Автор: д-р Мел Боринс
(откъси)
Представете си, че изведнъж ви слагат на трон, който никога не сте желали, но сте наследили, защото по-големият ви брат е абдикирал от дълга си на английски крал. Визуализирайте как стоите в Уестминстър пред хилядното множество, събрало се да види своя крал. След няколко минути ви предстои да държите реч, която трябва да вдъхне кураж и увереност на цялата нация. Само че страдате от сериозен проблем, който ви мъчи, откак се помните. Всеки път, когато отворите уста, ви обзема истинска агония, защото не можете да изречете и дума, а направите ли го, тя излиза с грозно заекване. Точно в такава ситуация се намира бащата на кралица Елизабет, Джордж VI, прекрасно обрисуван в прочутия филм от 2010 г. „Речта на краля“.
Това, което мнозина не знаят, е, че успоредно с говорната терапия, представена във филма, крал Джордж VI се подлага и на хомеопатично лечение. Години по-късно, признателен за друг хомеопатичен препарат, с който излекувал нерв, той кръщава на него състезателния си кон, призьора Хиперикум. Освен това дава кралска титла на хомеопатичната болница в Лондон и тя дълго носи името Кралска болница по хомеопатия [1].
Членове на британското кралско семейство използват хомеопатия още от времето на кралица Аделаида (1792–1849), съпруга на крал Уилям IV, която публично изразила интереса си към тази „нова медицина“. Измъчвана от сериозно заболяване, с което другите придворни лекари не успяват да се справят, тя търси услугите на д-р Йохан Стапф, един от най-старите колеги на д-р Самуел Ханеман, бащата на хомеопатията, с надежда да я избави от състоянието ѝ. След като я излекува, кралицата става горещ поддръжник на хомеопатията [2]. Твърди се, че кралица Елизабет пътува с кутийка от единадесет хомеопатични лекарства, с които да лекува всеки възникнал проблем.
Днес във Великобритания има пет хомеопатични болници, включени в Националната здравна система, и много британски лекари използват хомеопатия. През 1996 г. Европейският парламент поиска от Европейската комисия проверка за ползата от хомеопатията. Научната група завърши анализа си с препоръка хомеопатията да бъде възприета в медицинската практика. През януари 1998 г. френският Conseil National de l‘Ordre des Medecins поиска официално признаване на хомеопатията и включването ѝ в програмата за обучение на студентите по медицина.
Приложението на хомеопатия в Северна Америка е нараснало над пет пъти от 1990 г. насам, най-вече по отношение на продажбата на медикаменти без лекарско предписание. Ако преди 20 години там този метод бе почти невидим, днес има множество школи по хомеопатия, а хомеопатични лекарства се продават в магазините за здравословно хранене, аптеките и дори в обикновените хранителни магазини.
Преди няколко години една приятелка се оплака, че кучето ѝ страда от хроничен кожен проблем, наречен фоликулит, съпроводен със силен сърбеж. Ветеринарят го лекувал с диети, хидрокортизонови кремове, лечебни шампоани и стероидни инжекции, но макар част от тях да давали краткотраен ефект, проблемът оставал. Горкото животно постоянно се чешело, но от това космените фоликули се възпалявали и състоянието му се влошавало. Макар и скептична към алтернативната медицина, когато прочела за приложението на хомеопатия срещу сърбежи при хората, тя потърсила специалист и го попитала дали може да помогне на кучето ѝ. Той се съгласил и ѝ задал множество въпроси за характера на кучето, за хранителните му навици, предпочитанията и другите му заболявания. Накрая ѝ дал лекарство, което да сложи във водата му. Няма вероятност от плацебо ефект, защото кучето надали е разбрало какво пие и какви резултати се очакват. Въпреки това само за два дни сърбежът му спрял и с изключение на кратък епизод, който стопанката бързо излекувала с още една доза, всички кожни проблеми изчезнали.
ХОМЕОПАТИЯТА И ЗАКОНЪТ ЗА ПОДОБИЕТО
Законът за подобието, описан за първи път от Хипократ и следван от редица лекари в древността, всъщност не е природен закон, а теория. Според него е налице паралелна връзка между токсичността на дадено естествено вещество и неговото терапевтично действие. С други думи, подобното се лекува с подобно, или по-точно, онова, което причинява определени симптоми при здравите хора, би следвало да ги лекува при болните. Например Хипократ забелязал, че чемериката, която причинява холероподобна диария, може да се използва успешно за лечението именно на холера.
Д-р Ханеман, бащата на хомеопатията, е немски лекар, роден през 1755 г. Когато през 1790 г. погълнал малко хининова кора, за която негов шотландски колега твърдял, че лекува малария, усетил същите симптоми (висока температура, втрисане, ставни болки) като при болестта. Ханеман установява, че много малки дози от веществото може да лекуват заболяването. Развълнуван от откритието си, той започва да събира най-различни известни растения, животни и биологични субстанции. Изпитва ги върху себе си, семейството си, колеги и доброволци и записва резултатите. Бил е убеден, че лекарствата запазват биологичната си активност след поредица от разреждания и разклащания между тях. След изготвянето на концентриран разтвор една част от него се разтваря в 100 части вода, за да се получи разтвор 1С. След това една част от него се разтваря и разклаща в 100 части вода, за да се приготви разтвор 2С. Постепенно се стига до разтвори 6С, 30С и 200С.
В алопатичната медицина лекарите се стремят да противостоят, потискат и прикриват симптомите, докато в хомеопатичната лекарството се настройва според тях. Знаем например, че беленето на лук е съпроводено от сълзене на очите и секрети от носа. Ако пациентът се оплаква от алергични симптоми, сходни с тези при беленето на лук, може да му се даде разреден разтвор от Allium cepa (лук). Аналогично, ако пациентът има слънчево изгаряне и кожата му е станала червена като цвекло и суха като кост, а съзнанието му е объркано и замъглено, може да му се даде силно разреден разтвор на беладона, която в концентриран вид би причинила същите симптоми.
ПРИГОТВЯНЕ НА ХОМЕОПАТИЧНИ ЛЕКАРСТВА
Повечето хомеопатични лекарства се приготвят от пресни растителни, минерални, метални, животински и биологични източници. Правят се тинктури, които се разреждат последователно до различна степен и след това се разклащат, за да се пренесат енергизираните частици от изходния материал в разтвора. Една част от първоначалния разтвор се разрежда с 9 или 99 части вода или спирт. Този разтвор се разклаща и отново се разрежда с 9 или 99 части вода или спирт. Потенцията на така приготвения разтвор съответно се определя като 1Х за 1 към 9 части и 1С за 1 към 99 части вода. След това този вече разреден разтвор допълнително се разрежда с 9 или 99 части или спирт, разклаща се силно и се получава разтвор с потенция 2Х или 2С. На всеки етап разтворът е все по-разреден и все по-често разклащан, а колкото повече се разрежда, толкова по-силен става (с по-висока потенция). Най-често използваните разреждания (потенции) са 6С, 30С и 200С, като 200С е найразреденият разтвор с най-дълбоко предполагаемо действие. Медикаментите се прилагат във възможно най-малката доза, смятана за ефективна.
Готовият разтвор може да се налее в малки шишенца и да се приема на капки, разтворени във вода, или да се накапе върху прах или малки топченца от млечна захар (лактоза), които се разтапят под езика. Колкото по-разреден е разтворът, толкова по-малка част от първоначалното вещество присъства в него, така че намалява опасността от сериозни странични ефекти. Смята се, че при разреждането се запазва енергията (форма на субатомна енергия) на веществото и че от съвсем малки количества материя могат да се освободят големи количества енергия.
Сами разбирате, че след многократното разреждане в крайния разтвор не остава и молекула от първоначалното вещество. Механизмът на действие на високоразредения разтвор остава загадка, което кара много лекари да смятат, че става дума за плацебо ефект. Нещата се усложняват още повече от различните подходи в хомеопатията. Някои класически хомеопати използват само едно лекарство, отговарящо на сбора от симптоми на пациента. Хомеотерапевтите използват комбинация от лекарства за различни болестни състояния. Тези комбинирани препарати могат да се закупят без рецепта и се рекламират на пациенти, които искат да се лекуват лесно и сами.
Преди да направите заключения за себе си, нека се спрем на научните изследвания в областта.
ИЗСЛЕДВАНИЯ С ОТРИЦАТЕЛНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Хомеопатията не дава резултат при лечение на главоболие, мигрена [3] и хронична астма [4]. Обзор на 8 изследвания не показва ефект от арника – популярно лекарство срещу травми и синини [5]. Ernest Ernst, изследовател в областта на допълващата медицина и автор на систематичен обзор, базиран на други систематични прегледи [6], смята, че няма доказателства за превъзходството на хомеопатията над плацебо. Много лекари са убедени, че част от положителните изследвания имат съществени недостатъци, както и че липсва възпроизводимост на успешните резултати.
ИЗСЛЕДВАНИЯ С ПОЛОЖИТЕЛНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Хомеопатията показва ефект в рандомизирани, двойнослепи контролирани изследвания при постоперативен илеус (чревна непроходимост) [7], при лечение на грипоподобни симптоми [8], вертиго [9], остър среден отит (възпаление на средното ухо) [10] и при прилагане на хомеопатичното лекарство Galphimia glauca при полиноза (сенна хрема) [11].
Jennifer Jacobs и сътр. (Pediatrics) съобщават за изследване със статистически значимо намаляване на продължителността на диарията в групата за хомеопатично лечение в сравнение с контролната група [12]. По-късно авторката събира данни от три комбинирани изследвания и установява постоянна разлика от 0,66 дни.
Taylor и сътр. (British Medical Journal) описват лечение на пациенти с дългогодишен алергичен ринит, при които хомеопатичното лекарство, съответстващо на основния им алерген, дава по-добри резултати от плацебо [13]. Освен това, когато на пациенти със сенна хрема е даден хомеопатичен препарат със смесени тревни полени, той облекчава симптомите им по-ефективно от плацебо [14].
Двойносляпо, плацебо-контролирано изпитване, проведено в Харвардския университет, установява по-добро развитие при пациенти с лека мозъчна травма, лекувани с хомеопатия, в сравнение с плацебо [15].
Лептоспирозата е инфекциозно заболяване, разпространено в тропическите региони, като пикът му е през дъждовните сезони. Симптомите му са различни и опасни. Възможните усложнения като менингит, пневмония, хепатит, нефрит и др. затрудняват поставянето на правилната диагноза и лечението. Имунизацията е ефективна, но ползата от нея е недостатъчна при кризи. Хомеопрофилактично средство, изготвено от четири циркулиращи щама на лептоспироза, е приложено перорално на 2,3 милиона души в три провинции на Куба с висок епидемичен риск в региони, засегнати от природни бедствия. След интервенцията се наблюдава значително намаляване на заболяемостта в съответните райони, като подобни промени не са отчетени в други сходни области на страната. В профилактираните региони случаите на лептоспироза спадат под историческата медиана. Наблюдението не зависи от количеството на дъждовете. Хомеопрофилактичният подход се свързва с голямо намаляване на случаите на заболяването и с овладяване на епидемията. Авторите предлагат хомеопатията като лесноприложим инструмент за епидемичен контрол. Разбира се, те препоръчват също и допълнителни изследвания [16].
На 50 пациенти с хронична обструктивна белодробна болест, хоспитализирани в Отделение за интензивно лечение, които са със спонтанно дишане чрез поддържане на постоянно положително въздушно налягане е дадена хомеопатична доза калиев дихромат в разреждане 30С или плацебо.
Групата, получаваща хомеопатичния препарат два пъти дневно, показва по-малко секрети в трахеята, позволява по-ранно отстраняване на дихателната тръба и по-кратък престой в интензивното отделение от плацебо-групата [17].
МЕТААНАЛИЗИ ОТНОСНО ХОМЕОПАТИЯТА
Kleijnen и сътр. (British Medical Journal, 1991) оценяват методологичното качество на 107 контролирани изпитания, описани в 96 публикувани статии. Резултатите от метаанализа показват положителна тенденция, независимо от качеството на изследването и използвания вид хомеопатия.
От 105 изследвания с интерпретируеми данни 81 показват положителни резултати, а при 24 не са установени положителни ефекти от хомеопатията. Заключението на авторите е, че има сериозни основания за по-нататъшни изследвания върху хомеопатията [18].
Klaus Linde и сътр. разглеждат 89 рандомизирани, двойнослепи, плацебоконтролирани проучвания и констатират, че положителните резултати не се дължат на плацебо [19]. По-късно авторите съобщават за други 32 изпитания, като при 19 от тях (плацебо-контролирани) индивидуализираната хомеопатия показва значително по-добър ефект от плацебо, но след ограничаване на анализа до изследванията с най-високо методологично качество, не се отчита сигнификантен ефект [20).
Друг метаанализ на 118 рандомизирани изпитания установява известно потвърждение за ефективността на хомеопатичното лечение в сравнение с плацебо; доказателствата обаче са недостатъчни поради ниското методологично качество на проучванията [21].
Сляпо проучване, обхващащо пациенти от четири медицински центъра, показва, че високите разреждания на хистамин (1/10^30 до 1/10^38), подобни на хомеопатичните разреждания, възпрепятстват дегранулацията на базофилите, като въздействат върху Н2 рецепторите. Това показва, че разредените разтвори могат да оказват ефект, сходен с този на концентрираните вещества [22].
Хомеопатията е сравнително безопасна и рядко води до сериозни странични ефекти. При почти всички изследвания нежеланите ефекти рядко надвишават тези от плацебо. Самите лекарства обикновено са евтини, но консултацията с хомеопат може да е скъпа. Най-големият проблем е, че заради лечението с хомеопатия може да се забави поставянето на диагноза или започването на по-подходяща терапия за определено състояние. Някои лекари комбинират хомеопатичните средства със съвременни медикаменти. Важно е да се посъветвате с квалифициран специалист, преминал специално обучение по хомеопатия.
Особено много тревоги предизвиква въпросът за имунизациите. Някои хора смятат, че могат да имунизират децата си с хомеопатични средства и така да постигнат адекватна защита срещу морбили, рубеола, полиомиелит и коклюш. Няма никакви доказателства за това, че хомеопатията може да имунизира срещу каквото и да било, затова горещо препоръчвам децата и възрастните да приемат подходящите ваксини, в чиято безопасност съм убеден.
ОЦЕНКА ЗА ХОМЕОПАТИЧНАТА ЗДРАВНА ТЕХНОЛОГИЯ
Докладът за оценка на здравната технология от 2006 г. за хомеопатия е поръчан от швейцарските здравни власти и Федералната служба за здравно застраховане в контекста на цялостна оценка на допълващите и алтернативните медицински практики. Целта е да се помогне на швейцарското правителство да реши дали държавното застраховане следва да реимбурсира хомеопатичното лечение. Докладът е изготвен от екип немскоговорящи учени и е редактиран от G. Borhöft и F. Matthiessen от Университетът Витен-Хердеке, в Германия.
Оценката на здравната технология е утвърдена научна процедура, при която, за разлика от метаанализите и систематичните обзори според стандартите на Cochrane Collaboration, се разглежда не само ефективността на определена интервенция, но и практическата ѝ ефективност, приложимостта, безопасността и финансовите є аспекти. Вземат се предвид материали, които обикновено не са обект на интерес, като обсервационни проучвания, случаи от практиката и кохортни проучвания с голяма продължителност. Въпросният доклад с обем 300 страници прави подробен анализ на научната литература, свързана с хомеопатията. Той обобщава 22 обзора, 20 от които установяват положителни резултати за хомеопатията. Четири от тях дават сериозни доказателства за ефективността на хомеопатията като медицинска система. Установени са съществени потвърждения за хомеопатичното лечение на алергии и инфекции на горните дихателни пътища. Докладът заключава, че са налице достатъчно основания за приемане на предклиничната и клиничната ефективност на хомеопатията и нейната безопасност и икономическа изгодност в сравнение с конвенционалните терапии [23].
Хомеопатията се практикува в много страни по целия свят, като най-популярна е в Германия, Индия, Пакистан, Франция и Великобритания. Голяма част от школите обучават предимно медицински лица. В Индия работят около сто хиляди хомеопати, като една четвърт от тях са завършили медицина [24]. Много хора четат хомеопатична литература, сравняват симптоми и сами определят лечението си. Някои се съветват с натуропат или друг здравен специалист, преминал известно обучение в областта. Квалифицираните хомеопати преминават сериозна програма на обучение, много сходна с тази в медицинските факултети, но в много държави липсва система за признаване и лицензиране, а практиката им не подлежи на регулация.
Тъй като философията на хомеопатията влиза в остро противоречие със схващанията на съвременната медицина, повечето лекари се отнасят скептично към нея и не желаят да предписват подобно лечение. Може би новите изследвания ще променят тази нагласа и подходът ще намери своето място във въоръжението на бъдещите лекари.
Глава 26. OSCILOCOCCINUM СРЕЩУ ГРИП
OSCILOCOCCINUM Е ПАТЕНТОВАН ХОМЕОПАТИЧЕН препарат, произвеждан от сърце и черен дроб на дива патица, за които се твърди, че са резервоари за грипни вируси. Приготвя се екстракт, който се налива в епруветка, а след това се излива. Епруветката се пълни с водно-спиртен разтвор, който отмива останалите по стените є капки. Течността отново се разклаща и излива, като процесът се повтаря общо 200 пъти. Полученото лекарство е толкова разредено, че обичайната доза не съдържа и една молекула от активната съставка. Oscilococcinum се продава без рецепта в много магазини за здравословни храни и в някои аптеки в Северна Америка, много популярен е и във Франция.
НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ВЪРХУ OSCILOCOCCINUM
Ferley и сътр. [1] описват изследване, при което на 237 пациенти се дава Oscilococcinum, а на 241 – плацебо. Участниците записват ректалната си температура два пъти дневно, наличието или отсъствието на пет кардинални симптома (главоболие, схващане, лумбални и ставни болки и втрисане), както и кашлица, хрема и умора. Оздравяването е дефинирано като спадане на ректалната температура под 37.5°С и пълно изчезване на петте основни симптома. Процентът на оздравелите в рамките на 48 часа след началото на терапията е по-голям в експерименталната, отколкото в контролната група (17,1% срещу 10,3%).
Обзор от Cochrane [2] обхваща шест изследвания за приложението на Oscilococcinum при грип. Две от тях са профилактични изпитания, проведени в Русия, и включват 327 души на млада до средна възраст, а чети ри – терапевтични проучвания, обхващащи 1196 подрастващи във Франция и Германия. Стандартът за съобщаване на резултатите се оценява като нисък, а методологичните аспекти са с неопределен риск от предубеденост. Макар да не се наблюдава значима разлика, подкрепяща употребата на Oscilococcinum с превантивна цел, две от терапевтичните изследвания потвърждават използването му за симптоматично лечение, като отбелязват намаляване на симптомите със 7,7% повече, отколкото при плацебо.
Изводът на авторите е, че липсват достатъчно качествени проучвания и доказателства за каквото и да било заключение относно употребата на Oscilococcinum за превенция и лечение на грип и грипоподобни симптоми.
Необходими са допълнителни изследвания с по-големи извадки.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Oscilococcinum е евтино, лесно за употреба и безопасно средство. Въпреки че науката не дава ясно заключение поради ниското качество на проведените до момента изследвания, личният ми опит и разказите на пациентите ми ме мотивират да вземам Oscilococcinum при първите симптоми на грип. Според Jonas и сътр. [3], докато не постигнем по-добро разбиране на хомеопатията, лекарите би следвало да подхождат открито към достойнствата ѝ и да поддържат обратна връзка с пациентите, които я прилагат. Случаят с Oscilococcinum е отличен пример за това, колко важно е правителството и здравноосигурителните компании да финансират непредубедени, независими изследвания с голям брой участници, добра методика и възпроизводимост на изпитанията на различни места.
