Запознахме се с автора на „Откъснати деца“ през март, когато той дойде в България за пръв път. Тогава говорихме за току-що излязлата на български негова книга-сензация и за подробно изложената в нея Програма за балансиране на мозъка. Д-р Роб ги представи накратко в нарочното си видеообръщение към българската публика. Седмица преди неговото второ (и, надяваме се, не последно) идване КИБЕА му зададе няколко въпроса*, свързани с впечатленията му от неговите първи срещи-консултации с българчета с невроповеденчески и обучителни затруднения и техните родители.

Интервю с д-р Робърт Мелило преди второто му идване в София

Книгата „Откъснати деца“ и Програмата за балансиране на мозъка събудиха огромен интерес тук. Търсят ли ви повече родители от България през последните два месеца? С какви проблеми се обръщат към вас българите, различават ли се от проблемите на другите?

Факт е, че след излизането на книгата във вашата страна започнаха да ни търсят много повече родители от България. Получихме няколкостотин запитвания от родители и специалисти. Всеки ден пристигат още и още. Колкото до българчетата, проблемите изглеждат като при всички други деца по света. Прави впечатление, че от вашата страна ни търсят предимно във връзка с аутистични разстройства, но по света са много повече случаите на деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, дислексия и нарушения в преработването на информацията. Предполагам, че с времето ще стигнем до тях и в България.

Един въпрос от етичен характер, който ме впечатли във Вашата книга. Децата със синдром на функционално откъсване често имат изразени способности в различни области и родителите / учителите обикновено се съсредоточават върху тяхното усъвършенстване, като неглижират проблемите с изоставащото мозъчно полукълбо. Вашият подход е противоположен, защото целта ви е детето да порасне хармоничен и социално интегриран човек…

Да, действително смятам, че въпросът е етичен. Много от подходите на поведенческата терапия са фокусирани върху развиването на силните страни  и пренебрегване на слабите, но мисля, че това задълбочава проблема. Решението е в постигането на по-широка информираност на специалистите за това, което се случва в мозъка на децата, така че да могат да разберат правилния подход. Повечето специалисти изобщо не познават основната причина.

По скалата от 1 до 10 какъв успех биха постигнали родителите/ специалистите, ако работят по изложената в „Откъснати деца“ Програма за балансиране на мозъка сами и вкъщи, сравнено със същата Програма, но в Център за постигане на мозъчен баланс?

Подчертал съм го дебело и в книгата, и във видеото, което заснехте при предишното ми посещение в София, когато „Откъснати деца“ излезе на български. Успехът зависи от вложените усилия и ангажираността. Ако родителите и специалистите са усърдни и не се отказват лесно, могат спокойно да очакват 8 или 9, в противен случай 2 или 3. Всичко е в техни ръце.

Какво да очакваме от второто Ви посещение в София?

Аз самият, на първо място, очаквам интересна среща с българската публика на 18 април, когато заедно с издателство КИБЕА и Сдружението за деца с проблеми в развитието Бонитатис ще представим „Откъснати деца“ и Програмата. Впрочем от вас разбирам, че хората също очакват с интерес срещата ни и се регистрират активно за нея. Засега зная, че ще участвам в поне две телевизионни предавания. Ще се срещна с още семейства за консултиране на децата им. С две думи, очаквам вторият ми престой в България да бъде доста натоварен и много ползотворен.

*Интервюто е дадено специално за електронния бюлетин и блога на КИБЕА.