Наздраве за безследно изчезналите софийски кръчми

Наздраве за безследно изчезналите софийски кръчми

Като броим също ресторанти, механи, бирхалета, сладкарници, шкембеджийници, бозаджийници, барчета към театри, клубове „и даже малките заведения, които самите те не знаеха какво са“ от 70-те и 80-те години на миналия век

КИБЕА и Павлина Делчева-Вежинова представят едно мащабно емпирично, културологично и културантропологично изследване на софийските кръчми за мястото им в българското интеркултурно пространство от последните две десетилетия на соца.

Шегувам се. И не съвсем – преливащите „от чаши и мезета, от емоции и страсти маси“ на онези софийски кръчми са мащабирана минипроекция на живота на столицата, нейните граждани и гости по него време.

Много майтап има в тази книга, но истината е, че тя сгрява душата със сърдечни и автентични, но не сладникави спомени, възникнали в популярни култови места за хапване, пийване и сладка приказка в добра компания. Включени са лица и събития, част от които ярки маркери във и отвъд национално-културен мащаб. Задължително условие при подбора им е авторката да има преки впечатления от тях.

По него време сред публиката на упоменатите софийски заведения често се мяркат разпознаваеми фигури на журналисти, кинаджии, художници, писатели, архитекти, театрали. Така, макар и без претенции за изчерпателност и всеобхватност (тъкмо напротив), мемоарният тур из тази необичайна по формат „кръчмарска география“ очаквано ще събуди много емоции. На първо място, ще предизвика свидни носталгични сантименти в сърцето на всички, чествали достойно младостта си през 70-те и 80-те години на миналия век. На второ, ще направи крачка към опознаването на бита и душевността на жителите и гостите на столицата, предимно на бохемата сред тях, в един специфичен аспект от ърбан културата по онова време, както му се казва днес.

Естествено, никой уважаващ себе си читател няма да се хване на куката, че книгата е само или дори предимно за хапване и пийване. Ако хванете тъкмо тези дири на старите софийски кръчми, няма да подушите и намек за клишето с топлата бира и студените кебапчета от времето на соца. Книгата на Павлина Вежинова е светло, леко носталгично, человеко- и културолюбиво четиво за хора, омерзени от омразата на днешния ден. За връстниците, които си спомнят с добро и с признателност онези „заведения за обществено хранене“, от които са попили култура, вкус, обноски. Класа дори. За по-младите, които питаят живо любопитство към тоз колоритен щрих от атмосферата на столицата в онез нееднозначни времена.

Сякаш днешните са еднозначни.

Дара Цветкова
Бел.: горе - кафене „Бамбука“, рисунки от Васил Симитчиев

От 20 март можете да намерите „По дирите на старите софийски кръчми“ на книжния пазар.
Официална премиера: 10 април 2017.

Към книгата
Интервю с Павлина Делчева-Вежинова
Откъс от книгата

Още от Мнения за книги

Родени за (едно пестеливо) движение. Което ни спестява куп упражнения

Защо отбелязваме Международния ден на здравето с наглед безлично движение/упражнение

В категория „Здраве“ са голяма част от най-успешните заглавия на КИБЕА. Мислех, че ще падне голямо ровене какъв лесен, убедителен, ефективен, прост и полезен съвет да споделим с...

Идиотите били непобедими. Въпросът е какви сме ние, щом доброволно се тровим със стрес

Как хем да се справим с поредния невидим вредител (напомня ли ви нещо, с корона например), хем да се наслаждаваме на процеса

На портата ни потропа поредният невидим враг. Нещо трябва да се прави и организмите ни задействаха естествената реакция „Бий се или бягай“. Сега, няма къде да бягаме, стоим си...

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА