Да се изкачиш на инат: Покривът на света в бяло и зелено

Да се изкачиш на инат: Покривът на света в бяло и зелено

 

Богинята Майка на Вселената е документален дневник-пътепис от първо лице на първия веган, изкачил Чомолунгма (Еверест). 36-годишният тогава Атанас Скатов, доктор по растителна защита от Хумболтовия университет в Берлин, стъпва на Еверест в рамките на проект – „по-скоро голям научен експеримент, който предвижда изкачване на най-високите върхове на седемте континента на нашата планета без консумация на храна от животински произход“. Краткосрочна цел на проекта: да докаже, че само с растителна храна човек не просто може да живее, а и да постигне върхове. Дългосрочна цел: да се запази животът на планетата, тъй като животновъдството е един от най-замърсяващите отрасли.

Простодушният и  безхитростен текст може да подведе читателя, понечил автоматично да пренесе простотата на разказа и изказа върху лирическия герой. Ще удари на камък – и метафорично и буквално. Скатов, изглежда, е железен. Високи цели, безсребърничество, патриотизъм, честност, борбеност: все семантични препратки към учебниците по литература и история за Българското Възраждане, които могат да отегчат циничното ни ежедневие. И леко смигване към патилата на Бай Ганя по света, доколкото експедицията е почти изцяло самофинансирана. (Апропо, май и това е ако не от рекордите, то от тлъстите изключения в тази експедиция.) Скатов знае цената си, познава границите на моженето си и с радост се припознава в приповдигнатата стилистика на идеализма.

Със сигурност не се припознава като алпинист обаче. Дали българските алпинисти няма да са първите подразнени от книгата на извънсистемния играч Скатов? В международен план няма да допадне и на бохемите – псевдовегани от същата експедиция през 2014, отчасти на шерпите, на всички власти (и) бизнесмени в подножието на Богинята майка, които правят пари от въздуха ѝ. Дали от същия този чист въздух, дали от идеализма на Скатов горе, в лагерите току под върха нещата от живота се виждат кристално ясно и преекспонирани като под лупа. Комарът, алкохолът, изнудването са просто част от пейзажа на един хвърлей от Покрива на света. Или, ако обърнем един популярен езотеричен принцип наопаки, излиза, че „каквото долу – такова и горе“. Така че в „Дневника на един веган“ има доста любопитни подробности и за любителите на интригата.

Категорично е от книгите, в които под вола няма теле. Обезоръжаващо прям текст, без засукани литературни похвати и хитроумни сюжетни еквилибристики за гъдел на претенциозния читател. Всичко е на масата, подтекст липсва, а най-важните внушения читателят затвърждава с преговор.

От най-простите неща обаче стават най-добрите метафори. А и от Покрива на света чуваемостта е добра.

И накрая два момента, които блестят с отсъствието си. Няма да прочетете:

  • че Скатов е „покорил планина/връх“ и т.н. – подобна арогантност може да изрече само непланинар. Планинарите са наясно с  йерархията и спазват етиката, защото знаят кой командва парада в планината.
  • че е алпинист: има си причини и в българския народопсихологичен контекст те звучат, за жалост, съвсем правдоподобно. Един факт: първият веган на Еверест почти се самофинансира и самоменажира, представлявайки държава с претенции за функциониращ алпинизъм.

Книга с отворен край. Реда си чакат четиринайсетте хималайски осемхилядника (Проект Speed x 14 x 8000 x VEGAN), както и  последният връх от проекта от Севън съмитс. Чакаме да ги видим и ние през чистия поглед на Скатов.

Дарина Цветкова

За книгата прочетете тук.

#EverestKibea

Категория: 

Още от Мнения за книги

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА