Помолихме читателите да ни разкажат дали и как им е помогнал трудът на д-р Далке и Торвалд Детлефсен да се справят със сериозен проблем; отворили ли им са се очите за проблеми, които връхлитат „точно тях“, било болест или злополука? И най-важното: обяснили ли са си причините и преодолели ли са изпитанието?

Изпращайте ни мненията си, ще продължаваме да ги публикуваме тук и във фейсбук-страниците на КИБЕА и организаторите на семинара „Болестта като символ“.

***

„Болестта прави човека податлив на лечение. Тя е онази повратна точка, в която нездравето се превръща в здраве. За да стане това, човек трябва да прекрати борбата си и да се научи да чува и вижда какво има да му казва болестта.“

Ако бях прочела по-рано тази книга – или поне след като скъсах първия си менискус, може би щях да избегна късането на втория. Но така се получи и вместо да се смиря и да си осъзная агресията, която не проявявах външно, аз продължих смело напред със сянката и упоритостта, за да скъсам и втори менискус. Тази агресивност в сянката се оказа опасна, но ме принуди да спра и се обърна навътре. Дълго време се възстановявам и все още се опитвам да интегрирам сянката си. Започнах като дете да се уча да слушам и виждам.

М.А.

***

Идвам на семинара, тъй като искам да науча какво може да е предизвикало моята множествена склероза:).

Според конвенционалната медицина тя е хронична и неизлечима, но аз се уповавам на аюрведа и народната медицина и знам, че просто тялото е в дисбаланс и му е нужно време и правилните средства отново да се върне в равновесие. Това е право на всеки и можем да го постигнем стига да искаме. Знам, че има и езотерични причини за възникването на множествената склероза, и се надявам да получа необходимите за мен и другите в моето положение (а те в днешно време са много), отговори.

Благодаря Ви за това, което правите.

М.М.

***

Смятам, че е твърде смело да се пише за „Болестта като път“ след първия прочит. Знаех за някои неща от други книги или от общуването ми с хора, надарени с по-особени способности и познание. Сега ги затвърдих и си набелязах доста моменти, към които се връщах отново и отново, докато я четях като учебник, с молив в ръка. Със сигурност ще я препрочета няколко пъти, тъй като тя е помагало, с чиято помощ ще се науча да разпознавам симптомите, да ги анализирам и да правя необходимото.

Да възприемеш тази книга в цялата й дълбочина е като да наредиш сложен пъзел. Трябва да откриеш елементите, които най-трудно си пасват, тъй като трябва да приемеш наличието на сянката си и да добиеш смелост да навлезеш в тази част от себе си.

След първия прочит съм наясно с причините за някои мои страдания. Разбрах защо в периода на юношеството се наложи да сложа очила - „протеза“ на очите  (силна съпротива да се видя такава, каквато съм), изясних си проблемите с гръбначния стълб и високото кръвно налягане.

Но това е само началото на Пътя.

Т. Гр.

***

От четири години се занимавам активно с психотерапия – две години аз ходех на такава, а през последните две години се обучавам като психотерапевт. Също така през последната година използвам само хомеопатия за лечение на всякакви неразположения и заболявания.

Собственият ми опит показа, че човек има необикновени и неограничени сили. Това е и моята бъдеща цел – да предам това знание на моите клиенти, да ги мотивирам и да бъда до тях по време на тяхното пътуване към себе си. Искам да разберат, че могат да бъдат всичко, което пожелаят, благодарение на себе си.

Ще присъствам на този семинар не само за да се докосна до личността, харизмата на Далке, а и за да натрупам още знания, полезна информация, които да предам в бъдеще.

В.Х.

***

В точния момент „Болестта като път“ ми даде друг поглед към здравето най-вече по отношение на имунна система и храносмилане.

Да промениш гледната си точка към симптома и болестта, е като да преодолееш зависимост. Преминаваш през цялостна трансформация на мисленето, съзнанието, разбирането за своето тяло.

Умението да тълкуваш симптомите е път на откровеността – към себе си, към друга визия за благодарността, към доброто, към здравето и ритъма на живота.

Валя Бъсина, КИБЕА

***

Прочетох „Болестта като път“ на Торвалд Детлефсен и д-р Рюдигер Далке и се размислих за политиците от миналото, чиито заболявания никога не бяха съобщавани, за да не би да се усъмним в „мъдрите“ им решения за нас и да се помрачи имиджът им (е, ние така ли иначе се съмнявахме и в решенията, и в светлия им имидж), сетих се за болните, „прокълнатите“ поети, за които болестта бе начин да изразят себе си в стила им на писане и живот, в паметта ми изникнаха главните герои от многото романи, които бях изчела. Боже мой, един здрав нямаше! Все болнави, юродиви или подлежащи на диагноза. Какви ти „герои“, страданието беше заложено изначално в тях и римската поговорка „Пътят е живот“ неочаквано придоби за мен нов смисъл. Животът на болестите и животът на здравето се простираха заедно, като плочите, наслагани от римляните, за да направят път. И в този общ, неразслоен живот всеки бе собственият си пациент, т.е. изтъкан от търпение, както гласи думата pаcient, и собственото си лекарство.

„Болестта като път“ не ме научи да се самолекувам, но ми позволи да разчета по-добре симптомите на времето, в което живея – на собствения ми живот, на споделяните от другите с мен общности, като и на обществата, в които оставам. Впрочем някога повечето болни възрастни хора от селата не ходеха лекар. Като причина за смъртта им в картона за гражданска регистрация се записваше „старост“.

...А, нека отбележа, че от години нямам главоболие.

Милена Александрова

***

Преди 6 години започнах да се запознавам с холистична медицина, астрология и езотерика след един хубав шамар от Вселената – имах сериозни здравословни проблеми. Рюдигер Далке е един от любимците ми и съм прочела всички негови книги, преведени на български.

Проповядвам идеите му сред моите клиенти и ще използвам знанията, които получа на семинара, да помагам на хората.

П.С.

Още по темата:

Марияна Златарева като читател и управител на КИБЕА
Интервю с Лучана Узунова, инициатор и организатор на семинара
Моят опит на начинающ
За Болестта като път, символ, философия и програма за действие
Към семинара „Болестта като символ“
Видеообръщение на д-р Р. Далке към будните българи