Мони Алмалех е редовен професор в Нов български университет и гост-професор в Института за български език – БАН (2003 – 2014).

Научните му интереси са в областите българистика, хебраистика, семиотика. Специализира две години в Ерусалимския еврейски университет, Израел при проф. Димитрий Сегал. Познаването на иврит му позволява да разглежда оригиналния библейски текст в съпоставка с различни преводи с инструментариума на традиционното и модерното езикознание и хуманитаристика. Резултатът са монографии върху библейския текст – „Цветът в Петокнижието“ (2006), „Светлината в Стария завет“ (2010), „Библейското магаре“ (2011), „Biblical donkey“ (2012), „Архангелите в Библията“ (2013), „Червените кодове в Библията“ (2014). Автор е на първия „Ивритско-български речник“ (2004; 2011). Интердисциплинарният анализ на цветовете е характерен за трудовете му върху Библията, фолклора, художествената литература и рекламите – „Balkan Folk Colour Language“ (1996), „Цветовете в балканския фолклор“ (1997), „Цвят и слово: психолингвистични и прагматични аспекти“ (2001), „Корени. Семиотика на цвета“ (2006), „Езикът на цветовете“ (2007; 2012), „Семиотични изследвания на търговската марка ІІ част: семиотика на цвета в рекламата“ (2011), „Advertisements: Signs of femininity and their corresponding color meanings“ (2011).

Виж повече за автора: http://liternet.bg; http://www.veramutafchieva.net/interview_page_bg.php?intID=19