Като броим също ресторанти, механи, бирхалета, сладкарници, шкембеджийници, бозаджийници, барчета към театри, клубове „и даже малките заведения, които самите те не знаеха какво са“ от 70-те и 80-те години на миналия век
КИБЕА и Павлина Делчева-Вежинова представят едно мащабно емпирично, културологично и културантропологично изследване на софийските кръчми за мястото им в българското интеркултурно пространство от последните две десетилетия на соца.
Шегувам се. И не съвсем – преливащите „от чаши и мезета, от емоции и страсти маси“ на онези софийски кръчми са мащабирана минипроекция на живота на столицата, нейните граждани и гости по него време.
Много майтап има в тази книга, но истината е, че тя сгрява душата със сърдечни и автентични, но не сладникави спомени, възникнали в популярни култови места за хапване, пийване и сладка приказка в добра компания. Включени са лица и събития, част от които ярки маркери във и отвъд национално-културен мащаб. Задължително условие при подбора им е авторката да има преки впечатления от тях.
По него време сред публиката на упоменатите софийски заведения често се мяркат разпознаваеми фигури на журналисти, кинаджии, художници, писатели, архитекти, театрали. Така, макар и без претенции за изчерпателност и всеобхватност (тъкмо напротив), мемоарният тур из тази необичайна по формат „кръчмарска география“ очаквано ще събуди много емоции. На първо място, ще предизвика свидни носталгични сантименти в сърцето на всички, чествали достойно младостта си през 70-те и 80-те години на миналия век. На второ, ще направи крачка към опознаването на бита и душевността на жителите и гостите на столицата, предимно на бохемата сред тях, в един специфичен аспект от ърбан културата по онова време, както му се казва днес.
Естествено, никой уважаващ себе си читател няма да се хване на куката, че книгата е само или дори предимно за хапване и пийване. Ако хванете тъкмо тези дири на старите софийски кръчми, няма да подушите и намек за клишето с топлата бира и студените кебапчета от времето на соца. Книгата на Павлина Вежинова е светло, леко носталгично, человеко- и културолюбиво четиво за хора, омерзени от омразата на днешния ден. За връстниците, които си спомнят с добро и с признателност онези „заведения за обществено хранене“, от които са попили култура, вкус, обноски. Класа дори. За по-младите, които питаят живо любопитство към тоз колоритен щрих от атмосферата на столицата в онез нееднозначни времена.
Сякаш днешните са еднозначни.
Дара Цветкова
Бел.: горе - кафене „Бамбука“, рисунки от Васил Симитчиев
От 20 март можете да намерите „По дирите на старите софийски кръчми“ на книжния пазар.
Официална премиера: 10 април 2017.
Към книгата
Интервю с Павлина Делчева-Вежинова
Откъс от книгата
