„Психоанализа. Класиците“ (1990) израства от две монографии на Йозеф Ратнер, появили се през 60-те и 70-те години на ХХ век: „Дълбинна психология и хуманизъм“ (1967) и „Пионери на дълбинната психология“ (1979).

Авторът представя своите герои върху фона на епохата, проследява как се формира дълбинната психология в исторически контекст. Особен интерес предизвиква началният период от развитието на психоанализата. Това е времето на основоположниците (Фройд, Адлер, Юнг), наречени „патриарси“. Сбито и точно е представено новаторското в техните начинания. Пред читателя се разгръща картината на онова, което е наричано „откриването на несъзнаваното“.

Тук се представят революционните прозрения в психоанализата, нейните ограничения и твърде прости решения, конфликтите и разривите, белязали трудното утвърждаване на новата наука. Всички специфични за дълбинната психология понятия са съотнесени със събитията в живота на своите създатели с определящите културни, мисловни, социални проблеми и движения на тяхното съвремие.

Книгата припомня не само гръмки имена от „младините“ на психоанализата – Ото Ранк, Шандор Ференчи, Вилхелм Райх, – но и знаменитости от различни „неопсихоаналитични“ направления – Ерих Фром, Карен Хорни, Ерик Ериксон, Хари Съливан, Алфред Лоренцер. Освен това българският читател ще се запознае с редица значими фигури извън т. нар. „властелини на мисълта“ в съвременната психология – Теодор Райк, Хелене Дойч, Фрида Фром-Райхман, Фриц Кюнкел, Александер Мичерлих.

Отчитайки нарастващия интерес към психосоматиката, която представя в съвременен научен жаргон отношенията тяло-дух-душа, авторът отрежда място и на основни нейни представители – Георг Гродек, Виктор фон Вайцзекер, Франц Александер.

Йозеф Ратнер обособява и една крайно разнородна група по-актуални „класици“, които обединява под названието „феноменолози, битийни аналитици, екзистенциални психолози“. Сред тях са видни учени, съединяващи в себе си философа и психолога – Лудвиг Бинсвангер, Виктор-Емил фон Гебзател, Ервин Щраус, Медард Бос и дори Мерло Понти. Но читателят ще се натъкне също на своеобразни „медийни звезди“ от съвременната психиатрия, психотерапия и антипсихиатрия – Виктор Франкл, Роло Мей, Роналд Лейнг, Томас Шаш.

Авторът сам окачествява книгата като „енциклопедия на психоанализата“. Обаче тя всъщност представлява предизвикателна история на ХХ век, видяна през очите на дълбинната психология.