Из Първа част, гл. 3. „Какво представляват демоните“
Нашите демони не са фантастичните изображения на чудовища от Тибет от XI век. Те са настоящите ни грижи, проблемите в живота, които ни пречат да се чувстваме свободни. Може да са свързани с конфликтите с любимия, със страха от летене или с дискомфорта, който изпитваме, когато се погледнем в огледалото. Може вашият конкретен демон да е страхът от провал, зависимостта от тютюна, алкохола, наркотиците, порнографията или парите. Може да носим демон, който ни кара да се страхуваме от изоставяне, или такъв, който ни побутва да нараняваме онези, които обичаме. Човек с хранително разстройство може да има демон, който изисква огромни количества сладки или мазни храни. Демонът на анорексията ни говори, че когато ядем, се проваляме и никога повече няма да бъдем слаби. Демонът на страха ни повтаря, че не можем да се изкачваме във високи сгради или да се разхождаме в тъмното.
В крайна сметка демоните са част от ума и като такива нямат независимо съществуване. Но те ангажират вниманието ни, сякаш са действителни, и ние вярваме в тяхното съществуване – питайте всеки, който се е борил с посттравматично стресово разстройство, зависимост или тревожност. Появяват се в живота ни, независимо дали ги провокираме, или не; дали ги искаме, или не. Умът ги възприема като действителност и ние се впускаме в битки с тях. Обикновено навикът да се борим срещу проблемите, които си мислим, че имаме, просто подсилва демоните, вместо да ги отслабва. В крайна сметка всички демони се коренят в склонността ни към поляризация. Когато разберем как да работим със склонността да търсим надмощие над привидния враг и да възприемаме нещата от гледната точка или/или, се освобождаваме от тях, като елиминираме самия им източник.
Също така сме склонни да проектираме демоните си върху другите. Ако се вгледаме в онова, което най-силно презираме у другите, обикновено виждаме отразен някой от своите демони. Ако се вгледаме в онези, които критикуваме или се мъчим да контролираме, откриваме демоните, които се таят у нас. Когато се държим сякаш нямаме сянка, сме особено уязвими и лесно можем да бъдем изцяло обладани от тях. На свещениците и проповедниците може би им е най-трудно, защото от тях се очаква да са преодолели своите демони, а това само подсилва склонността им да се борят с тях, например когато публично заклеймяват секса, докато тайно практикуват именно онзи вид секс, който отричат пред обществото.
Демоните винаги ли са пречка?
Оказва се, че демоните имат много какво да ни предложат. Например могат да изиграят ролята на зов за пробуждане. Когато страдаме от пристъп на гняв, тревожност или стрес, вместо да разглеждаме това като нещо, което трябва да потиснем, срещу което да се борим или от което да се срамуваме, можем да го виждаме като демон, който настоява за внимание. Страховете, обсебванията и зависимостите са все части от нас, които са се превърнали в демони, защото връзката ни с тях е прекъсната, не ги припознаваме или се борим срещу тях. Когато се опитваме да се освободим от своите демони, те ни преследват. Когато се борим срещу тях като безформени сили, им отдаваме силата си и дори може напълно да им се подчиним. Например някой, който се бори срещу алкохолизма, вместо да подхранва корените на зависимостта, накрая може да умре от заболяване на черния дроб. Някой, който се бори с депресията, без да се справи с първоизточника й, може в крайна сметка да извърши самоубийство. Трябва да отчитаме безполезността на борбата. Решението не е да се чувстваме преследвани от външните обстоятелства. Трябва да придадем форма на демоните си и глас на онези части от себе си, от които се чувстваме преследвани. Като се свържем с тях, можем да стигнем до корена на своето поведение и да трансформираме тази енергия в свой съюзник. Това не означава да си позволяваме да се отдаваме на деструктивни действия, а да признаваме скритите зад тях потребности. Това е възможно чрез практиката Насищане на демони.
Макар в книгата най-често да използвам понятието демон, за да опиша онова, което е необходимо да трансформираме, мислете също и за боговете си, за обсебващите си копнежи. Дайте си сметка, че нашите надежди и желания ни създават не по-малко проблеми от страховете ни. За щастие, боговете, както и техните двойници – демоните, могат да бъдат превърнати в съюзници чрез пет стъпки. [...]
Из гл. 4. „Как да насищаме своите демони“
Когато сме обсебени от мисълта за храна, копнеем за съвършения партньор или умираме за цигара, даваме на демоните сила, защото всъщност не обръщаме внимание на потребността, скрита зад желанието. Когато обаче обърнем внимание и идентифицираме дълбокия зов, който то маскира, можем да се научим да подхранваме истинските потребности на демона, а не просто да му угаждаме или да се борим с него. Когато бъде утолен, той си отива. Нашите демони се угояват, ако се борим срещу тях или ги пренебрегваме – което също е активен процес, защото се подхранват от енергията на борбата. Това е принципът, върху който се основава пълноценното внимание и подхранването на демоните в противовес на борбата срещу тях или пренебрегването им.
Ако подхраните дъщеря си с дивиди, когато всъщност се нуждае от любовта ви, тя няма да бъде удовлетворена. Ако я пренебрегвате или воювате срещу нея, ще става все по-противна, докато наистина не й отдадете вниманието си. Но ако сте нетърпеливи, това внимание също няма да я удовлетвори. Обърнем ли истинско внимание на едно настоятелно дете и дадем ли му онова, от което наистина се нуждае, а не онова, което иска, то ще се успокои и ще се отпусне. Спрете и открийте какво е онова, от което то наистина се нуждае – така в известен смисъл инвестирате своето внимание! Начинът да постигнете промяна е да предприемете нещо по отношение на скритата причина, като наситите демона с онова, от което наистина се нуждае, вместо с онова, което иска. Ако достигнете до основната потребност, скрита зад повърхностното желание, тя обикновено е свързана с любов, състрадание и приемане. Може да искаме сладолед, но да ни е потребно усещане за любов. Когато престанем да подхвърляме на демона кокалче, за да го отпратим, и вместо това му обърнем внимание и му предложим автентичното си присъствие, вкусът към омраза отминава.
Когато изпиете поредната чаша вино, вместо да обърнете внимание на депресията си, тя не отминава – всъщност се засилва. Депресията ви изчерпва, защото ви яде необезпокоявано, докато се мъчите да се отскубнете от нея. Все едно пиявица да смуче кръвта ви, но вие да не знаете. Но ако съзнателно насочите вниманието си към Демона на депресията и го наситите, следвайки петте стъпки, които описвам в настоящата глава, той ще се трансформира.
Подготовка
Насищането на Демона отнема около половин час. Изберете тихо място, където се чувствате комфортно и в безопасност. Подберете момента така, че да не бъдете прекъсвани. Началото на деня, преди да започнете всичко останало, е удобно време, но всеки друг момент също е подходящ, стига да разполагате с тишина. Поставете два стола или две възглавници една срещу друга – едната за вас, другата – за вашия Демон и Съюзник. Когато завършите подготовката, трябва да останете със затворени очи чак до петата стъпка. Затова разположете двете места (столове или възглавници) достатъчно близо, така че да усещате срещуположното място и със затворени очи. Когато очите ви са затворени, това помага да запазите фокус и присъствие, докато си представяте как се срещате с вашия Демон. Но докато научите стъпките наизуст, се налага да поглеждате кратката версия – вж. Приложението.
Предлагам ви да водите записки за своята работа. В идеалния вариант съвестно ще си водите Дневник на Демона, но няма значение в каква тетрадка ще описвате работата си – по-нататък можете да прочетете повече за това как да проследявате демоните си, като водите за целта специален дневник – вж. стр. 89. Ако разполагате с достатъчно място, оставете две възглавници една срещу друга в някой край на дома си и дръжте дневника под ръка, така че да сте готови за следващата медитация.
Девет отпускащи вдишвания и издишвания
Сега вече седите на единия стол (или възглавница), разположен точно срещу другия. Сега трябва да затворите очи. Започнете с дълбоки коремни вдишвания и издишвания, вдишвайте и издишвайте толкова дълбоко, че да усещате как коремът ви се издува. Поставете длани отгоре и усещайте как се издига и отпуска. Това ви гарантира, че дишате дълбоко, което помага да се отпуснете.
При първите три вдишвания си представяйте как дъхът ви достига всяко физическо напрежение, което е задържано в тялото, а издишването го освобождава.
При следващите три вдишвания и издишвания си представяйте как дъхът достига всички места в тялото, където задържате емоционално напрежение, а издишването го извежда от тялото.
При последните три вдишвания и издишвания поемайте дъх през онази част от тялото, в която задържате ментално напрежение, като безпокойство, мисли какво правите или страх, че няма да успеете. Поемайте дъх през онази част на тялото, където складирате напрежението, и го освобождавайте чрез издишването.
Създайте мотивация
След деветото издишване, когато вече се чувствате успокоени и изцяло в настоящето, за малко се отпуснете и се фокусирайте върху мотива си да се ангажирате с тази практика. Предлагам да го направите в името на всички същества, като създадете дълбоко, топло и сърдечно желание да освободите себе си и всичко живо от страданието. Този мотив е важен, защото отмества вниманието от потребностите на егото и го насочва към състраданието – така вашите действия надхвърлят сферата на личните ви егоистични интереси и се свързват с общото благо.
Създаването на подходяща мотивация преди началото на всяко действие е много важно нещо! Големият тибетски учител от XIX век Патрул Ринпоче казва:
Какво прави едно действие добро или зло?
Не това как изглежда, не това дали
е голямо, или малко,
А това дали се основава на добра,
или на лоша мотивация.
Когато престанем да се заплитаме в демоните си, сме в състояние да помагаме на другите и на себе си по-ефективно. Преди да продължите с практиката, се опитайте да почувствате в сърцето си позитивна мотивация и усещане, че го правите, за да облагодетелствате не само себе си, но и света като цяло. В будизма това се нарича залагане на алтруистично намерение и дава на вашата практика допълнителна сила.
ПЕТТЕ СТЪПКИ ЗА НАСИЩАНЕ НА ДЕМОНИТЕ
След като завършите с приготовленията, сте готови да пристъпите към петте стъпки. В този раздел те са разгледани подробно и задълбочено.
Стъпка 1: Открийте Демона
Първата стъпка се състои от три фази:
• да решите с кой Демон да работите;
• да откриете на кое място в тялото е задържан;
• да наблюдавате Демона в тялото си.
Решете с кой Демон да работите
Уместен начин да изберете върху какво да се съсредоточите е да си зададете следните въпроси:
• Какво изцежда енергията ми?
• Какво ме тегли назад?
• Какво ме гризе?
• Кой скорошен инцидент ме разстрои?
Може да е стар въпрос, който отново и отново излиза на дневен ред, или упорит страх, зависимост, болка, заболяване. А може и да е чувство или реакция към друг човек – някой, от когото сте обсебени, с когото сте в конфликт или който ви плаши. (Но вместо да се фокусирате върху действителния човек, работете с чувството, с което го свързвате.) Помислете за сблъсък с любимия човек или с някого в службата. Може да е Демон на страх, вкопчване или объркване. Взаимоотношенията често са най-мощният външен стимул за нашите демони.
Добре е да се спрете на първото, което ви идва наум, когато се запитате: С кой Демон искам да работя?. Понякога, когато му хрумне нещо, човек е склонен да си каже: О, не! Точно това ли?! Всяко друго нещо, но не и това! Препоръчвам ви обаче да се спрете точно на него.
Не бива да се страхувате, че Първият демон е твърде голям. Съдейки по опита си, потиснатите демони от категорията О, не!, са много по-мощни и деструктивни, когато ги избягваме, отколкото когато ги осъзнаем. А когато Големият демон бъде наситен, се освобождава много енергия, която става ваш съюзник и ви предпазва.
Друг надежден показател да изберете Демон, с който да се срещнете, е повтаряща се емоция. Например често изпадате в пристъпи на ярост, дори да не смятате себе си за гневен човек. В този случай може да изберете да работите с Демона на гнева. Други подходящи възможности са свързаните с упорити проблеми в живота ви, например депресията, провалените взаимоотношения или парите.
Това са няколко примера, които да ви помогнат да започнете. Ако нищо не ви идва наум, потърсете в тялото. Имате ли хронични заболявания, или други физически неразположения? Изпитвате ли болка или напрежение в някоя част на тялото? Ако да, работете с нея – често зад физическото усещане се крие нещо друго.
Само че по-вероятно ще се окажете с толкова дълъг списък от възможни демони, че да се затрудните с кой да започнете. Ако е така, напомнете си, че можете да повторите практиката колкото пъти искате и с колкото демони искате; затова не се тревожете прекалено много дали ще изберете най-подходящия. Започнете с първия, който се появи.
Докато изпълнявате практиката, можете да откриете други демони, свързани с първия или скрити зад него. Понякога са като матрьошки – вместени един в друг. Например може да започнете със зависимост към кафето и да откриете, че зад него се крие надзирател на роби, зад него – страх от провал, зад него – Демон, който ви повтаря, че сте глупави, и т.н. Просто започнете с първото, което ви дойде наум, и чрез процеса на насищане ще отработите последователно всички пластове – не се опитвайте да откриете Върховния демон веднага или да работите с няколко демона едновременно!
Открийте Демона в тялото си
След като определите с какво да работите, отделете няколко мига да настроите тялото. Ако се заземите в телесното усещане, по-лесно ще заобиколите интелектуализирането – така ще излезете от главата и това ще ви даде директен достъп до мъдростта на тялото. Често прекарваме толкова много време в главата си, че трябва да положим усилие, за да се свържем с тялото. Насочете вниманието си към проблема или Демона, с който сте решили да работите, и оставете осъзнаването да сканира тялото от глава до пети без критика, като просто забелязвате какви усещания присъстват. Открийте онова място в тялото, където задържате съответната енергия, като отчетете накъде се на сочва осъзнаването, когато мислите за проблема. Когато откриете чувството, го преувеличете, направете го по-силно.
Можете също да откриете в коя част на тялото ви е блокиран Демонът, като съзнателно предизвикате емоцията, с която искате да работите. Ако работите с гнева, събудете спомен за момент, в който гневът е изригнал бурно, и сканирайте тялото за емоции, свързани с този Демон. Всяка емоция се центрира в някоя част на тялото.
Ако усещате, че сте притиснати от напрежението за постижения, може би постоянно живеете с този Демон на стреса, който ви движи от сутрин до вечер. Къде в тялото складирате това напрежение? В раменете? Във врата? Ако си припомните ситуация, в която сте се намирали под огромен стрес, ще ви бъде по-лесно да откриете тази енергия в тялото си.
Наблюдавайте Демона в тялото
След като установите къде в тялото е задържан Демонът, започнете да го изучавате. Тази стъпка е важна, защото единият от начините, по които демоните господстват над нас, е чрез своята аморфност, а сега вие започвате да ги осъзнавате. Останете със затворени очи и позволете на въображението си да изследва физическото усещане, което открихте. Можете да си задавате следните въпроси:
• Какво е на цвят?
• Каква форма има?
• Има ли консистенция?
• Каква е температурата му?
• Ако издаваше звук, какъв щеше да бъде той?
• Ако имаше миризма, каква щеше да бъде тя?
[…]
***
Глава 11. ДЕМОНИТЕ НА ЛЮБОВТА
Връзките са област, в която спящите демони се пробуждат и се залавят за работа. Може да си мислите, че сте приключили с даден демон, но създавате връзка и той отново се завръща и опустошава всичко. Когато се влюбим, част от бронята ни пада, сърцето ни се отваря, ставаме по-уязвими и така насърчаваме демоните да изплуват на повърхността. Любовта изисква да бъдеш уязвим, а това застрашава егото: ето защо демоните се надигат в негова защита. Ревността, несигурността, контролът, страхът и зависимостта – всички те могат да изплуват.
Любовната връзка или съжителството с някого ни помага да видим аспекти от себе си, които иначе не бихме забелязали. По думите на юнгианската психоложка Мари-Луиз фон Франц: Ако човек живее сам, е практически невъзможно да види сянката си, защото няма кой да му каже как изглежда отстрани. Трябва да има страничен наблюдател.
Вече стана дума как демоните на заболяванията търсят свободни рецептори в тялото. По подобен начин демоните на връзките биват привлечени от конкретни емоционални рецептори. Несъзнавано откриваме свързващото звено у човека, когото избираме за свой любим, при това притежаваме коварната способност да откриваме тъкмо такива любовни партньори, чиито демони допълват нашите – като точния ключ за точната ключалка. Вместо Влюбихме се спокойно можем да казваме Съединихме своите демони. Можете да узнаете много за своите Външни демони, като се вгледате в човека, когото сте избрали за свой партньор, и проблемите, които имате с него. Тъкмо у него виждаме най-ясно проекцията на своите богове и демони. Обикновено когато се влюбим, най-напред виждаме Бога, развиваме копнежи, обсебващи мисли или романтични фантазии. Впоследствие изникват Демоните.
В романтичните връзки най-често се проявяват демоните на страха от зависимост и страха да не бъдеш задушен. Те могат да отразяват стари рани. Ако сме били подценявани или подложени на насилие, може да се окажем влюбени в някого, който проявява неуважение. Ако сме били изоставени, ще изберем донжуан. Докато не извадим тези богове и демони наяве, те ще намират израз у любовните ни партньори.
Карл и Кит изглеждаха като съвършената двойка – докато демоните им не преплетоха рога. Запознават се на сватбата на свой приятел. Карл е 35-годишен адвокат, а Кит е на 28 и пише дисертация по стопанско управление. Тя е от семейство, в което цари хаос; ето защо копнее за стабилност. Майката на Карл го изоставя на 12-годишна възраст; за него се грижат баща му и втората му майка. Отначало дава вид на силен и закрилящ. Кит се чувства в безопасност и сякаш получава нужните грижи тъкмо както винаги е искала.
Шест месеца по-късно започва да възприема закрилата на Карл повече като контролиране. Той не иска тя да се среща с приятелите си или да посещава своя читателски клуб. Кит се чувства задушена и копнее за свобода, а Карл е подвластен на своите богове-демони, плод на семейната му история. Само при мисълта да изгуби Кит, го обземат ирационални страхове от изоставяне. Когато Кит заявява желание за по-голяма самостоятелност, Демонът на изоставянето изплува на повърхността и Карл започва да я контролира още по-силно, което само усилва желанието й да избяга.
Когато двойката започне съвместна работа с боговете-демони, проекциите могат да бъдат отделени от партньора и разгледани самостоятелно. Кит и Карл започват семейна терапия при специалист, който е запознат с работата с демони. Обсъждат проблемите си при съвместна сесия, след което терапевтът ги приема поотделно и превежда всеки през петте стъпки. У дома Карл и Кит споделят какво са научили и постепенно започват да си дават сметка как демоните им са се вкопчили в схватка. Чрез изправянето пред личните си демони те съумяват да снемат напрежението от връзката и Карл постепенно започва да се отпуска, а Кит да се чувства по-добре. Двамата се научават как да използват съюзниците и бързо разпознават изпълзяващите демони, които вече умеят да насищат. Полека-лека връзката им се изпълва с неподправена близост, лишена от напрежение.
Демони, които блокират връзките
Ако срещаме затруднение да създадем и да поддържаме връзка, това е сигурен знак, че трябва да открием кои демони са се активирали. Например една жена казва, че иска да се омъжи и да има деца, но е подвластна на Демон, който се страхува да изгуби независимостта си, което я кара да подбира само мъже с демони, непозволяващи им да се обвържат.
Кони се радва на успешна кариера като мениджър на програми за терапия чрез живот в дивата природа. Когато навършва 30 години, започва да копнее за партньор и деца толкова силно, че създава бог-демон. Мечтае да се омъжи и е убедена, че никога няма да срещне подходящия човек. Но майка й се е отказала от кариерата си в името на децата си и цял живот е негодувала, че заради тях е останала вързана вкъщи. Кони несъзнателно се страхува да не й се случи същото; затова подбира партньори, които бягат при изгледи за дълготрайна близост.
Най-сетне Кони си дава сметка, че вероятно неспособността да създаде сериозна връзка е свързана по някакъв начин със самата нея. Решава да работи със своите демони. След като насища Демона на копнежа и страха чрез петте стъпки, той се превръща в сърничка, която предлага да й напомня за нейната нежна, уязвима страна. Тя осъзнава, че може да запази силата си и въпреки това да си разреши необходимата уязвимост и близост, които се изискват за една връзка. След срещата с този Съюзник намира фигурка на сърничка и я поставя на бюрото си, за да й напомня какво е научила.
В последно време Кони е по-открита към мъже, които са отворени за емоционална близост, и изоставя склонността си към емоционално затворени или женени мъже. Наскоро се запозна с мъж, който съзнателно търси трайна връзка и споделя любовта й към дивата природа. Двамата създадоха обещаващо партньорство, в което страхът на Кони да не последва стъпките на майка си не се проявява.
Вариация на тази тема е Демонът на отдаването на прекалено много любов на ненадеждни партньори. Шарън – 46-годишен адвокат, е отраснала без баща. Когато е била малка, майка й е работила по цял ден, а тя е била гледана от баба си – мила и грижовна жена. Понеже майка й не е имала партньор, Шарън се превръща в нейна емоционална подкрепа и най-чест събеседник. Вследствие на това, че подчинява собствените си нужди на тези на майка си, Шарън израства с чувството, че майка й я третира собственически и доминира над нея, вместо да я обича и цени такава, каквато е. Когато пораства, Шарън се отделя да живее самостоятелно, но се колебае да се обвърже с когото и да било от страх да не изгуби новопридобитата си автономност. Години по-късно се улавя, че се пита защо връзките й не се получават, макар да копнее за връзка. Тя е с хомосексуална ориентация и търси връзка с хетеросексуални жени, които в крайна сметка й отказват. Влага във връзката твърде много, а накрая се чувства предадена.
Когато осъзнава склонността си да създава взаимоотношения, в които влага твърде много, без да получава реципрочен отговор, решава да работи с този Демон. Той е като голяма издута, надуваема кукла. Иска вниманието й, но всъщност се нуждае да се чувства обичан. Шарън успява да го насити с любовта, за която тя е копнеела, но сякаш така и не е получила от околните. След като поработи по този начин известно време, създаде нова, удовлетворяваща връзка с жена с хомосексуална ориентация, която е готова за връзка.
Боговете-демони на връзката
Натрапчивите навици са чест отдушник за демоните на връзките. Когато Дерек – 38-годишен инженер еколог, създава връзка с Джоузи – 40-годишна собственичка на бизнес за кетъринг, той е готов да се откаже от придобития навик да изоставя една жена веднага щом стане зависима от него. Джоузи е независима и самоуверена и го привлича много силно. Майката на Дерек е била зависима от него и го е превърнала в заместител на любовен партньор; затова той често се бунтува и когато една връзка стане твърде сериозна, предприема асертивни действия, за да утвърди независимостта си. Дерек и Джоузи заживяват заедно, но след 6 месеца той започва да гледа порнофилми в интернет и да мастурбира при всеки удобен случай. Когато Джоузи узнава за това и колко далече са отишли нещата, се чувства предадена и заплашва да го напусне. Той й обещава да прекрати тези занимания.
Дерек се сблъсква с Бога на желанието и Демона на натрапчивото поведение. Копнее за еротична свобода и се страхува от ангажимент. През следващия месец спазва обещанието си, но намира нов отдушник на фантазиите си – натрапчив телефонен секс. Джоузи отново узнава и се изпълва с гняв и ревност. Дерек прекратява заниманията си и този път, но вече не се възбужда от Джоузи. Неспособността да се представи като добър любовник без помощта на външна стимулация го изпълва с объркване по отношение на връзката му с Джоузи, която изгубва доверие в него.
