Защо гладът лекува. Какво ни казва науката за скритите механизми на гладолечението?

Защо гладът лекува. Какво ни казва науката за скритите механизми на гладолечението?

из „Дълголетието“, автор: Лидия Ковачева

Защо се разболяват хората? Защо хроничните заболявания създадоха ада на болниците? Вековната мечта на човека е осъществена – машината го отмени в тежкия му физически труд. Липсата на храна също е преодоляна – цели полета са засети с пшеница, зеленчуци, плодове. Пазарът е презадоволен. Но ето – машината доведе човека до обездвижване, с всичките му фатални последствия, а с изобилието от храна той изпадна в положение на „невидяло дете“. Безконтролни увлечения. И към това се добави и ползването на индустриализирани храни и напитки, неотговарящи на изискванията на човешкия организъм. Чистото и здраво състояние на организма е нарушено. Между клетки, тъкани и сокове са наслоени чужди на организма вещества, отрови от всякакъв вид, отпадъчни материали и шлака – здравото състояние на тъканите е вече променено. Броят на хроничните болести, съвсем ограничен в началото на миналия век, застрашително расте, като при това те стават все по-тежки и неизлечими. Явяват се все повече и повече нови болести. Въпросът тук е защо мислещият цивилизован човек допуска всичко това.

Защо гладът се явява като спасител?

Със спиране на храненето и минаване на глад всички токсични елементи, патологични тъкани и чужди на човешкия организъм субстанции поемат своя обратен път. Безспорно е, че елиминирането им не е механичен процес. Във всеки жив организъм присъства и големият разум на природата, който веднага се намесва и като ръководен, и като контролиращ фактор. Същевременно със спиране на храненето и оставане на глад зарядът от скрити резервни сили, с който разполага всеки жив организъм, също влиза в действие. И колкото този затаен скрит жизнен резерв от сили е по-голям, толкова по-интензивен е развиващият се процес. Веднага започва лекуване на възпаленията, разграждане и очистване на болестно изменените тъкани, на тлъстини, тумори, отоци и всякакъв вид патологични наслоявания и пр. по пътя на автолизата (саморазграждане). И този непогрешим разум на природата, който много автори наричат „Вътрешен природен лекар“, е дотолкова съвършен, че с изключителна разумност и точност използва дори част от отделилите се отпадъчни материали, за да нахрани, доколкото това е възможно, гладуващия организъм.

Работата по време на гладуването е двупосочна – разграждаща и градивно възстановителна. Болните клетки и всичко чуждо на организма се отстраняват, като същевременно става самообновяване на тъканите с нови здрави клетки и чисти телесни течности.

Често лечебното гладуване се смята за нещо елементарно, едва ли не за най-обикновена и известна на всички билкова рецепта от народната медицина. Трябва да се напомни добре, че гладолечението не е народна медицина. То се явява една обширна нова наука, имаща своя съвсем самостоятелна философия: физиология, закономерности, развиващи се процеси, както и научни принципи.

Че гладолечението е чисто природен способ на лечение, даден ни като дар от самата Майка Природа, го доказват децата в най-ранната си възраст с все още запазен непокварен инстинкт. При заболяване и температура те отказват приемането на храна. Същият отказ от храна при болестни състояния се наблюдава при примитивни племена и народи, живеещи далеч от влиянието на цивилизацията, както и при животните.

Гладът, проведен в която и да е от изброените форми, по-строга или омекотена, винаги дава своя принос, без да навреди на човека. Има ли лоши резултати при прилагането му, това означава, че са допуснати грешки – или курсът е прекъснат ненавреме, или подадената храна не съответства на изискванията на организма за момента било като количество, било като качествен комплекс.

Хроничните болести, често носени с години, създават на човека тежък живот и жалко полусъществуване. Идва ден, когато болният е отчаян до крайност, а и прилаганата до момента лекарствена терапия не дава резултат. Тогава той без колебание се насочва към гладолечението. И най-често изправящият се пред болния въпрос е:

Коя форма на гладолечение е за предпочитане.

Водим ли борба за дълголетието в истинското му проявление, гладолечението трябва да присъства в програмата на живота ни. И това се налага, защото нашата нова цивилизация е донесла не само удобства и красота, тя ни е отдалечила от нашата естествена природна среда. Наложила ни е да живеем в екологично замърсена среда с всичките ѝ лоши последствия. Дали ще сметнем здравето си за добро, или ще открием някои от по-горе споменатите симптоми, първата стъпка трябва да бъде направена и е необходимо да включим дните на разтоварване. Това, на което ме научиха дългогодишните ми занимания с природолечение, биологична медицина и по-конкретно с гладолечение, е, че като начало гладът трябва да бъде винаги в неговата омекотена форма. От предишните ми публикувани трудове читателят вероятно е вече запознат с прилаганата и практикувана от мен система с включване на плодове, билков чай и мед. Много от споменатите по-горе лекари омекотяват строгата форма на гладолечение със сокове и бульони. Бих искала да поясня

Защо избрах плодовете.

