Как се създават: Плод са на работа в екип от художник и т.нар „хартиен инженер“. Понякога хартиеният инженер измисля интересна конструкция, върху която после се наслагва графичното изображение, но нещата се случват и в обратен ред. Художникът измисля нещо интересно, прави илюстрацията, предлага я на инженера, който разработва хартиения обем съобразно нея. Нерядко един и същи човек е художник-илюстратор и хартиен инженер.
 

Защо панорамните книги се търсят и в 21 в.: Достъпът до изобилието от мултимедийни удоволствия, които могат да поразят въображението далеч повече от една обемна хартиена миниатюра, днес не е проблем. Човек обаче не живее във виртуалната реалност, поне засега. В реалния и обемен реален свят извън плоския монитор, тактилните усещания (допирът) все още са твърде важни, а физическите свойства на триизмерните книги ги подхранват.

Към историята на 3D-книгите: В Европа първите интерактивни книги се появяват през 13 в. Учените са ги използвали, за да правят астрологични прогнози, да изчисляват празниците десетки години напред и опростено да онагледяват идеите си. С течение на времето се появяват обемността и подвижните елементи на книгата, които ги правят особено подходящи за деца. Днес 3D-изданията носят редица характеристики на предмети на изкуството и съществува известен риск да се превърнат в инструмент на рекламата.

Авторът на първата 3D-книга е неизвестен, но една от най-ранните, за които имаме информация, датира от 1306 г. Авторът Рамон Лау използва формàта на ръкописна астрологична книга, за да илюстрира находчиво теориите си. С времето интерактивният формат става все по-популярен, като се използва както в учебници по анатомия на човека, така и за споменатите астрологични прогнози, въвеждане на тайни кодове и др. Английският архитект Ланселот Браун (18 в.) например използва книги с подвижни елементи, за да покаже своите проекти „преди и след“.

Първите отпечатани триизмерни книги са произведени от английската издателска компания Dean & Son през 1800 г. Към средата на 19 в. фирмата се ориентира към производството на книги с подвижни елементи, като през втората половина на столетието излизат около петдесет заглавия.

Издателският бум на детски 3D-книги настъпва през 1929 г., когато излиза Daily Express Children’s Annual No 1 с изскачащи картинки и триизмерни конструкции. Дело е на Луис Жиро и Теодор Браун. Следват още четири издания на Daily Express, след което Жиро отваря свое собствено издателство. 

Производствен процес: След отпечатването си картинките се щанцоват и се сравняват с размерите на книжното тяло. В производствените операции, вкл. ръчните процеси, необходими за изработването на една книга, участват до 60 души. Важно е елементите (размер на изображенията и прецизност на ъглите) да са точно разчетени и напаснати, за да се сгъва и разгъва правилно книгата. Най-сложните образци съдържат над 100 отделни процедури, извършвани на ръка.

Днес най-луксозните pop-up книги се сглобяват ръчно в Колумбия, Еквадор, Мексико и Сингапур, масовото производство е в Китай.

Сред майсторите на триизмерните книги изпъква „съвременният попъп магьосник“ – американецът Робърт Сабуда. Между знаковите му творби са „Чудният магьосник от Оз“ и „Алиса в страната на чудесата“. Много са новаторските идеи на Сабуда, но сред авторските му похвати е дигиталното сканиране, векторизиране и добавяне на цвят към контурните изображения, които се правят след отпечатването. Други негови постижения са „Подвижна книжка за Майка Гъска“, „Дванадесетте дни на Коледа“ и т.н., в които дава простор на новаторския си талант на илюстратор и хартиен инженер.

През последните години Робърт Сабуда работи в тандем с Матю Рeйнхарт – също художник, илюстратор, дизайнер и хартиен инженер, с когото създават студио за pop-up книги. Сред последните забележителни проекти на „Сабуда&Рeйнхарт“ e многотомната „Енциклопедия Праисторика“.

Основен принцип в работата на визионера Сабуда е да изненадва, в т.ч. и себе си. Елемент на тази изненада, освен причудливите сгъвки, е използването на алтернативни материали като метализирано фолио и прозрачни плаки в 3D-книгите.

Р. Сабуда е трикратен носител на премията „Магендорфер“ на американското дизайнерско общество за обемни книги.

Други всепризнати майстори на триизмерната книга са френският художник-илюстратор Бенжамин Лакомб (Пинокио, Мадам Бътерфлай), чехът Войтех Кубаща и др.

В България най-ярък представител на професията „инженер-дизайнер на обемни хартиени изображения“ е Антон Радевски.

По материали от интернет

Р. Сабуда: Алиса в страната на чудесата: https://www.youtube.com/watch?v=egXg0gkKvwM

Книгите на Лакомб: https://www.youtube.com/watch?v=4p7GdEoL8oQ