За книгата „Строго личен живот“, автор: Майкъл Фрейн
От Валентина Бъсина
„Мнозина прекарват дълги часове всеки ден пред компютри и виждат само подбраните електронни сенки на света и другите хора. Живеят като аватари на самите себе си в измислени, изкуствени вселени. Влизат в полови отношения с пиксели...“ Това пише Майкъл Фрейн 50 години след раждането на идеята му за „Строго личен живот“.
Ще има едно време... една приказка за бъдещето. Ще живеем разделени. Някои ще живеят сред своите в изолация, предпазени от външните. Сякаш това ще е излишно, то е – по думите на Фрейн – „предсказателно сегашно време“.
Написан в края на 60-те години на ХХ в., футуристичният „Строго личен живот“ е роман за самотата, най-личното човешко състояние.
Анкамбър несъмнено е трудно дете. Тя принадлежи към вътрешната класа, привилегирована да живее изолирано, като си поръчва всичко необходимо – храна, ваканция, общуване, бебе. Анкамбър се влюбва в чужденец и нарушавайки нормите, се впуска в приключение във външния свят.
Посланията, познати от Оруел, Хъксли или Замятин например, тук са поднесени в стила на брилянтна британска сатира, носеща жестоки прозрения за това какъв ще направим личния си свят.
„... една мисъл проехтява в ума й с иронична яснота – избягала е от изолацията на вътрешния свят, само за да открие във външния още по-дълбока самота – свят, изцяло затворен в границите на ума й.“ Това е свят на отчуждението. И не е ли безспорно болезненото осъзнаване, че той вече не е от бъдещето?
Неслучайно вътрешният и външният свят разговарят на различни езици. Управляваме настроенията и житейските си преживявания с хапчета като „Социон“, „Веселин“, „Преценин“, „Либидин“ и „Оргазмин“. А когато Анкамбър е върната обратно при вътрешните, своите, преди да бъде „освободена“, е нужно да се прецени нивото й на нещастливост и дали е поправимо.
Елегантната (по британски) ирония на Майкъл Фрейн и увлекателният му интелигентен изказ – познати ни вече от шедьовъра „Стремглаво“ – правят прочита на „Строго личен живот“ истинска наслада. Въпреки и заради суровите, но мъдри прозрения.
„Вътре си в един щастлив, весел свят, който се разпростира по цялата планета. Излезеш ли навън, попадаш в напълно различен свят – стария примитивен свят, където всичко може да ти се случи.“
Винаги ще има някой, който иска всичко да му се случи. Да бъде достатъчно непокорен, за да ходи по голи очи, та да виждат какво мисли и чувства. Да не взема хапчетата, защото не иска да му е добре отвътре, а да бъде себе си. Винаги ще има някой, който ще наруши строго личния ни живот. Но това ще бъде в едно друго време...
