В началото на лятото издателство КИБЕА пусна на пазара едно особено ценно учебно помагало. Сякаш моментът не е твърде подходящ: темата на сезона е почивки и ваканции, море и планина, хапване и пийване и пр. покани за разслабване, нежели учене как да се учи. Вселената обаче си знае работата – тъкмо в периода за отмора ученици, студенти, учители и прочее люде на умствения труд ще имат време да си напишат домашното преди началото на академичната година. Книгата на доктора по когнитивна психология – и заклет практик! – Даниел Уилингам ще свърши работа и на родители, баби и дядовци, които се опитват да изградят у чадата си поне някакви навици и дай боже! – система – за овладяване на знания.

Защо е важно да надхитрим мозъка си да учи
В книгата са представени научно аргументирани и приложими • стратегии • техники • упражнения • съвети за научаване, в т.ч. чрез намаляване на нивата на стрес и тревожност. Всички те + премерено дозираната теоретична база са позиционирани в ценната пресечна област между теория и практика.

Стилът е ясен, езикът – достъпен, нито грам академична надменност. Понятни и точни изводи за най-важното в съответната част → в едно изречение. Авторът е пределно честен (чудесна стратегия за предразполагане и събуждане на доверие) в аргументите си защо бихте прочели книгата:

[…] за да ви помогне да научите нещата, които трябва да научите. [...] Никога не съм и намеквал дори, че ученето може да е забавно. Всъщност през повечето време обяснявах как да го направим по-малко неприятно, внушавайки по този начин идеята, че мъчителното усилие е естествено състояние за учащия. Учебният процес сигурно ни доставя удоволствие тогава, когато сами си избираме темата, но е досадно, когато някой друг ни я избира.

(Целият текст, вкл. защо ефективното учене не зависи от харесването и удоволствието – в откъса долу)

КАК ДА СЕ НАУЧИМ ДА УЧИМ е темата на „Надхитри мозъка си“. Ценно помагало, защото мнозина страдаме от илюзии (напр. удоволствието има малко общо с научаването), малцина знаят как да учат, още по-малко са хората, които знаят как да научат другите как да учат. Спомняте ли си дали някога някой в школските ви години се е опитал да изгради у вас тези безценни умения? Дупката е сериозна. Е, КИБЕА предлага нещо, с което да я запълним.

Нищо че нека да е лято. Да влезем в час по научаване.

В откъсите по-долу: Започваме отзад напред с едно наистина образцово заключение, от което човек получава пълна представа за ползите от книгата (хвърлете поглед и на съдържанието в края). В другия откъс – първите два съвета на тема „Как да вземате изпити“.

***

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През есента на третата ми година като професор в Университета на Вирджиния трябваше да предоставя писмен доклад за постигнатото от изследванията и преподавателската си работа до този момент. Двама старши професори трябваше да прочетат този доклад и да се срещнат с мен, за да ми предложат насоки как да подобря работата си. С нетърпение очаквах обратната им връзка, тъй като ми предстояха още три години до един много по-сериозен отчет – отчет, в резултат на който щеше да се случи едно от двете: или щяха да ме повишат, или да ме уволнят.

Но по време на тази среща не получих обратна връзка, тъй като двамата ми така наречени „научни ръководители“ се заеха да правят нещо твърде типично за професорите: те влязоха в разгорещен дебат и напълно ме игнорираха. Професор Х каза, че работата ми била обещаваща, но че в документите, които бях изготвил, не забелязала нищо „забавно“. Според нея всички велики учени се отнасяли към работата си донякъде като към игра, а аз съм звучал ужасно сериозно. Професор Y бързо изрази несъгласието си с думите: „Забавно ли? Да ходиш по купони е забавно. Научните изследвания звучат сериозно, защото са сериозна работа“. В продължение на 15 минути двамата спориха дали критичното мислене е забавно, или не. После си спомниха защо сме се събрали тук. Всеки от тях ми каза: „Изглежда се справяте добре“ и срещата приключи.

Спомних си отново за този дебат, докато завършвах книгата си, тъй като никога не съм и намеквал дори, че ученето може да е забавно. Всъщност през повечето време обяснявах как да го направим по-малко неприятно, внушавайки по този начин идеята, че мъчителното усилие е естествено състояние за учащия. Това ме притесняваше, защото по-скоро спадам към лагера на тези, за които „ученето е забавно“.

Но може би един по-подробен анализ показва, че няма никаква непоследователност. Учебният процес сигурно ни доставя удоволствие тогава, когато сами си избираме темата, но е досадно, когато някой друг ни я избира. За мен имаше смисъл да пиша така, сякаш ученето не доставя удоволствие, защото се фокусирах върху задачите, свързани с училище, които се задават от учителите и не са свободноизбираеми. Стратегиите, които описах, биха дали почти същите резултати и за материал, който сами си избирате, но едва ли сте прочели книгата ми с тази цел; прочели сте я, за да ви помогне да научите нещата, които трябва да научите.

Колко силна обаче е връзката между „трябва да го науча“ и „не е забавно“? Повечето учащи смятат, че има доста силна връзка. Разбира се, понякога ще ви провърви и преподавателят ще ви даде да прочетете някоя книга, която страшно ще ви хареса, а друг път ще намери начин да ви заинтригува с тема, която първоначално не сте харесвали. Но дори и в тези необичайни случаи скуката или интересът са извън ваш контрол.

Откритията, които споменах в книгата си, показват, че това заключение е погрешно. Можете да се заинтригувате повече от материал, който първоначално ви е отегчавал. В тази книга видяхте, че:

• Ако информацията е интересна, ще я изучавате по-внимателно.
• Ако я изучавате по-внимателно, ще я запомните по-добре.
• Ако я запомните по-добре, сигурно ще се представите добре на тестовете.
• Ако се справите добре с тестовете, ще добиете самочувствие и ще повярвате в себе си.
• Ако сте по-уверени, академичните задачи ще ви изглеждат по-постижими.
• Ако задачите ви се струват по-постижими, ще протакате по-малко.
• Ако протакате по-малко, ще вършите работата си навреме.
• Ако свършвате работата си навреме, ще знаете повече по всяка тема.
• Ако знаете нещо по дадена тема, ще схващате по-лесно новата информация по съответния предмет.
• Ако разбирате новата информация, тя ще ви е по-интересна.

Моите студенти познават първите три ефекта; на тях им е лесно да учат и да запомнят неща, които ги интересуват. Те рядко се замислят над останалите, а и не знаят за някои от тях. Поради тази причина смятат, че единствено интересът е мотивиращ фактор; според тях интересът задвижва другите процеси (като вниманието и паметта).
Те не разбират, че интересът понякога е продукт от други когнитивни процеси.
Ето ви информацията от гореизложения списък, представена като фигура.

От фигурата става ясно, че не е необходимо да започвате от интереса. Компонентите на ученето оформят един цикъл от добродетели, в който можете да влезете отвсякъде, или поне от много места. В Глава 12. научихте как да задържате вниманието си дори когато не ви е много интересно. В Глава 6. разбрахте как да подобрите паметта си, в Глава 11. – как да преодолеете протакането, а в Глава 13. обсъдих с вас различните начини, по които да подходите към самочувствието. Докато променяте самочувствието, паметта, вниманието си и т.н., ефектите в кръга се разпространяват все по-широко, а по този начин ще се увеличи и интересът ви към това, което учите.

Вероятно сте ставали свидетели на този ефект от първа ръка. Имало е предмет, който сте смятали за скучен и объркан, но сте постоянствали, докато накрая сте го разбрали и сте установили, че вече не ви е чак толкова скучен. Може би дори ви е заинтригувал.

Според мен дефиницията за независим обучаем се простира над способността да усвояваш информация и умения самостоятелно, когато другите го изискват. Тя включва и избора на това, което ти сам искаш да учиш. Но как разбирате какво искате да учите, ако не знаете от какво да избирате?

Истински независимите обучаеми поддържат нагласата на интелектуална възприемчивост и любознателност. Те винаги са готови да открият нещо ново, за което искат да научат повече. Това е оптимистичен начин на живот, защото тяхното любопитство се крепи на знанието, че новите неща, които научават, в крайна сметка им носят интерес, наслада и удовлетворение. Всичко непознато може да се превърне в източник на забавление и тъй като всеки от нас знае толкова малко, потенциалът за забавление е неограничен.

Понякога хората сравняват учебния процес с „разузнаване на нов терен“ или с „пътешествие“. Според мен метафората с пътешествието е подходяща; ученето на нови неща носи същото усещане за приключение и удовлетворение, както и пътуването из екзотични места, запознанството с местната флора и фауна, срещите с местните хора и наблюденията как живеят те.

Заех се да направя процеса на усвояване на новата информация и новите умения по-лесен дори при липсата на любопитство. За да продължа метафората с пътешествието, се надявах, че ще успея да начертая карта, която да гарантира, че ще стигнете до дестинацията, зададена от вашия преподавател. Най-искрено се надявам, че ще приемете тази книга като пътеводител и ще се впуснете да изследвате света.
Надявам се да сте сред онези хора, чието любопитство ги кара да го виждат препълнен със скрити съкровища.

***

ГЛАВА 8. Как да вземате изпити

Изпитите изискват две неща: да извлечете информацията от паметта си и да направите нещо с нея – например да решите задача или да напишете убедително есе.

Забелязал съм, че студентите менят преценката си за това кое от тези две изисквания е по-важно в зависимост от обстоятелството къде се намират в тестовия процес. Преди теста смятат, че успехът им ще се определя от това колко неща са запомнили. „Ако уча, ще го направя.“ След теста продължават да мислят по този начин: според тях оценката им е била дадена въз основа на онова, което са научили.

По време на теста обаче студентите едва ли се замислят много-много за процеса на извличане на информация от паметта и се фокусират върху това как най-ефективно да се възползват от всичко, което си спомнят. Те посвещават доста време и мисловна енергия на опитите да интерпретират „какво точно означават въпросите“ или да отгатнат „какъв отговор иска преподавателят“.

Тези стратегии обикновено се наричат „стратегии за успех на тест“, но почти никога не дават резултат. Те подтикват студентите да интерпретират въпросите така, сякаш крият някакъв друг смисъл, различен от директно поставения въпрос. Или пък да се опитват да елиминират отговори при въпросите с избираем отговор въз основа на предполагаемо полезни трикове от рода на: „Отговорите, съдържащи думата „винаги“ или „никога“, обикновено са грешни“.

Студентите използват тези съмнителни стратегии по време на тестове, защото се стараят да извлекат максимална стойност от първото, което успеят да си спомнят от материала. По време на тест обаче те много рядко се стремят да извлекат повече от паметта си, тъй като смятат, че това няма смисъл. Но грешат.

В Глава 3. видяхме, че даден спомен може да се спотайва някъде в главата ви, но ви е трудно да го измъкнете поради начина, по който претърсвате паметта си. (Когато видях кварталния магазин, той не ми помогна да си спомня да купя кафе за подарък на съседа си.) С правилната стратегия бихте могли да подмамите някой дълбоко укрил се спомен да се измъкне от своята дупка.

КОГАТО ПОЛАГАТЕ ИЗПИТ

Какво прави мозъкът:
Той си вярва, че ако знаете нещо, всеки опит да го извадите от паметта си ще е успешен. Всъщност, ако се потрудите да си спомните нещо, това ще ви се отплати. Но вместо да се опитват да изтръгнат повече от паметта си, хората прилагат неефективни стратегии към съдържанието, което им е по-леснодостъпно.

Как да го надхитрите:
Не мислете, че паметта ви изневерява, ако не дава желания отговор веднага. Стратегиите за вземане на тестове трябва да са последната ви възможност.

В тази глава ще разгледаме няколко начина за даване на сигнали към спомените, които ви е трудно да измъкнете от паметта си. Освен това ще разясня по-подробно защо е лоша идея да използвате стратегии за вземане на тестове или други подобни трикове. Но стратегиите с цел да останете спокойни и организирани са полезни, така че тях ще разгледаме най-напред.

СЪВЕТ 47. Подгответе се внимателно

Какво би ви ядосало повече от това да видите в проверения си тест как сте дали погрешен отговор на въпрос, който със сигурност сте знаели, но поради някаква глупост сте заградили „б“ вместо „в“? За да избегнете този проблем, добавете няколко простички рутинни стъпки към явяването на тестове.

Стъпка 1.: Отделете първите 30 секунди за старателно изчитане на инструкциите, ако са предоставени такива. Обикновено в тях не се казва нищо важно, но понякога може да разберете, че има наказателни точки за налучкване например или че не е необходимо да сте обстоятелствени и разясняващи всичко, или че няма нужда да пишете с пълни изречения.

Стъпка 2.: Отделете следващите 30 секунди за общ преглед на теста, за да добиете представа колко време трябва да отделите на всеки въпрос. Обърнете внимание по колко точки се присъждат за отговор на всеки въпрос, за да предвидите повече време на онези, които са по-важни за оценката. Изчислете набързо докъде трябва да сте стигнали с отговорите, когато е изтекла 1/3 от времето и когато са изтекли 2/3 от времето. Докато правите тези изчисления, не забравяйте да си оставите малко време и за накрая, за да проверите работата си. Отбележете си тези места в теста.

Стъпка 3.: Прочетете. Всеки въпрос. Внимателно.
Моите студенти понякога разбират въпросите погрешно, защото прочитат само половината въпрос и предполагат, че вече знаят какво ги питат. Или прочитат целия въпрос, но някак не забелязват думичката не. Когато си мислите, че знаете отговора на някой въпрос, дайте си още няколко секунди, за да се уверите, че въпросът наистина пита това, което си мислите.

Стъпка 4.: През последните няколко минути проверете работата си. Уверете се, че не сте пропуснали неволно някой въпрос. Проверете отново есето за нечетливи или липсващи думи, незавършени изречения и други подобни. За въпросите с избираем отговор – уверете се, че сте обозначили точно кутийката, която сте възнамерявали. При тестове по математика или биология проверете дали сте решили всички отделни стъпки на задачите с подточки. Заградете отговора на всеки въпрос, за да е ясно за оценяващия точно кое решение избирате. Уверете се, че мерните единици са изписани отделно. Маркирайте осите на графиките.

Ако при мен дойде студент, разочарован от ниската оценка на теста, почти винаги има процент точки, които в крайна сметка се приписват на така наречените „глупави грешки“. Свикнете с тези рутинни стъпки и няма да губите точки поради глупост.

В едно изречение: Само няколко стъпки, които ви помагат да планирате работата си и да внимавате какво правите, ви дават гаранция, че няма да загубите точки поради небрежност.

СЪВЕТ 48. Научете се да овладявате обичайното напрежение по време на тест

Почти няма човек, който да не се притеснява на тестове. Повечето от нас се изнервят и когато трябва да говорят пред публика или да присъстват на социално събитие, където не познават почти никого. Фактът, че това е нещо обичайно, не означава, че не можете да се научите как да го овладявате. Притесненията разсейват, пък и влияят върху доброто представяне на изпита. (Ако ви е изключително трудно да овладеете напрежението или ако се вълнувате не само когато се явявате на изпити, но и когато се подготвяте за тях, вижте Глава 14.)

Както несъмнено знаете, безпокойството ви вкарва в порочен кръг: ако сте напрегнати по време на тест, трудно се концентрирате, което от своя страна ви затруднява да си спомните отговорите, а това пък още повече увеличава тревожността ви. Затова стратегиите за овладяване на напрежението по време на тестове се фокусират върху разкъсването на този порочен кръг или върху това изобщо да не влизате в него от самото начало. Ето няколко техники, които можете да изпробвате.

Опитайте се да намалите консумацията на кофеинови напитки в деня на изпита и вижте дали това дава резултат.

Някои хора се изнервят от присъствието на другите изпитвани – като гледат как някой нервно пружинира с крак или още по-лошо: как уверено препуска по страниците – сърцето им направо се пръска от напрежение. Ако сте от този тип хора, опитайте да се изолирате: седнете сами или на първия ред, ако можете. Сложете си тапи за уши по време на изпита. Някои хора така си създават усещането, че се намират в свой собствен свят. (Попитайте преподавателя дали разрешава.)

Някои се успокояват, като непрестанно говорят колко са нервни или колко им е важен този изпит; това ги кара да се чувстват добре, но е ужасно да ги слушаш отстрани, затова се опитайте да избегнете разговорите с другите изпитвани непосредствено преди теста. Ако някой от въпросния тип хора ви е приятел и ви се струва неловко да му забраните да ви говори, кажете му, че искате да позубрите малко в последния момент и забийте нос в тетрадката си. (Ако препрочитането на записките ви помага да се фокусирате – прекрасно; но ако ви изнервя допълнително – не е необходимо наистина да четете.)

Някои хора обичат да медитират или да се молят преди изпит, за да успокоят ума си и да съберат мислите си – това е добра стратегия, която може да изпробвате, ако започнете да се паникьосвате по време на изпит. Ако не упражнявате редовно никоя от тези практики, ето ви една простичка процедура в три стъпки, която също ще ви послужи: (1) Затворете очи. (2) Вдишайте бавно, докато отброявате до 7, и издишайте, докато отброявате отново до 7. (3) Повторете още 2–3 пъти или дотогава, докато усетите, че тялото ви се отпуска. Ако и това не постига желания ефект и ако ви е позволено да ходите до тоалетната, отидете на кратка разходка – нерядко тя пренастройва ума.

Понякога е трудно да се отпуснете, защото мислите сякаш ви се изплъзват. Един реалистичен разговор със себе си след дихателното упражнение обикновено помага. Ако се паникьосвате, защото в теста виждате редица въпроси, които изобщо не сте очаквали, не забравяйте, че всички останали изпитват същото. Ако се тревожите, защото не сте се подготвили, не забравяйте, че един-единствен тест не определя цялото ви бъдеще, най-малко пък самите вас. Дори и да ви скъсат, пак ще се оправите някак. Вярвайте си, че все някак ще планирате как да поправите нещата по-късно – помислите си за някого, който ще ви помогне да изготвите този план. Когато си обещаете план и убедите себе си, че хората ще ви помогнат да се справите, ще преодолеете паниката си и ще дадете найдоброто от себе си, за да се справите с настоящата задача.

Понякога съм чувал съвети за овладяване на напрежението чрез „визуализиране на собствения успех“. Винаги ми е било малко трудно да поддържам подобна визуализация. Да речем, че съм част от група събеседници и говоря съвсем малко, но всеки път, когато си отворя устата, хората ме гледат така, сякаш съм казал огромна глупост. Затова започвам просто да си мълча и не допринасям с нищо към разговора. В този момент мога да си представя как казвам страшно умни неща и хората направо зяпват от удивление, но просто сам няма да повярвам на визуализацията си.

Ако визуализацията на успеха при вас носи желания резултат – страхотно, но ако не, ето ви алтернатива: визуализирайте как до вас седи някой, който ви подкрепя. Аз не мога да визуализирам успеха си в онази ужасна група събеседници, но мога да си представя как до мен седи съпругата ми и това ми помага по няколко начина. Започвам да гледам на собственото си представяне през нейните очи, а нейното възприятие е по-реалистично от моето. Добре де, да речем, че сега не съм в най-добрата си форма, но съвсем не съм и в този филм на ужасите, в който сам се изобразявам. Казвайки това, знам, че трябва да се старая да говоря, вместо да се фиксирам върху представянето си и да не казвам нищо; дължа го на хората, които са ме поканили на събеседването. Освен това мога да чуя в главата си окуражаващите коментари на жена си: „Някои хора наистина изразяваха интерес, докато говореше – онази жена от третия ред постоянно кимаше. Пък и още нещо – какво му става на оня пич в края на масата? Защо не спира да дрънка? Това, което ти казваш, е далеч по-интересно от неговите глупости“.

Следващия път, когато ви обземе напрежение на изпит, представете си как до вас седи някой, който ви подкрепя – от онези хора, които винаги знаят какво да кажат, за да повдигнат самочувствието ви.

Вече обсъдихме как да се въздържате от допускането на грешки поради небрежност и как да овладявате безпокойството – казано накратко, как да предотвратите провала. А какви са методите, с които да подобрите своето представяне на изпита? Нека сега разгледаме някои техники, за да измъкнете от главата си онези спомени, които са се спотаили дълбоко и не искат да излязат.

В едно изречение: Можете да овладеете напрежението по време на изпита, като избягвате ситуации, които ви изнервят, и използвате техники за самоуспокоение, когато сте подложени на стрес.

СЪВЕТ 49. [...]

Към книгата „Надхитри мозъка си“
*Заглавието е на КИБЕА