Без вяра човек е живял напразно

Без вяра човек е живял напразно

Интервю с протодякон Иван Петков по повод премиерата на книгата му „Да живееш с вяра“

Защо написахте тази автобиографична книга? Коя тема или внушение обединяват спомените от бурния Ви живот и размислите над злободневни – колкото духовни, толкова и светски – събития? Голяма част от книгата прилича на трилър…

От малък си задавам следния въпрос: не е ли право на всеки човек, който Творецът Бог е създал със свободна воля, да иска да е достоен член на семейството си и достоен гражданин на държавата си, да иска свободно да изповядва своите религиозни възгледи.

Като дете много пъти не  съм разбирал онова, за което се говореше вкъщи, тъй като  миналото на семейството ми бе изпълнено с много мъка и болка, от които аз съм бил пощаден. В крайно трудни и сложни обстоятелства родителите ми се опитваха да скрият от мен своите  изживявания. Причината за несгодите в нашата фамилия беше в това, че години наред майка ми беше сочена  (по мюсюлмански) като  жена-мадам, а баща ми – като  мъж-мюсю. Това е едно проявление на двустепенното право, тоест на различно отношение към немюсюлманите, на което в началото не обръщах внимание. По-късно, когато вече 24-годишен бях подложен на неистови деяния от официалните власти (в Турция) въпреки старанието ми да живея като  примерен гражданин, изпитах на гърба си какво означава това разделение на хората.

Написах тази книга, защото като син на достойно българско семейство и правнук на свещеник  винаги съм носел у себе си едно чувство, един дълг да мога  да  оправдая доверието към мен.

Какво означава „Да живееш с вяра“? Вярата обвързана ли е задължително с бог и религия? „Невярващ“ ли е човек, който не ходи в храм, но живее „по правилата“ и носи Бог в сърцето си?

От дете нося в сърцето си вярата към Всевишния. Винаги съм се стараел да не накърнявам никого. И  тази вяра ми  помагаше в най-тежки  моменти. Човек, който  не е изпитвал тази  вяра, е живял напразно.

Отправили сте укор към българските власти, нехаещи за съдбата на българските имоти в Истанбул. Голяма част от тях са исторически светини, свързани с делото на личности като Екзарх Йосиф, княз Стефан Богориди и т.н. …

Не отправям укор  към  никоя власт. За да може да се разбере написаното в книгата, то трябва да се тълкува всестранно, тъй като  материята е деликатна и изисква специален, дипломатичен подход. В редица държави съществуват специализирани служби, чиято задача е да се грижат за националната кауза в чужди страни. В Турция ние имаме значителен брой имоти, свързани с българската духовност, обгрижването на които изисква повече от добри намерения. Тези обекти – наше национално достояние – са не само в Цариград, а и в много други градове на Турция. Трябва с отговорност да се подходи към този сериозен въпрос, за да съхраним и занапред важна част от нашата  история, която в противен случай може да бъде изгубена. Не мога да си представя как би изглеждала нашата свята българска  кауза днес, ако не съществуваха величавите културни, духовни и политически деятели, които създадоха и изградиха тези Светини на територията на днешна Турция.

Последната част може условно да се нарече „Хроника на един разкол“, доколкото проследява ключови дати, събития и участници в разцепването на Българската православна църква. По-силна ли излезе Църквата от тези смутни събития? И каква е поуката за нас, редовите читатели, от случилото се тогава?

Когато говорим за хрониката на един разкол, аз я тълкувам от гледна точка на българин, роден в чужда държава, имащ за своя Светиня Църквата, пред която  се  покланя и търси спасение. Не бих се поклонил пред предатели, които са дали  обет, а търсят материални облаги, ограбвайки своите братя.

Възприемате като лична каузата за набирането на средства за построяването на църквата „Свети апостол първомъченик и архидякон Стефан“ в Южния парк. На какъв етап е строежът? Преди време имаше инцидент с открадната кутия за дарения…

Строежът от дълги  години е в застой. Ние сме длъжни да почетем тези  наши  предци, които с изграждането на Железния храм „Св. Стефан“ край Златния рог показаха колко голямо е неговото символично значение за българщината. Смятам, че с построяването на храма „Св. Стефан“ в  Южния парк трябва и ние да докажем, че достойно пазим своята  история.

От редакцията: Всички приходи от продажбата на книгата във фирмена книжарница КИБЕА („Хан Крум“ 15) се даряват за построяването на храма „Св. апостол първомъченик и архидякон Стефан“ в Южния парк.

Към книгата „Да живееш с вяра“ - тук

Категория: 

Още от Интервюта

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА