в каква ситуация се намират нищо не подозиращите хора... Човечеството живее в условията на епидемия от В12-дефицит, казано иначе – на здравна катастрофа. Стотици хиляди погрешни диагнози и инвалидизирани хора, лавина от нещастни животи. Такава, уви, е ситуацията и в България – казвам го без излишно преувеличение и драматизъм.

Колкото до моето медицинско образование и дългогодишна практика, ще подчертая дебело, че при холистичния лекар няма предел на познанието. Ние крачим ежедневно по безкрайния път на познанието за Човека в рамките на общата квантова вселенска картина. Знанията ни са само база за непрестанно надграждане. Изключително  опасна – и за лекаря, и за пациента – е  идеята, че знаем и можем всичко. Тази нагласа ми е завещана от моя любим професор по вътрешни болести д-р Александър Станчев. Затова вече 35 години, откакто съм завършила медицина, не спирам да уча.

Каква е най-голямата опасност, свързана с непознаването на проблема „дефицит на В12“?

Опасностите от недостатъчната концентрация на В12 са твърде много, но в най-опасна ситуация са бременните и децата в ранна и пубертетна възраст. Както, впрочем, и всички останали. Защо ли? Ето само част от рисковете при недоимък на В12: централната и периферната нервна система не се изграждат правилно, децата се раждат с малформации  или изостават в умственото си развитие, младите хора се инвалидизират поради разрушаване на миелиновата обвивка на нервите, клетките не могат да се размножават правилно и ДНК не е защитена в днешната опасна и токсична екологична ситуация. Възрастните се сдобиват набързо с погрешни диагнози от типа на алцхаймер или развиват неясни, подобни на синдрома на Паркинсон състояния. Хиляди работоспособни хора се инвалидизират рано. Самата липса на В12 застрашава всяка жизнена функция, но освен това В12-дефицитът неизбежно води до увеличаване на изключително токсичната субстанция хомоцистеин, която буквално взривява бомбата на всяко сериозно заболяване в човешкия организъм – от инфаркт и инсулт до остеопороза. 

Кои са основните симптоми, на които да обърнем внимание?

Това е много пространен въпрос.  Препоръчвам да се прочете внимателно самата книга А дали не е В12?, защото ще се необходими няколко страници само за да ги изредим, а там са надлежно систематизирани и описани. Ето една незначителна част от симптомите: от безплодие и хабитуални аборти, анемии и всякакви смущения в развитието на децата до всички възможни симптоми на тежките неврологични и психични страдания: от треперене на ръцете, световъртеж и липса на равновесие, болки и мравучкане до парализа. Да не забравяме злокачествените страдания, остеопорозата, сърдечно-съдовите заболявания, които имат изключително пряка връзка с високия хомоцистеин и са следствие от дефицита на В12... Всеки симптом по принцип може да е следствие и от този дефицит. Пак повтарям: оплакванията може да са свързани с отделен орган и система, както и с няколко едновременно!

Има сериозно разминаване на референтните стойности за серумен В12: в една от най-големите български лаборатории те са 141 – 489 pmol/l (191 – 662 pg/ml). Авторите на книгата обаче настояват за повишаване на долната граница на 450 pg/ml, а като нормална стойност посочват 1000 pg/ml . Разликата е сериозна. Какъв е полезният ход на пациента в тази ситуация?

Напълно подкрепям предложението на  Сали и Джефри (авторите на А дали не е В12? – Д.Ц.) за преразглеждане на референтните стойности. Самата практика доказва тяхната релевантост. При стойности  под 400 pg/ml, особено при децата, често има клинична картина на неврологичен проблем. Засега няма гарантиран полезен ход и именно това е една от задачите – да се унифицират точни референтни стойности. Освен това концентрацията в кръвта е далеч над ефективната в тъканите. Препоръчвам при стойности под 450 pg/ml да се прави поне 3-месечно лечение с усвоим препарат с В12 (например под формата на капки за нос). Витаминът не е токсичен и не може да навреди!

Да изведем акцентите: Какво следва да направи човек, ако открие у себе си голяма част от симптомите за недостиг на В12? Може ли сам да се погрижи за здравето си и как, респ. може ли да си самонавреди? Можем ли да кажем направете това и това и няма да сбъркате?

Независимо от некоректната система на лабораторно изследване на концентрацията на В12 препоръчвам хората с подозрения за дефицит да си направят тест, като всеки изисква изследване на кръв за В12 и хомоцистеин и на урина за метилмалонова киселина. След това, независимо от резултатите, да провери в книгата къде в скàлата са неговите изследвания и да вземе мерки. Повтарям: В12 не е токсичен, не се складира в организма и не може да навреди. Ако се прави, да кажем, през седмица профилактика с добър препарат, няма как да си навредим. Опасността от дефицита е наистина огромна. Ако нивата са под 200 пикограма – непременно инжекционно приложение! Това е най-общо, но да не забравяме, че всеки случай е индивидуален и няма как да се дадат просто така точни и общовалидни препоръки.

В тази връзка, можете ли да се подпишете под следния цитат от книгата А дали не е В12?:

Опитът ни показва, че много пъти на пациенти със симптоми и серумен В12 между 200 и 450 pg/ml се казва, че нямат дефицит на витамин В12. Предвид забележителната безопасност на терапията с В12, винаги е по-добре да се заложи на лечението.

Подписвам се с две ръце!

Защо в книгата се говори за „невежество, потайност и лекарски грешки“, дори за „целенасочена конспирация“? И в тази връзка как книгата А дали не е В12? ще помогне на хората?

В книгата всички факти са точни, проверени и обективни. В нея се говори открито за мафията в медицината, за която всеки интелигентен, интересуващ се от същността на нещата човек отдавна знае. Книгата „Световната конспирация“ и нейното своеобразно продължение - „Световната конспирация в медицината“ са постижение на български автори... Не мога да си представя, че има хора, които още не виждат нещата в истинската им светлина: днес в медицината положението на всички нива се владее от фармацевтичната мафия. Една проста аритметика, която авторите са направили, ви дава сравнение между нищожната сума за лечение на В12-дефицита и средствата, които се отделят за „лечение“ на множествена склероза например. Ние лекарите сме жертви на умишлена дезинформация. Представете си сами какви са последиците.

Как бихте довършили изречението „Проблемът с дефицита на В12 е …

… дефицит на  ИСТИНСКИ ПОЗНАНИЯ.

За книгата А дали не е В12? четете тук.
Защо е полезна книгата четете тук.
Видеообръщение на авторката Сали Пачолок към българските читатели вижте тук.
Интервю със Зорница Павлова четете тук.
Интервю с д-р Кадъм, д-р Стаматов и д-р Тачева четете тук.

Категория: 

Още от Интервюта

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА