Тик Нят Хан е сред най-големите имена с принос към съвременния прочит на будизма. Подбрали сме базови практики за осъзнатост, които могат да се усвоят сравнително лесно, стига да се постоянства. Овладяването на дишането, гнева и други силни емоции, както и „прибирането в себе си“ са сред най-важните активи на човек, който иска сам да направлява живота си, като за целта се научи да неутрализира бърборенето на ума си и външни шумове, които постоянно изтощават батериите му и го отклоняват от Пътя.
***
ВЪВЕДЕНИЕ
Осъзнатостта е енергията на съзнателността и пробуждането за настоящето. Това е непрекъснатата практика на дълбоко докосване до живота във всеки момент. За да практикуваме осъзнатост не се налага да ходим някъде специално. Можем да практикуваме в стаята си или докато отиваме от едно място на друго. Можем да вършим почти същото, както винаги – да ходим, да седим, да се храним, да разговаряме – само че със съзнанието за това, което правим.
Представете си, че стоите сред група хора и съзерцавате красивия изгрев. Ала докато другите буквално попиват гледката, вие се измъчвате с мисли за проектите си и се тревожите. Терзаете се за миналото и бъдещето. Всъщност не присъствате там, за да оцените преживяването. Вместо да се наслаждавате на изгрева, вие допускате вълшебният миг да се изплъзне между пръстите ви.
Да предположим сега, че възприемате различен подход. Какво става, докато умът ви блуждае, ако насочите вниманието си към вдишването и издишването си? С практиката на дълбоко дишане се връщате в настоящето. Тялото и умът ви се сливат в едно и ви позволяват пълноценно да виждате, да съзерцавате и да се наслаждавате на гледката. Завръщайки се „у дома“ при дъха си, вие си възвръщате чудото на изгрева.
Често сме толкова заети, че забравяме какво правим и кои сме. Познавам мнозина, които казват, че забравят даже да дишат. Забравяме да обърнем внимание на хората, които обичаме, и не ги оценяваме, докато не ги загубим. Дори когато имаме свободно време, не знаем как да установим връзка със случващото се вътре в нас. Затова включваме телевизора или хващаме телефона, сякаш те ще ни помогнат да избягаме от себе си.
Съзнанието за дъха е същността на осъзнатия начин на живот. Според Буда осъзнатостта е извор на щастие и радост. Във всеки от нас е посято семето на осъзнатостта, но обикновено забравяме да го поливаме. Ако знаем как да намираме убежище в дъха си и в стъпките си, можем да се докоснем до семената на покоя и радостта, за да им позволим да се проявят и да им се наслаждаваме. Вместо да търсим убежище в абстрактни идеи за Бог, Буда или Аллах, осъзнаваме, че можем да се докоснем до Бога в диханието и стъпките си.
Звучи лесно и всеки може да го направи, но е необходимо известно обучение. От решаващо значение е практиката на спирането. Как става това? С помощта на вдишването, издишването и нашите стъпки. Затова основната практика са осъзнатото дишане и осъзнатото ходене. Ако овладеете тях, ще можете да практикувате осъзнато хранене, осъзнато пиене, осъзнато готвене, осъзнато шофиране и т.н. и винаги ще бъдете тук и сега.
Практиката на осъзнатостта (на санскрит смрити) води до концентрация (самадхи), а тя, на свой ред – до прозрение (праджна). Прозрението, постигнато с осъзната медитация, може да ни избави от страха, тревожността и гнева и да ни позволи да бъдем истински щастливи. Можем да практикуваме осъзнатост с помощта на нещо толкова простичко, като цветето. Когато държа цвете в ръката си, аз го осъзнавам. Вдишването и издишването ми помагат да поддържам това осъзнаване. Вместо да бъда връхлетян от други мисли, аз се наслаждавам на красотата на цветето. Самата концентрация се превръща в източник на радост.
Ако желаем истински да се наслаждаваме на даровете на живота, трябва да практикуваме осъзнатост постоянно, независимо дали мием зъбите си, приготвяме закуска или пътуваме към работното си място. Всяка крачка и всеки дъх могат да бъдат възможност за радост и щастие. Животът е пълен със страдание. Ако нямаме достатъчно щастие в запас, няма да можем да се погрижим за отчаянието си. Наслаждавайте се на практиката си със спокойна и внимателна нагласа, отворен ум и възприемчиво сърце. Практикувайте, за да постигате разбиране, а не за да изглеждате по определен начин. С помощта на осъзнатостта можем да съхраним вътрешната си радост, за да откликваме по-добре на предизвикателствата в живота си. Можем да изградим в себе си основата на свободата, покоя и любовта.
Из ЕЖЕДНЕВНИ ПРАКТИКИ
Съзнателно дишане
В ежедневието си ние дишаме, но забравяме, че го правим. В основата на всяка практика за осъзнатост стои насочването на вниманието към вдишването и издишването. Това се нарича осъзнатост на дишането или съзнателно дишане. Съвсем просто е, но ефектът му може да бъде изключителен. В ежедневието тялото ни често е на едно място, а умът – на друго. Насочването на вниманието ни към вдишването и издишването връща ума в тялото. Изведнъж отново се озоваваме с цялото си присъствие в настоящето, тук и сега.
Съзнателното дишане прилича на пиенето на чаша прохладна вода. Докато вдишваме, действително усещаме как въздухът изпълва дробовете ни. Няма нужда да контролираме дъха си. Чувстваме го такъв, какъвто е. Може да е продължителен или кратък, дълбок или повърхностен. В светлината на осъзнаването той по естествен път ще се забави и ще стане по-дълбок. Съзнателното дишане е ключът към обединяването на тялото и ума и изпълването на всеки миг от живота ни с енергията на осъзнатостта.
Независимо от нашия вътрешен климат – нашите мисли, емоции и възприятия – дишането е винаги с нас, като верен приятел. Почувстваме ли се отнесени, потънали в дълбока емоция или обзети от мисли за миналото или бъдещето, можем да се върнем към дишането си, за да съберем и закотвим ума си.
Практика
Докато вдишвате и издишвате, усещайте потока на въздуха, който влиза и излиза през носа ви. Отначало дишането ви може да не е отпуснато. След като практикувате известно време обаче, ще почувствате колко леко и естествено, тихо и спокойно е станало то. Винаги, когато ходите, работите в градината, пишете на компютъра и изобщо, докато правите каквото и да било, можете да се върнете към този спокоен източник на живот.
Казвайте си:
Вдишвам и знам, че вдишвам.
Издишвам и знам, че издишвам.
След няколко повторения можете да го съкратите:
„Вдишвам. Издишвам“. Ако проследявате целия път на вдишването и издишването си, умът ви вече няма да мисли. Ще има шанс да си почине. В ежедневието си мислим твърде много. Прекрасно е да дадем възможност на ума си да спре да мисли.
„Вдишвам и знам, че вдишвам“ не е мисъл, а просто осъзнаване, че нещо се случва, че вдишвате и издишвате. Когато вдишвате и насочвате вниманието си към вдишването, вие възстановявате единството на ума и тялото си. Само едно вдишване е достатъчно, за да върнете ума в тялото си. Когато тялото и умът се слеят в едно, можете да присъствате истински в настоящето.
„Вдишвам и знам, че вдишвам“ е друг начин да кажеш: „Вдишвам и се чувствам жив“. Животът е във вас и около вас – животът с всичките си чудеса, слънцето, синьото небе, есенните листа. Много важно е да се върнете в настоящето, за да се докоснете до целебните, освежаващи и подхранващи елементи на живота във вас и около вас. Леката усмивка може да отпусне всички мускули на лицето ви.
Вдишвам и забелязвам синьото небе.
Издишвам и се усмихвам на синьото небе.
Вдишвам и осъзнавам красивите есенни листа.
Издишвам и се усмихвам на красивите есенни листа.
Можете да съкратите думите до „синьо небе“ при вдишване и „усмихвам се“ при издишване, съответно „есенни листа“ при вдишване и „усмихвам се“ при издишване. Когато практикувате такова дишане, то ви свързва с всички чудеса на живота. Красотата на живота ви подхранва. Освобождавате се от безпокойствата и страховете си. Установявате връзка с дъха и тялото си. Вашето тяло е чудо. Вашите очи са чудо, достатъчно е да ги отворите, за да се докоснете до рая от форми и цветове около вас. Ушите ви са чудо. Благодарение на тях чувате най-различни звуци – музика, птичи песни, свистенето на вятъра в боровете. Когато обръщате внимание на вдишването и издишването си, вие се връщате в настоящето, тук и сега, и се свързвате с живота. Ако си бяхте останали изгубени в миналото или бъдещето, щяхте да пропуснете всичко това.
Вдишвам и проследявам целия път на дъха си.
Издишвам и проследявам целия път на дъха си.
В началото може да получите усещането, че дишането ви е затруднено или непохватно. Дъхът ви е резултат от тялото и чувствата ви. Ако в тялото ви има напрежение или болка, ако таите болезнени чувства, това влияе и на дишането ви. Насочете вниманието си към дъха си и дишайте осъзнато.
Вдишвам и знам, че вдишвам.
Издишвам и знам, че издишвам.
Вдишвам и се усмихвам на моето вдишване.
Издишвам и се усмихвам на моето издишване.
Никога не принуждавайте дъха си. Ако вдишването ви е кратко, нека бъде кратко. Ако не е спокойно, нека бъде такова, каквото е. Не се намесвайте, не го насилвайте и не „работете“ върху дъха си. Просто го осъзнавайте; с времето качеството на дишането ще се подобри от само себе си. Осъзнатостта на дишането долавя и прегръща вдишването и издишването, както майка се прибира у дома и взема детето в обятията си. С учудване ще забележите, че след една-две минути качеството на дишането ви ще се подобри. Вдишването ви ще стане по-дълбоко, а издишването – по-бавно. Дишането ви ще стане по-спокойно и хармонично.
Вдишвам и забелязвам, че вдишването ми
е станало по-дълбоко.
Издишвам и забелязвам, че издишването ми
е станало по-бавно.
Щом установите, че вдишването и издишването ви са станали по-спокойни, дълбоки и бавни, можете да предложите това спокойствие, тишина и хармония на тялото си. В ежедневието може би пренебрегвате тялото си. Сега имате шанса да се върнете при него, да разпознаете съществуването му, да се запознаете отново с него и да се сприятелите.
Вдишвам и осъзнавам тялото си.
Издишвам и освобождавам всяко напрежение
в тялото си.
Тези дихателни упражнения идват от самия Буда. [Виж Thich Nhan Hanh, Breathe, You Are Alive! Berkeley, CA: Parallax Press, 2008.] Те са много лесни, като детска игра. Ако това ви помага, поставете ръка на корема си. Ще забележите, че когато вдишвате, той се повдига, а когато издишвате, се спуска. Повдига се и се спуска. Веднага ще го почувствате, особено в легнало положение. Осъзнавате вдишването и издишването си отначало докрай. Приятно е да се диша по този начин. Вече не мислите – нито за миналото, нито за бъдещето, нито за проектите си, нито за страданието си. Дишането се превръща в удоволствие, което ви напомня за самия живот.
Вдишвам и се наслаждавам на вдишването.
Издишвам и се наслаждавам на издишването.
По-късно, след като бъдете в състояние да предложите спокойствие и хармония на тялото си и му помогнете да се освободи от напрежението, можете да идентифицирате чувствата и емоциите си.
Вдишвам и осъзнавам болезненото чувство в себе си.
Издишвам и се усмихвам на болезненото чувство в себе си.
Има болезнено чувство, но също така има и осъзнатост. Тя е като майка, която нежно прегръща чувството. Осъзнаването винаги е осъзнаване на нещо. Когато дишате осъзнато, това е осъзнаване на дишането. Когато ходите осъзнато, това е осъзнаване на ходенето. Когато пиете осъзнато, това е осъзнаване на пиенето. Когато осъзнавате чувствата си, това е осъзнаване на чувствата. Осъзнатостта може да се намеси във всяко физическо и психическо събитие, за да спомогне за неговото разпознаване и облекчение.
Бих искал да ви предложа едно стихотворение за тази практика, което можете да си рецитирате от време на време, докато дишате и се усмихвате:
Вдишвам и знам, че вдишвам.
Издишвам и знам, че издишвам.
Докато вдишването ми става по-дълбоко,
издишването ми се забавя.
Вдишвам и успокоявам тялото си.
Издишвам и чувствам облекчение.
Вдишвам и се усмихвам.
Издишвам и се освобождавам.
Живея в настоящето
и знам, че това е един прекрасен миг.
Можете да го съкратите само до няколко думи:
Вдишвам. Издишвам.
Дълбоко. Бавно.
Спокойно. Облекчение.
Усмивка. Освобождение.
Настоящият миг е прекрасен.
Единственият реален миг е настоящият. Най-важната ни задача е да бъдем тук и сега и да му се наслаждаваме.
Пристигнах, у дома съм
Представете си, че се качвате на самолет за Ню Йорк. Настанявате се и си мислите: „Трябва да седя тук цели шест часа, докато стигнем“. През цялото време мислите само за Ню Йорк и не изживявате моментите, които ви се предлагат сега. Можете обаче и докато се качите в самолета да се наслаждавате на всяка стъпка. Не е необходимо да стигнете в Ню Йорк, за да се чувствате спокойни и щастливи. Всяка ваша крачка ви носи щастие, във всеки момент вие пристигате. Да пристигнеш, означава да стигнеш донякъде. Когато практикуваме ходеща медитация, ние пристигаме всеки миг: пристигаме в дестинацията на живота. А тя е настоящето. Вдишвам и правя крачка, после още една и още една, и си казвам: „Пристигнах. Пристигнах“.
„Пристигнах“ – това е нашата практика. Когато вдишваме, намираме убежище във вдишването и казваме: „Пристигнах“. Когато правим крачка, намираме убежище в крачката и казваме: „Пристигнах“. Това не е изявление пред друг човек. „Пристигнах“ означава, че съм спрял да тичам. Пристигнал съм в настоящето, защото само настоящето съдържа живот. Когато вдишвам и намирам убежище във вдишването си, аз се докосвам дълбоко до живота. Когато правя крачка и намирам убежище в крачката си, отново се докосвам дълбоко до живота и така спирам да тичам.
Да спреш да тичаш е много важна практика. През целия си живот тичаме. Убедени сме, че мирът, щастието и успехът са на друго място, по друго време. Не знаем, че всичко – мирът, щастието и стабилността – трябва да бъдат потърсени тук и сега. Това е адресът на живота: пресечната точка на „тук“ и „сега“.
Когато практикуваме тази медитация, ние пристигаме във всеки един момент. Истинският ни дом е настоящето. Когато навлезем дълбоко в настоящия миг, съжаленията и скърбите изчезват и ние откриваме живота с всички негови чудеса.
Практика
Пристигнах. У дома съм.
Тук съм, сега.
Аз съм стабилен. Аз съм свободен.
Във върховното пребивавам.
Този стих може да ви бъде чудесен помощник при ходеща медитация. Докато вдишвате, на всяка крачка казвайте: „Пристигнах“, а докато издишвате – „У дома“.
Ако вървите в ритъм 2-3, ще се получи: „Пристигнах, пристигнах. У дома, у дома, у дома“, а думите и стъпките ви ще бъдат съобразени с дишането ви.
След като известно време практикувате „Пристигнах/У дома“, ако се чувствате отпуснати и присъствате във всяка стъпка и дъх, можете да преминете към „Тук/Сега“. Думите са различни, но практиката е същата.
Стихът работи добре и при седяща медитация. Вдишваме и си казваме наум: „Пристигнах“. Издишваме и си казваме: „У дома съм“. Така преодоляваме разпиляването и оставаме спокойно в настоящия миг, единствения миг, който можем да изживеем сега.
„Пристигнах“ е практика, не заявление и декларация. Пристигнах тук и сега и мога да се докосна дълбоко до живота с всичките му чудеса. Дъждът е чудо, слънчевите лъчи са чудо, дърветата са чудо, детските личица са чудо. Животът в нас и около нас е пълен с чудеса. Очите ви са чудо: достатъчно е да ги отворите, за да видите всевъзможни цветове и форми. Сърцето ви е чудо: ако то спре да бие, нищо друго не може да продължи.
Когато се приберете у дома в настоящето, вие се докосвате до чудесата на живота в себе си и около себе си. Просто се наслаждавайте на този миг; няма нужда да чакате утрешния ден, за да намерите радост и покой. Когато вдишвате, казвайте: „Пристигнах“ и ще разберете дали вече сте пристигнали или още не, дали още тичате или не. Макар да седите неподвижно, в ума си може би още препускате. Когато почувствате, че сте пристигнали, ще бъдете много щастливи. Трябва да кажете на приятеля си: „Скъпи приятелю, наистина пристигнах“. Това е чудесна новина.
Из ПРАКТИКИ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА И ОБЩНОСТТА
Грижа за гнева и други силни емоции
Гневът ни е като малко дете, което плаче за майка си. Когато бебето плаче, майка му го взема нежно на ръце, вслушва се и се взира в него, за да разбере какво не е наред. Любящата, нежна прегръдка сама по себе си успокоява страданието на малкото същество. По същия начин можем да прегърнем гнева си с любов и веднага да изпитаме облекчение. Не е нужно да отхвърляме гнева си. Той е част от нас, която се нуждае от любов и изслушване, също като бебето. След като детето се успокои, майка му може да провери дали има температура или е време да смени пелената му. Когато се почувстваме спокойни и хладнокръвни, можем да се вгледаме в гнева си и ясно да видим условията, допринесли за възникването му.
В книгата „Цветя в градината на медитацията“ са събрани истории за различни дзен учители. Един от тях казва, че ако монахът се разгневи, не бива да задържа този гняв повече от една нощ. Във Виетнам децата казват: „Ядосвай се, тъгувай или се дразни пет минути“. Имаме право да бъдем ядосани или тъжни, но пет минути стигат. Учителят от „Цветя в градината на медитацията“ позволява да бъдем гневни цяла нощ, но на следващата сутрин трябва да сме приключили с това.
Ако практикуваме присъствие в силните си емоции, енергията на любяща доброта и загриженост ще намали гнева и скръбта ни. Зададе ли се буря, знаем, че трябва да се приберем вкъщи и да затворим прозорците и вратите, така че дъждът и вятърът да не нахлуят в дома ни и да го съсипят. Ако няма електричество, палим свещи или газени лампи. Ако е студено, палим огън. Създаваме зона на безопасност вътре, докато навън вилнее буря.
Силната емоция прилича на бурята и също може да нанесе сериозни щети. Трябва да намерим начин да се предпазваме, да си създадем сигурна среда и да изчакаме бурята да отмине. Не можем да седим и да чакаме, поемайки цялата є сила. Да опазим тялото и ума си от бурята – това е нашата практика. След всяка буря ставаме по-силни, по-стабилни и скоро спираме да се страхуваме от бурите. Вече не се молим за спокойно небе и тихи води, а за мъдрост и сила да се справим с трудностите в живота.
Няма нужда да чакаме в нас да забушува емоционална буря, за да започнем да практикуваме. Трябва да практикуваме днес и всеки ден – по пет-десет минути. След няколко седмици ще сме усвоили метода на дишането и когато в нас възникне емоционална буря, автоматично ще си припомним практиката.
