Книгата „Първата и последна свобода“ представя възгледите на един от най-значимите духовни учители на ХХ век за извечния човешки стремеж към истината и свободата.
Кришнамурти смята, че човек трябва да се освободи от страха, обусловеността, авторитета и догмата чрез самопознанието, което ще доведе до установяване на ред и психологическа трансформация. Ръководи се от презумпцията, че нито една политическа, социална, религиозна, социална или икономическа стратегия няма силата да трансформира разкъсвания от конфликти и изпълнен с насилие свят в свят на доброта, любов и съчувствие. Самопознанието от своя страна е предпоставка за правилното мислене, защото„Без да разберете себе си, вие нямате основа за мисъл; без самопознание това, което мислите, е невярно“.
Единствената трансформираща сила е преобразуването на индивида, което се постига чрез самонаблюдение, без напътствието на духовни водачи или на организирана религия. Неслучайно основен принцип на обучението в основаните от него училища е, че образованието трябва да наблегне върху цялостното възпитание на ума и сърцето, а не само върху академичната страна.
Тази забележителна книга с коментарите на Кришнамурти по най-същностните въпроси на живота – за любовта и секса, за страха и властта, за истината и лъжата, за смъртта и бога и мн. др. – е от безсмъртните текстове, трасиращи пътя на мъдростта като път към свободата, разбирана като избавяне от егоцентричната обвързаност и мисловните шаблони, наложени от обществото.
