Йозеф Ратнер е роден през 1928 във Виена в семейство на юристи. Учи философия във Виена и медицина в Цюрих. Той е доктор по философия (дисертация „Образът на човека във философията на Мартин Хайдегер“). Има медицински докторат (дисертация върху психосоматичните разстройства).
От 1967 ръководи в Берлин групи по интензивна психотерапия. Там основава Общество за насърчаване психологическото познание на човека (GFPM); учредява Институт по дълбинна психология, групова динамика и групова терапия (1975).
От 1975 и досега Институтът издава списанието „Да се научим да живеем заедно“.
Д-р Ратнер е пионер в областта на психотерапевтичното лечение с големи групи.
Според него терапията е въвеждане и въвличане (акултурация) на индивида в светогледна общност. Чрез групова терапия човекът усвоява свободни от принуда и господство отношения. Йозеф Ратнер принадлежи към особено известните представители на хуманистичната психоанализа; за хуманистичната му ангажираност говори фактът, че той е научен директор на Фондация „Надежда за изцеление“ (Западен Оахау, Хавай) – международна организация за социална и психологическа реинтеграция на болни от СПИН или носители на HIV-вируса.
Ратнер схваща дълбинната психология като основана върху херменевтични методи „разбираща“ хуманитарна дисциплина. Заедно със своя учител Фридрих Либлинг от Швейцария той играе основна роля при създаването на новаторската Берлинско-Цюрихска школа по психотерапия.
След 70-те години на ХХ век Йозеф Ратнер става авторитетен автор по проблемите на психологията, интензивната и груповата психотерапия, психиатрията. Неговите книги „Трудният ближен“ и „Психотерапията като човечност“ са бестселъри в немскоезичния свят и са многократно преиздавани.
През последните години той се занимава с проблеми на практическата (всекидневната) философия. Като примери могат да се посочат книгите, писани съвместно с Герхард Данцер: „Любов и брак. Към психологията на връзката между двама“, (2001), „Възпитаване в личностовост. Израстване, учене, саморазвитие“ (2003), също „Философия за всекидневието“ (2004).
През 2003 излиза неговата психологична антропология – както той нарича книгата „Опознаване на човека чрез изучаване на характера“.
