Откъси от книгата
На 21 февруари 2015 Юпитер ще пресече 0°59' в Телец и ще „замръзне“ на тази позиция в продължение точно на шест години. Това ще бъде доста труден период за България. По принцип статичните точки на Юпитер са повратни моменти в историята на всеки народ. Те бележат началото на нови големи цикли, смяна в посоката на развитие и установяването на нови ценности и идеали. Но когато даден народ предприема промяна от 180 градуса в поетия курс на развитие, това никога не е лесна задача. Подобна трансформация винаги е свързана с огромни трудности, кризи и обществени вълнения. Ако се обърнем към миналото си, ще видим, че за последен път Юпитер е „замръзвал“ по подобен начин от 3 април 1898 до 14 юли 1902. Това е период на финансова криза, който наричаме „консолидация на външния дълг на България“. Точно по средата на този период (т.е. през 1900) в България избухват въоръжени метежи и се налага да бъде въведено военно положение.
Сега ни предстои още един такъв период на абсолютна статичност. Той ще започне на 21 февруари 2015 и ще приключи на 12 февруари 2021 (подчертано от мен - Д.Ц.). През цялото това време прогресният Юпитер ще бъде закован неподвижно на 0°59' в Телец. В средата на статичния период (точната дата е 14 февруари 2018) е напълно вероятно да избухнат масови улични протести и да се въведе военно положение. Най-тежко ще е положението 6 месеца преди и 6 месеца след тази дата. Образно казано, през тези шест години на стационарен Юпитер България ще достигне дъното на кризата в противопоставянето управляващи-управлявани. Но положителното в тази ситуация е, че след като стигнем дъното, ни остава единствено да се отблъснем от него и да поемем бавно отново нагоре.
Юпитер излиза от своята абсолютна статичност на 12 февруари 2021, когато пресича първия градус (1°00'). С това обаче статичният период не приключва. В астрологията се допускат до три ъглови минути отклонение от точката на абсолютна статичност и през това време планетата все още се смята за стационарна. Следователно ще трябва да изчакаме до момента, в който Юпитер пресече 1°02', преди да обявим, че вече е излязъл от зоната на статичност и е поел отново напред. Точната дата, на която ще се случи това, е 11 юни 2023 година.
За да обобщим накратко казаното дотук, ще отбележим, че Юпитер е започнал периода на статичност на 28 декември 2011, когато е навлязъл на разстояние, по-малко от три ъглови минути от своята точка на абсолютна статичност. Оттогава той е неподвижен. „Дъното“ ще бъде достигнато на 14 февруари 2018, а целият период на статичност ще приключи на 11 юни 2023. През тези 11 години и половина българската нация като цяло „ще тъпче на едно място“. Най-трудни ще бъдат шестте години по средата, т.е. около три години преди и три години след достигането на абсолютната статичност на 14 февруари 2018, Тогава се очакват масови размирици и протести, като не е изключено те да бъдат потушени с обявяването на военно положение, както е станало през 1900 година.
В резултат би трябвало да бъдат преосмислени всички национални ценности и да се изгради общество от нов тип. В основата на новоустановените национални ценности няма да лежат единствено парите и трупането на лично богатство. Това ясно е отразено в правото движение на Юпитер. В историята на България за следващите три столетия няма да има повече такива повратни точки. Целта, към която ще се стремим след повратната точка на статичност, ще са ценности и идеали с непреходно значение за всички българи, а не само за ограничената клика от властимащи бюрократи, номенклатурчици или олигарси.
***
По аналогия можем да заключим, че от 21 февруари 2015 до 13 февруари 2021 (т.е. в периода на най-голямата Юпитерова статичност) България ще договаря „мястото си под слънцето“ с господарите на новия световен ред. Преговорите няма да бъдат нито бързи, нито лесни, а в голямата си част ще бъдат засекретени. Обществото ще започне да се досеща какво е било договорено едва след време, когато започнат да си проличават крайните резултати от споразуменията. Както навремето в началото на ХХ век България е договаряла в продължение на четири години и половина консолидацията на външния си дълг, така и сега в продължение на шест години ще трябва да преговаряме с Европа какво място ще заемаме в бъдещия нов световен ред. Както постигнатите на Виенския конгрес споразумения не станали обществено достояние веднага, а изтичали на „порции“, същото можем да очакваме и сега. Както в началото на ХIХ век решенията на Конгреса били обличани в красива риторика, така това ще става и сега. Но истинските цели ще лъснат едва след време.
От опит знаем, че при статичен Юпитер напредък се постига трудно. Остава ни само надеждата, че този път планетата преминава от ретроградно към право движение, следователно към края на периода България все пак ще успее да се договори по основните клаузи на бъдещото си сътрудничество в Евросъюза. Трябва да ни е ясно, че в момента се извършва бъдещото разделение на труда в Еврозоната. Затова към края на този период ще е ясна ролята на България в това бъдещо сътрудничество.
***
Петнадесет години по-късно (през октомври 2006) полуквадратът между Юпитер и Плутон излезе извън орбис, с което българският преход официално приключи. Но както вече споменахме, през 2018 прогресният Юпитер ще промени движението си от ретроградно в право. Като вземем предвид допустимия орбис от три ъглови минути, излиза, че в периода от 2013 до 2023 планетата ще е неподвижна, а след 2023 ще започне да се движи по същата отсечка, повтаряйки в обратен ред аспектите, които е правила преди. И естествено, първият аспект, който ще повтори, е мрачният полуквадрат с Плутон. Аспектът ще бъде в сила от 2029 до 2055, като най-силно ще се изяви по средата, когато е най-точен. Това е датата 29 март 2045. Затова е много възможно около тази дата да ни очаква шокова терапия, подобна на тази от 1991. Най-вероятно по това време страната ще изпадне в сериозна финансова криза. По време на предишния аспект изчислената дата беше с точност от 27 дни.
Длъжен съм тук да отправя сериозно предупреждение към българския народ, особено към бъдещото поколение, до което тази книга трябва да достигне. Плутон е планета унищожител. Тя може да има очистително и възраждащо въздействие, но под една или друга форма е свързана със смъртта в пряк и в преносен смисъл. Когато Плутон се намира в неблагоприятен аспект (полуквадрат) спрямо Юпитер – планетата, управляваща материалното състояние на етноса, то под въпрос се поставя самото физическо оцеляване на нацията. Видяхме вече какъв беше ефектът от този аспект при първото преминаване на Юпитер през същите градуси. Когато той започна през 1981, България имаше население от около 9 милиона души. Когато аспектът приключи през 2006, населението се беше стопило до 7 милиона, т.е. беше намаляло с около една четвърт.
Числата са красноречиви: никога преди в своята история България не е губила такъв огромен процент от населението си само за около двадесет години.
***
Отново ще повторя – има два критични периода, на които трябва да обърнем особено внимание. Единият е от 2012 до 2018, когато и двете планети застават едновременно статично. За този генерален преход, включващ тотална криза на ценностите (статичен Юпитер) и разпад на държавността (статичен Сатурн) вече говорихме доста. Следващият период, когато двете планети в пълен синхрон ще повторят позициите си от 9 септември 1944, ще обхване промеждутъка между септември 2085 и август 2086. Можем да очакваме, че тогава общественият строй в България отново ще претърпи радикална промяна. Напълно възможно е това да стане чрез революция или преврат по същия начин, както е станало преди.
***
Както споменахме неколкократно досега, събитията от времето на стационарните зони на Сатурн съдържат в зародиш всичко, което ще се разгръща постепенно през следващата епоха, чак до следващата повратна точка. По тази причина всички епизоди, случки, тенденции и т.н. от периода на статичността имат толкова определящо значение за начина, по който ще се развиват събитията през следващите един или два века, докато планетата се движи праволинейно. Това се потвърди във всичките шест зони на Сатурнова статичност, които разгледахме досега. Вмомента изживяваме седмата, която ще зададе тенденциите в развитието на българската държавност до 2149. По всичко личи, че през следващите 137 години ще бъдем подложени на голям вътрешен и външен натиск да разградим държавността си и да се разтворим в международната общност. Затова от начина, по който реагира българският народ през следващите няколко години, зависи до голяма степен бъдещето на държавата ни през следващия век и половина.
