Посоката, в която поемаме е много по-важна от мястото, където ни поставя егото в настоящия момент.
Ако постоянно се вслушваме в изискванията на егото, ние се отклоняваме от Първоизточника на битието. Егото настоява да се стремим към още: още вещи, постижения, статус, триумф и пари. Още е мантрата на егото, която разпалва постоянния стремеж с фалшиво обещание за постигане. Но всяко постигане изкусително се преобразява в желание да се стремим към още повече, освен ако не изберем да променим посоката на живота си. Промяната започва чрез обуздаване на инерцията и самомнението на егото, но след това трябва да продължим, като излезем от коловоза и се насочим в противоположната посока. Това не означава, че ще загубим стремежа си, а по-скоро, че ще го хармонизираме със смисления и целеустремен живот.
