Проф. Милена Кирова, на която дължим новото появяване на Евгения Димитрова (1875-1930), я нарича „изчезналата писателка“. Авторката на два романа и два сборника с разкази от началото на 20 век Евгения Димитрова изчезва буквално от литературната ни история по неизвестни причини. Сега излезе един от романите ѝ– „Зара. Страници из един дневник“, но както четем в предговора на проф. Кирова към него: „за последен път името й се появява в публичното пространство през ноември 1931 г., когато Клубът на българските писателки урежда паметна вечер за две от своите починали членки – Евгения Димитрова и Рена Попова“. Макар за книгите на Димитрова навремето да са излизали рецензии, сред които и от Кирил Христов, съдбата на нейното творчество е да потъне в забрава. Проф. Милена Кирова пише в послеслова към романа, където го анализира: „Най-общо казано, Зара е портрет на женската психика в един исторически кръстопътен момент: вече разбудена и все още потисната, интелигентна и ограничена в старите предразсъдъци, свободолюбива, обаче по онзи егоистичен начин, който европейската интелигенция придобива с философския модернизъм от 19 век.“
Автор Силвия Чолева, Програма Христо Ботев
https://bnr.bg/hristobotev/post/101088258
