Светлозар Желев: МАГИЯТА е близка, топла, човешка книга за всеки от нас

Светлозар Желев: МАГИЯТА е близка, топла, човешка книга за всеки от нас

Светлозар Желев се определя като активист в областта на съвременната литература и книгоиздаване. Завършил е история в Софийския университет и програмата „Корпоративен мениджмънт“ на Оупън Юнивърсити (Вбр.), но е най-много известен като човек на книгата. Професионалният му опит като такъв минава от продавач на сергия за книги, през редактор, главен редактор (издателство „Сиела“) директор маркетинг (издателство „Колибри“) и издател (сп. „Гранта – България“), водещ на радиопредаване и блог „Литературният гид“. Член на редица управителни и обществени съвети и фондации. Бил е директор на Националния център за книгата към НДК. От септември 2018 е водещ на рубриката „Литературен гид“ в предаването „Библиотеката“ на БНТ.

Интервюто

Г-н Желев, има ли магия в тази книга? В какво се крие тя?

Във всяка книга има магия, а в романа на Бергман тя е в самата тъкан на повествованието, в стила, в разказите, в историите, в образите на героите. Вплитането на толкова много магични места, легенди, образи – от пражкия Йозефов, през Голем, войната, Германия и Америка, великите магове и тяхното демистифициране, обаче носи магичността на ежедневието, на чувствата и емоциите, на детската непосредственост и чистота, на вярата, на доброто и човечността. Магията е във всеки човек, във всяка история, дума и текст, трябва само да се отворим за нея.

Можете ли да откроите герой, сцена, случка, похват или нещо друго от книгата, което Ви е впечатлило най-много?

Много е трудно да се отделят едно, две или пет неща в един роман – всъщност точно неговата цялостност е нещото, което винаги ме е привличало. В „Магията“ ме впечатлиха много неща: стилът, сюжетът, идеята, историите и начинът, по който са разказани. Продължавам с емпатията, гледните точки, психологията и честността при изобразяването на всеки детайл, както и демитологизирането на отделни представи. От образите – естествено, Великия Дзабатини и Макс. Но най-много ме впечатли цялостното усещане за красота, за тъга, за мекота и спокойствие, което почувствах накрая. Има такива книги, които чувстваш близки, топли, прегръщащи. Човешки. Тази е точно такава. Въпреки екстраординарните събития, тя е книга за всеки един от нас.

Кой е най-големият фокус на Великия Дзабатини?

Ще цитирам собствената му философия, която го спасява в концлагера: да продължава да живее в кланицата, като се прави, че не забелязва клането. Чудесна метафора, която препраща към филма на Роберто Бенини „Животът е прекрасен“. За мен обаче най-големият фокус на Великия Дзабатини е любовната магия. Защото няма по-голяма магия от любовта, а той е донесъл много любов. Няма да издавам сюжета и развръзката му, но наистина за мен смисълът на този роман е в търсенето и откриването на любовта на най-неочаквани места, в запазването и предаването й между хората, в нейното катализиране, причиняване, подпомагане и „измагьосване“. Обичам думата „измагьосване“, която първата преводачка на „Хари Потър“ Марияна Мелнишка изобрети. Тази дума най-точно описва как Великия Дзабатини успява да направи най-важната си любовна магия.

Любопитна е историята с публикуването на романа на части като подлистник на безплатно разпространяван в метрото вестник. Хората си събират вестниците и получават безплатно романа. Имаше подобна практика и тук, но това беше далеч преди ерата на интернет. Как и защо според Вас се е получил фокусът с успеха на книгата?

Защото книгата е за всеки, както казах и по-горе. Тя докосва, увлича, натъжава и усмихва, разчувства, стопля и успокоява. Героите в нея, преминаващи през толкова много перипетии, са еманация на ежедневната борба, проблеми и несгоди, с които всеки човек се сблъсква през живота си. В крайна сметка получаваме една неочаквана гледна точка за смисъла на същия този живот, на любовта, на изборите, на решенията, на магията. Колкото до разпространяването й чрез вестника, не мисля, че има особено значение как точно една книга достига до хората. Тя може да е като подлистник, като серия от публикации в медия, може да е електронна, в аудио формат или преписана на ръка, но най-важен винаги е  текстът, посланието, езикът и думите, историята и образите, емпатията и проникването до най-съкровените ни кътчета. А тази книга го прави.

Как мислите, ще се поддаде ли българският книголюб на „Магията“? Мислите ли, че припознаването на КИБЕА предимно като издателство на книги за саморазвитие и здравословен начин на живот би попречило на читателя да посегне към роман като „Магията“? Да припомня, че с логото на КИБЕА са публикувани образци като „Портретът на Дориан Грей“, „Чайката“, два романа на Майкъл Фрейн, „Парфюмът“, „Пътят на промените“, „Дяволът в Белия град“ и още редица стойностни художествени текстове…

…и „Книга на безпокойството“ на Фернанду Песоа, една от най-любимите ми книги. Не мисля, че издателството би възпрепятствало пътя на читателите до книгата и нейната магия. Факт е, че понякога хората трудно припознават даден текст или жанр като продукт на дадено издателство, защото им е трудно да го идентифицират с него. В крайна сметка обаче това е без значение, важно е книгата да бъде достатъчно добре комуникирана, представена и обговорена през различните възможни канали: от телевизия и радио, през вестници и списания, до социалните мрежи, блоговете и онлайн медиите. За да достигне един текст до читателите, не трябва да се неглижира нито една възможност за информиране и за достигане то тях. Имам предвид и рекламата, и пиара, и маркетинга, и мърчандайзинга, и всеки друг възможен подход. Аз вярвам, че „Магията“ на Емануел Бергман ще намери своя път към сърцето на българския читател и трайно ще се настани в неговата библиотека.

Видео обръщение на Емануел Бергман към българския читател - тук
Роберт Джераси с мнение за „Магията“ – тук
МАГИЯТА с двойно дъно е книга като за кино – тук
Към книгата - тук

Категория: 

Още от Интервюта

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА