Роберт Джераси е член на Изпълнителното бюро на Организацията на евреите в България „Шалом“ и председател на нейната Комисия за борба с антисемитизма, езика на омразата и ксенофобията. Съветник на председателя на Комисията за защита от дискриминация. Бил е съветник на Министъра на образованието и науката по въпросите на образователната интеграция на етническите малцинства. Дълги години е работил в American Jewish Joint Distribution Committee (JDC) като заместник-директор за България, а по-късно и като програмен директор за Балканския регион.

Над десет години е бил председател на Централния израилтянски духовен съвет.

В ръцете ми попадна един наскоро излязъл роман, тясно обвързан като сюжет с еврейската – а и с общочовешката тематика. Без да съм излишно патетичен, смятам, че този роман, подобно на падаща комета, осветява тъмния небосклон на нарастващия в Европа антисемитизъм и е талантлив контрапункт на езика на омразата.

„Магията” на Емануел Бергман ми беше препоръчан от познат като ярък литературен дебют на тема, която по обясними причини винаги ме е вълнувала. Препоръката беше кратка – този роман не бива да се подминава. Така че подходих с големи очаквания и, меко казано, изобщо не останах разочарован. Може би фактът, че и аз съм евреин, ме накара да се потопя с голям, клонящ към критичен, интерес в детайлите и фактологията, свързани с бита, културата, религията и историята на литературните герои от моя етнос. Останах приятно изненадан от сериозните познания на автора и от правдивостта, с която ги пресъздава.

Въпреки че повествованието покрива един дълъг времеви период отпреди Първата световна война до наши дни, романът се чете много леко и на един дъх. Тук следва да отдадем дължимото на преводача Евелина Банева и на редактора Сирма Велева.

В романа се преплитат две сюжетни линии. Едната е историята на Моше Голденхирш, син на равин и впоследствие менталист, известен в по-голямата част от живота си като „Великия Дзабатини”. Другата сюжетна линия е на малкия Макс Кон, жадуващ да запази брака на своите родители, които са пред развод. Всъщност това са истории на два свята. Единият, както стана ясно, е светът на Моше Голденхирш / Дзабатини, преминал през борбата на евреите за оцеляване през годините на Холокоста, преживял преследване и изтезания, които го принуждават да предаде най-любимия си човек. Другият е на едно съвременно дете, изправено пред шока от раздялата на родителите си, което панически търси начин да спаси техния брак – и така да спаси своя свят от крах. Старецът търси изкупление за своето предателство, момчето все още вярва в чудеса и търси магьосника, който може да ги сътвори.

Двата свята се завихрят в най-неочаквани обрати и в края се сблъскват в една неочаквана развръзка, в която всеки от героите получава това, за което е копнял.

Романът е пропит с типичния тъжен еврейски хумор, на моменти толкова ефирно поднесен, че самоиронията е трудно различима. До голяма степен благодарение на този хумор  историята се чете леко въпреки драматизма на сюжета.

Не се учудвам, че „Магията“ има над два милиона почитатели. Искрено се надявам, че благодарение на издателство КИБЕА и българският читател ще се наслади на тази майсторски разказана история и ще почувства дълбоко човешките послания за силата на изкуплението и прошката и за вечно живата вяра, че чудесата са възможни.

Допълнителна информация

Видео обръщение на Емануел Бергман към българския читател
Интервю на Светлозар Желев за „Магията“
МАГИЯТА с двойно дъно е книга като за кино
Към книгата