Първото ми запознанство с глада беше в неговата строга форма с приемане само на вода. При тежките ми заболявания (белодробна двустранна туберкулоза, цироза на черния дроб, миокардит, язва на дванадесетопръстника и други) сериозните кризисни състояния бяха неизбежни. Трудните моменти се редуваха и караха мисълта ми да работи непрекъснато, търсейки път към спасението. За мен беше ясно, че въпреки трудностите друг избор нямам. В България нямаше нито клиника за такива като мен, нито лекар специалист, запознат с биологичната природосъобразна медицина, за да осъществя елементарна консултация. Упорито продължавах да чета, да проучвам и превеждам трудовете на специалисти в тази област.

Въпреки все още ограничените ми познания, неправилното прилагане на глада, грешките, които допусках, лошите битови условия, в които живеех, не- разбирането, което ме обграждаше, състоянието ми постепенно започна да се подобрява. Безспорно е, че състоянието ми се промени поради променения начин на хранене.

През това време, четейки и проучвайки трудовете на медиците, моите очи се отвориха, за да видя и си дам преценка колко болен е нашият народ. Вървейки по улиците, навсякъде виждах болни хора. Нашата младеж е с отслабнал силов потенциал, в лабилно психо-физично състояние и с намалена работоспособност. Хората боледуват и се лекуват с години. Моята най-хубава и активна възраст от 30 до 40 години мина по болничните заведения и санаториумите. На 40-годишна възраст прогнозата за предстоящ живот беше само 3–4 месеца, за което майка ми беше предупредена. Хроничните заболявания бяха навсякъде.

Виждах парадоксалното положение на цивилизования човек с неговата огромна култура, обширни познания в науката, но лишен от щастливия живот на здрав човек. При това, докато обикалях болничните заведения и санаториуми, аз станах свидетел на ранната смърт на прекрасни талантливи хора.

Моята мисъл работеше денонощно и целенасочено. След като успях да се спася от смъртта и да постигна общо подобряване на състоянието си, това трябваше да бъде предадено и на други, изпаднали в моето тежко положение. Започнах същевременно да обмислям

някаква омекотена форма на глада, която да е лека, лесна за разбиране и възприемане от всекиго, както и да бъде по вкуса на българина и според възможностите на нашата страна.

През това време силно ме впечатли едно изказване на великия медик на древността Хипократ: „Храната да бъде вашето лекарство и лекарството – вашата храна“. Ако в действителност има храна, която да лекува, то на първо място това са плодовете. При много от лекарите те присъстват под формата на сокове. За мен сокът е нещо изкуствено, дошло от цивилизацията. При преминаването на плодовете през сокоизстисквачката сокът лесно се окислява, а и при допир с металните час ти плодът губи своята биологична интегралност.

Първите ми плахи опити с омекотяване на строгата форма на глада дадоха добри резултати. Хората с охота приемаха плодовете. При това лечебният процес вървеше по същия начин, както при строгата форма, но много по-леко поносимо. Решаващо за мен беше, че те са лесноусвоим продукт и са заредени биологично.

Второто нещо, към което се насочих, бяха билковите чайове. Това, което ме накара да се ориентирам към тях, беше старата традиция у нашия народ при простудни и други заболявания да се остава на топъл билков чай. За подслаждане на чая не се употребява захар или захарин, а мед – чист природен продукт.

Плодовете, билковите чайове, медът – признати с лечебната си сила – бяха истински „лекарства на природата“. Включени в дозирани количества, омекотяващи строгата форма на глада, те създадоха една стройна система на лечение, приемана от всеки и по възможностите също на всеки. Истинска българска система – рожба на нашата земя.

За преситения човек на цивилизования свят с неговото изобилие от храни гладът още от детските години трябва да присъства в живота му, независимо от това дали вече има някаква болест, или не.

Практикуване на плодово- чаения разтоварителен режим

Въпреки че читателят вече е запознат с разтоварителния режим от предишния ми труд „Гладът – приятел и лекарство“, повтарянето му се налага, макар и в по-кратка форма, заради изясняване на някои детайли.

[…]

Допълнителна информация

Интересни факти от книгата

Още от Откъси от книги

Как да се настроим към Процеса ПРИСЪСТВИЕ: какво е осъзнатостта и къде „живее“; някои...

Откъс от книгата „Процесът ПРИСЪСТВИЕ“

„Процесът ПРИСЪСТВИЕ“ е практическо ръководство за самостоятелна работа, подчинена на намерението да се измъкнем от повтарящи се неблагоприятни сценарии, детски травми,...

Отличникът подпалвач, или как вещо се съсипва лаборатория на Факултета по...

Откъс от книгата „Германия, моя любов“

Накратко, през 2000 година първенецът на софийската „Немска“, надлежно преодолял абсурдната въртележка на визовия режим, заминава в престижен мюнхенски университет да учи...

КОГА ДА СЕ ХРАНИМ, ЗА ДА ПОСТИГНЕМ ПОКОЙ

Откъс от 4-седмичната практическа програма „Активност и Покой“. Из книгата „Магията на покоя“

Из Въведение

Светът е трудно място. Да бъдеш възрастен, е трудно. Необходими са ни невероятно много сили, енергия и други ресурси, за да се...

Архив

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА