Интервю с д-р Анжело Родафинос, автор на популярния наръчник за недопускане и справяне със стреса „Идиотите са непобедими. И винаги успяват да ни съсипят деня“
Какво ново в лагера на идиотите, д-р Ро? Какви са тенденциите при членската маса на едноименния клуб, чийто президент сте? Увеличаваме ли се, или намаляваме?
Когато основах Клуба на идиотите, няколко месеца нямаше наплив от кандидат-членове. Наложи се да променя името му на „Идиотите и техните приятели“. Нали разбирате, повечето хора са единодушни за едно: идиоти са другите. Малцина признават, че много често ние самите сме идиоти за околните. Осъзнаването на този факт е първата стъпка към поправянето на поведението ни.
Остана ли нещо извън книгата, което Ви се ще да бяхте включили?
Няма начин – това е завършена и абсолютно великолепна творба, както всички ние, разбира се, знаем. И все пак, ако трябва да бъдем сериозни, не спирам да се изненадвам от липсата на уважение на хората към останалите човешки същества и от това какъв огромен стрес предизвикват идиотите (другите). Стигнал съм обаче до извода, че никой идиот не може да се сравнява със собственото ни идиотско мислене.
Един прост пример. Гмуркам си се аз в спокойните сини води на Егейско море, доволен от живота. По едно време обаче поглеждам наоколо и ме обзема неистов гняв от боклуците, които се полюшват на повърхността. Присещам се, естествено, и за фасовете по плажа. То си е отвратително, знам, но случващото се само по себе си добива още по-голяма сила, подхранено от собствените ми мисли, които практически съсипват удоволствието ми, душевния ми мир, малкото ми свободно време, спокойната ми почивка. И тези мисли не спират и не спират – „защо казах това онзи ден“, „защо сега ме засече този шофьор“, „как може тази жена да е толкова нетактична“ и така нататък. Ако трябваше да променя нещо в книгата, щях да наблегна още повече върху справянето със собствените ни мисли и с начина, по който тълкуваме реалността и външните събития. По-лесно е да промениш живота си, като промениш мислите си, отколкото самата реалност.
Замисляте ли нещо ново по темата?
Наистина бих искал да помогна за насърчаването на здравия разум. На повечето хора им липсва умението да отсяват истинното от купищата боклуци и псевдонаучни съвети, плъзнали като вирус из фейсбук, във вестниците и книгите. Нашите гимназисти се справят зле на тестовете на PISA (международно стандартизирано оценяване на учениците – Д.Ц.). Училищата трябва спешно да направят нещо по въпроса. Също така трябва да работим над качества като етичност и почтеност – в противен случай корумпираните политици, шарлатаните сред астролозите и хомеопатите ще продължават да властват в южноевропейските страни. Има много прекрасни книги и информация, но времето ни е ограничено. Така че се погрижете да четете само най-доброто – полезни и истинни материали от уважавани източници. Не хабете времето, парите, а понякога и здравето си, следвайки лъжливи съвети.
Наскоро бяхте в София, а и Ви предстоят две срещи с българските читатели. Нещо специално – поздрав, пожелание, прозрение за българските идиоти, което се е родило по време на кратката Ви визита?
Извън темата за идиотите – радвам се да видя напредъка, каквото е общото ми впечатление в сравнение с моето последно идване отпреди шест години. Не съм наясно с подробностите и с политиката на страната, но ми се струва, че качеството на живота се подобрява. Въпреки че някои фактори са извън нашия контрол, дребните промени в собственото ни поведение могат да подобрят както нашия, така и живота на другите. Австралийците (преподава в два престижни австралийски университета – Monash University в Мелбърн и University of Western Australia в Пърт – Д.Ц.) са много дружелюбни и си говорят, докато чакат на светофара или се возят в асансьора. На Балканите хората като че ли са малко по-предпазливи. Развитите нации уважават другите независимо от произхода, цвета на кожата и социалноикономическото им положение. Да не говорим, че те рециклират отпадъците, пазят природата и околната среда. И ние можем да правим същото въпреки кризата и финансовите ограничения.
И накрая ще Ви помоля като учен и утвърден практик-идио(то)лог да разтълкувате нещо, което ми е направило впечатление. От опита, който натрупах като книгопродавач по време на панаири и алеи на книгата, забелязвам, че хората приемат заглавието лично. За да сме честни обаче, след като чуят за какво става дума, повечето си я купуват с кеф, други се връщат по-късно специално за нея. Как си го обяснявате?
Да, заглавието е леко провокативно. Но след като прочетат подзаглавието и краткото описание, хората разбират, че книгата се занимава със стреса и с решаването на проблемите с чувство за хумор. С радост купуват една-две бройки като подарък за приятели и близки: „Ето, купих ти книга, идиот такъв!“ Получателят може на свой ред да се обиди, но след като шокът премине, си дава сметка колко е ценна книгата и я споделя с приятелите си, които се присъединяват към Клуба. Искам да благодаря на българските читатели, тъй като продължавам да получавам дружелюбни имейли с положителни отзиви и коментари. Продължавайте да четете и да се учите!
Благодаря и до скоро! Ще се видим на Алеята на книгата в София и на представянето на „Идиотите“.
Интервю на Дара Цветкова
Допълнителна информация
Още за книгата
Видеообръщение на д-р Ро към българския читател