Дерек се опасява за връзката им и решава да започне терапия. Терапевтът е обучаван да работи с демони, затова му предлага да опита. Богът-демон на желанието и страха се появява като зелено хлъзгаво чудовище с големи и сладострастни устни. Нуждае се от увереност, която да го накара да се почувства в безопасност, но се страхува да не бъде задушено по същия начин, по който Дерек е бил задушен от своята емоционално зависима майка. Нуждае се от безопасност и свободно пространство.
След като Дерек го насища, той се превръща в горско духче, което обещава да го придружава по време на приключенията му в дивата природа, изоставени в началото на връзката с Джоузи, тъй като тя не обича да се разхожда на открито. Дерек насища Демона на натрапчивото поведение винаги, когато надигне глава, и предприема самостоятелни планински преходи. Това го изпълва с необходимото чувство за независимо и здравословно отделяне от Джоузи, без да изменя на връзката. След време вече не му е необходимо да търси отдушници за натрапчивия сексуален подтик и отново започва да се възбужда от Джоузи. Тя постепенно възвръща доверието си в него и двамата съумяват да задълбочат близостта си и да открият истинска интимност.
•••
Друг Бог-Демон, който срещаме при връзките, е puer aeternus (при жените puella aeterna) – вечният младеж, който иска да прегърне всяка възможност, никога не поема ангажимент и отказва да порасне. Хората с този комплекс често се заемат с младежки, опасни дейности и избягват сериозните ангажименти на възрастния човек и отдадените връзки. Божествените аспекти на puer aeternus са свързани с копнеж към духовна възбуда, пътешествия без посока, мечта за летене и често са свързани с употребата на алкохол и наркотици в търсене на тръпка. Демоничният аспект може да се пристрасти към безкрайната възбуда и да наранява останалите, като не поема отговорност за постъпките си. Хората с комплекса puer aeternus често се хващат на сезонна или краткосрочна работа, излизат с по-млади хора и търсят секс без отговорности.
Арон е от голямо семейство, баща му се е чувствал обременен от тежките отговорности, свързани с обезпечаването на семейството. Майката, която дълго време е страдала от депресия, се осланя изцяло на грижите на Арон, когато бащата получава инфаркт на петдесет и няколко години. Арон започва да излиза с момичета, но не създава нито една връзка и има многобройни флиртове за една нощ. Когато е почти тридесетгодишен, една жена забременява от него и той с неохота припознава детето. С напредването на възрастта продължава да носи младежки дрехи и да се държи като част от компанията на сина си. През повечето време настоява за здравословен живот, пост и занимания с йога, но периодично се напива импулсивно, губят му се моменти, опитва се да съблазнява по-млади жени и шофира безразсъдно. На двадесет и първия рожден ден на сина си той, вече петдесетгодишен, се напива и флиртува с приятелката му по такъв скандален начин, че на следващата сутрин синът заявява, че повече не иска да го вижда.
След този случай Арон най-сетне признава, че има проблем. Дойде да работи с него по време на ритрийт за обучението Капала и когато запознах групата с бога-демон Puer, разпозна в него именно своя случай. Започнахме да го насищаме чрез процедурата в пет стъпки и Арон се изправи пред страха си да порасне и да се озове в капан. Пуерът се яви като подобна на центурион фигура, която отбягваше погледа му и подскачаше наоколо. След като Арон го насити, се появи Съюзникът – див жребец, който му каза, че ще го предпазва, като просто ще бъде наоколо. След като поработи и с Бога на копнежа за свобода, и с Демона на страха от впримчване, той реши, че трябва да изтрезнее. Даде си също сметка, че остарява и действително иска да има партньор, а не просто поредица от мимолетни срещи без посока. Започна терапия и благодарение на постепенно нарастващото разбиране за себе си осъзна, че може да има връзка, без непременно да повтори нещастието на баща си. Започна да се променя и престана да се напива до безпаметност. Откри, че разговорите със Съюзника също му помагат. Накрая срещна жена, която обичаше да пътува и харесваше същите спортове като него, с която съумя да се обвърже.
•••
Проектиране на нашите демони
Работата с демоните е много ефективна в областта на връзките, тъй като любовта изважда наяве какво ли не и резултатът от съединяването на демоните може да бъде доста разтърсващ. Ако имате връзка, помислете както за демоните, така и за боговете си. По този начин ще добиете по-дълбоки прозрения за своята връзка и ще започнете да работите с нея по нов начин. Също може да насищате демоните съвместно с партньора си, като следвате описаните инструкции. Така може да се почувствате по-близки и да изградите помежду си по-голяма откритост, но може и да се подведете. При работата с демони се вглеждате в своите най-болезнени места и ако връзката не ви вдъхва усещане за сигурност, по-добре работете с доверен приятел или терапевт.
Ако разпознаваме своите демони и ги насищаме, това снема голяма част от напрежението в една връзка. Тъй като връзките събуждат множество демони, които се проектират върху партньора, чрез работата с тях ние освобождаваме себе си и това ни позволява да създадем здрава връзка или да излекуваме настоящата. При връзките често ни привличат хора, които са пълна противоположност на самите нас, а след това критикуваме именно качествата, които са ни привлекли. Силният мълчалив мъж се превръща в дистанциран съпруг, който няма връзка с емоциите си. Веселата приятелка с освободен дух се превръща в безотговорна повърхностна съпруга. Зад качествата, които са ни привлекли в самото начало, често се крият демони, които се показват едва когато връзката се задълбочи. Те могат да бъдат и проекция на част от самите нас, която отхвърляме. Когато работим със своите демони, може да открием у демоните на партньора именно онези свои черти, които отхвърляме.
Демоните на връзките се съединяват и със семейните демони. Така например, ако критичният нрав на баща ми не ми допада, се омъжвам за човек, който ми се струва съвсем различен само за да открия, че той е също толкова критичен. Започвам да го критикувам, задето е толкова критичен, като пренебрегвам факта, че по този начин всъщност критикувам себе си! Когато в един междуличностен конфликт се намесва личен демон, всъщност единият партньор проектира върху другия своя отхвърлена или отречена част. Възприемаме тези части от себе си така, сякаш принадлежат на партньора ни, и чрез едва доловими знаци постоянно го подтикваме да постъпва в съответствие с проектираното поведение. После се разстройваме и се нахвърляме срещу него. Затова е добре, когато нападаме партньора си, да си задаваме въпроса: Това проекция на мой демон ли е?
Да вземем за пример Лен и Линда, които се оженили съвсем млади. На около четиридесетгодишна възраст у Лен се появява желание за различни сексуални преживявания. Вместо да говори за това направо, той обвинява Линда, че флиртува и му изневерява. Дори сякаш я насърчава, като я пита дали се чувства привлечена от един или друг мъж. Понякога стига до такива емоционални крайности, че буквално я притиска до стената: Признай си, няма страшно! Тя започва да се пита дали наистина не изпитва подобни чувства. Но когато един ден той заявява, че иска да изследва нова връзка и затова се изнася, тя разбира, че е проектирал своя Демон върху нея.
Същото може да се случи и с човек, който твърди, че никога не се ядосва, но владее до съвършенство умението да разпали гнева у брачния си партньор или да го предизвика да се ядоса на друг. Подобни проекции са част от несъзнателното съглашение, което сключваме с любовните си партньори по отношение на демоните. Ти поемаш гнева, аз поемам тъгата. За теб – оптимизмът, за мен – песимизмът. Ето защо, когато размишляваме над интимните си връзки, осъзнаването на демоните може да ни бъде изключително полезно и да ни даде възможност да поемем отговорност за своите. Никой не познава вашите демони по-добре от интимния ви партньор, което прави връзките едновременно безценен дар и своеобразно предизвикателство.[…]
