Как избираме човека, с когото да споделим живота си?
Обикновено към този проблем пристъпваме до голяма степен неподготвени, разчитайки на внезапното осеняване от „любовта“ или водени от смътни представи за идеал. Убедени сме, че тази сложна представа се свежда до някакъв прост списък с характеристики и идеалният партньор вече се е получил. Д-р Ливингстън ни запознава с предупредителните знаци, които биха ни разкрили как една личност би могла да се развие в бъдеще. Той представя сравнително прост модел, за да се ориентираме в джунглата от избори: има качества, които е добре да търсим и разпознаваме в другите и съответно да развиваме в себе си. Има класически човешки ценности – доброта, оптимизъм, лоялност, красота, гъвкавост, толерантност, чувство за хумор – които, търсени и открити в човека, с когото искаме да обвържем съдбата си, ще ни гарантират по-добър и по-щастлив живот.
Как точно се учим да правим интелигентни преценки за важните за нас хора? Кой е достатъчно квалифициран, за да ни обучи? Може би родителите? Или училището? Отговорът е разочароващ: оказваме се почти напълно неподготвени да оценим и да проектираме в бъдещето личността, с която се каним да обвържем живота си.
В мнозинството от случаите животът ни сблъсква не с една, а със серия от заблуди – от Дядо Коледа до краха на любовния идеал (въпреки че мнозина поддържат убеждението си за силата на любовта, която ще е способна да промени другия).
Никой не ни казва, когато сме млади, че трябва да се научим да преценяваме внимателно характерите на другите хора, за да различим онези, които заслужават доверието ни.
