Щом „Болестта като път“ помогна на мен, защо да не помогне на повече хора?

Щом „Болестта като път“ помогна на мен, защо да не помогне на повече хора?

Интервю с Лучана Узунова, инициатор и организатор на семинара на д-р Рюдигер Далке „Болестта като символ“

Провокативно заглавие за семинар сте избрали, Лучана. Защо се спряхте на д-р Рюдигер Далке и на темата „Болестта като символ“? Книгата, която той написва в съавторство с Торвалд Детлефсен „Болестта като път“, излиза на български преди 20-ина години. Защо мислите, че тя ще привлече вниманието на хората днес?

Причината да поканя д-р Рюдигер Далке в България е дълбокото прозрение, което ме осени, след като прочетох „Болестта като път“. Книгата не е философска концепция за живота, а ръководство за преодоляване на болестни симптоми. Аз самата се сблъсках със сериозен здравословен проблем и в книгата намерих отговора на въпросите, които си задават мнозина в подобни критични ситуации: Защо точно на мен? Защо точно това? Защо точно сега? Разбрах какво е предизвикало проблема и как мога да го преобразувам. Помислих си: „Щом помогна на мен, защо да не помогне на повече хора?“. Така че съвсем в реда на нещата се появи идеята да поканя д-р Далке в България. И най-голямото чудо е, че той откликна на поканата, независимо че графикът му до края на тази и средата на 2018 година е запълнен.  Единствената свободна дата беше 25 ноември – и ето, че семинарът е на път да се осъществи.

Неговата тема е плод на прозрението, че болестта не е несъвършенство на природата. Болестта ни дава това, което ни липсва. Не можем да лекуваме физически симптом, без да изследваме и духовния му аспект. Има причина, поради която възниква дадено заболяване. Именно в нея е закодирано и лечението.

Вече имате предварителна представа какъв е интересът към темата и д-р Далке. За кого е подходящ семинарът и какви хора вече са се регистрирали?

Преди да попадна на книгата, нямах представа за колко хора тя е настолно четиво. След обявяването на семинара първи откликнаха психолози, психотерапевти, холистични лекари, хомеопати. С две думи – всички, които са се посветили да помагат на другите и търсят  отговори отвъд физическото проявление на болестта. Пишат ни лекари, които са сменили кардинално призванието си. За семинара се записват хора, осъзнали, че конвенционалната медицина не може „да реши проблемите“ само на материално ниво. И че за да излекуваш човек, не е достатъчно да „изрежеш“ симптома, защото по-късно той изниква на друго място. На семинара ще присъстват хора, за които темата за здравето – собственото им и на техните близки, е от първостепенно значение.

Ето малка част от въпросите, които ще обсъдим с д-р Далке: Имаме ли основание да лекуваме само една част от цялото, което представлява човекът? Каква е принципната същност на болестта? Можем ли да обръщаме внимание единствено на физическите симптоми, като пренебрегваме душата?

Вие като организатор и ние като издател каним читателите да споделят свои истории, свързани с книгата. Да започнем със себе си. Какъв е Вашият личен опит с „Болестта като път“?

В началото на тази година, по време на гинекологичен преглед ми откриха 5-сантиметрова многокамерна киста на единия яйчник. Докторът се опасяваше, че кистата може да нарасне и да се спука. Единственият вариант, който предложи, беше да изчакаме месец-два и да я отстрани оперативно заедно с яйчника. Ако се наложело – и двата. Не можеше да даде гаранция какво ще се случи след това, нито успя да ми отговори какво може да я е предизвикало. Потънах в себе си и за голямо мое щастие точно когато ми беше най-трудно, попаднах на „Болестта като път“. Там намерих отговори на въпросите си, видях всички грешки, които съм допускала.  Случи се точно това, което пише д-р Далке – веднъж прозреш ли какво стои зад симптома, той става излишен. Кистата „магически“ изчезна – точно както се беше появила. Без операция, без лекарства. Описала съм подробно цялата история в блога си.

Има ли в книгата твърдение, което на пръв прочит Ви е прозвучало абсурдно, но впоследствие правотата му е била доказана – от Ваш личен или на Ваши близки опит?

Може би най-трудно ми беше да преглътна цитата долу. Но всяка дума в него е пропита с такава сила, че да я отхвърлим с лека ръка, би означавало да сме като щраусите, които при опасност заравят глава в пясъка.

„Болестта като път“ е неудобна книга, защото лишава човека от възможността да използва болестта като алиби за нерешените си проблеми. […]Целта ни е да докажем, че болният не е невинна жертва на някакво природно несъвършенство, а по-скоро сам носи отговорност за състоянието си. При това нямаме предвид замърсяването на околната среда, цивилизацията, нездравословния начин на живот или други подобни „злосторници“, а искаме да изтъкнем метафизичния аспект на заболяването. От тази гледна точка симптомите могат да бъдат разглеждани като физически израз на психически конфликти, които чрез своята символика са способни „да демаскират“ съответния проблем на пациента.“

Разбрах, че интересът към семинара „Болестта като символ“ Ви е изненадал приятно …

Наистина ме изненада. Толкова много осъзнати хора – но нали когато ученикът е готов, учителят сам се появява! Ще има участници от цяла България, пишат ни от Пловдив, Стара Загора, Русе и др. Някои дори ще дойдат от чужбина специално за семинара. По всичко личи, че залата ще е пълна до краен предел. Затова приканвам всеки, за когото е важно да присъства, да побърза да се регистрира.

Още по темата: 

Марияна Златарева като читател и управител на КИБЕА - тук
Споделени мнения за книгата - тук
Моят опит на начинающ - тук
За Болестта като път, символ, философия и програма за действие - тук
Към семинара „Болестта като символ“ – тук
Видеообръщение на д-р Р. Далке към будните българи - тук

Категория: 

Още от Интервюта

Kibea.net

Желая да получавам информация за всички нови книги и събития на ИК „Кибеа“.