Практика
ПРИСЪСТВИЕ В ГНЕВА
Почувствате ли се гневни, най-добре се въздържайте от каквито и да било думи или действия. Можете да отклоните вниманието си от човека или ситуацията, които поливат семето на гнева у вас. Дайте си време да дойдете на себе си. Практикувайте съзнателно дишане и ходеща медитация на открито, за да успокоите и освежите ума и тялото си. Щом се почувствате по-спокойни и отпуснати, вгледайте се дълбоко в себе си и в човека или ситуацията, които са предизвикали гнева ви. Често, когато имате затруднения с определен човек, се оказва, че той притежава качества, отразяващи ваши собствени слабости, които ви е трудно да приемете. Ако израстваме и се учим да обичаме и приемаме себе си, това естествено се разпространява върху хората около нас.
Когато сме ядосани, особено полезна може да ни бъде ходещата медитация. Опитайте да рецитирате следния стих, докато вървите:
Вдишвам и знам, че гневът е в мен.
Издишвам и знам, че това чувство е неприятно.
След известно време преминете към друг:
Вдишвам и се чувствам спокоен.
Издишвам и съм достатъчно силен,
за да се погрижа за този гняв.
Докато не се успокоите достатъчно, за да погледнете гнева в очите, просто се наслаждавайте на дишането, ходенето и заобикалящата ви красота. След време гневът ще утихне и вие ще се почувствате достатъчно силни, за да го погледнете в очите, да се опитате да разберете причините за него и да започнете да го преобразявате.
Ако практикувате седяща медитация, когато сте ядосани, можете да използвате следната гатха:
Разгневим ли се един на друг най-силно,
трябва само да затворим очи и да се взрем
в бъдещето.
Да си представим след сто години
къде ще бъда аз, къде ще бъдеш ти.
Това е прозрението за преходността. Когато се ядосате на обичан човек, иска ви се да го накажете, за да получите облекчение. Това е естествена наклонност. Но ако затворите очи и визуализирате себе си и своя близък след сто или триста години, ще получите прозрение за преходността. Едно вдишване и едно издишване са достатъчни. Щом отворите очи, ще ви се иска да направите само едно: да разтворите обятия и да прегърнете този човек. Това е единственото, което си струва да направите: да почетете присъствието му на фона на преходността и нетрайността на всички неща. Можем да се гневим само когато не съзнаваме преходността.
Страдаме не защото нещата са нетрайни, страдаме, защото те са нетрайни, а ние не знаем, че са нетрайни. Това е много съществено. Затова е много полезно да упражняваме съзнателно дишане, така че да постигнем прозрение за нетрайността и да го поддържаме живо. Тогава ще знаем какво да правим и какво да не правим, за да бъде животът ни по-приятен. Когато поглеждаме цвете, облак или живо същество, ние се докосваме до природата на нетрайността. Колко важна е тя? Без нея нищо не би могло да съществува. Не се оплаквайте от нетрайността. Ако нещата не бяха преходни, как щеше царевичното зърно да се превърне в зряло растение? Как щеше да порасне детето ви? Нетрайността, преходността е основата на живота. Но макар да живеем в тази реалност ден след ден, ние все пак я отричаме. Когато практикуваме дълбоко вглеждане в нещата, ние откриваме природата на нетрайността и я превръщаме в живо прозрение, което да носим със себе си във всеки миг от живота си.
Практика
СИЛНИ ЕМОЦИИ I
Всеки път, когато изплува тъга, гняв или разочарование, вие имате способността да се справите с него. Вашият гняв или разочарование е част от вас – не се борете с него и не го потискайте. Това би означавало да извършите насилие спрямо самите себе си. Вместо това, зададе ли се буря от силни емоции, седнете тихо, изправете гърба, върнете се към дишането и тялото си и затворете всички прозорци на сетивата си.
Човек притежава шест сетива: очи, уши, нос, език, тяло и ум. Не гледайте, не слушайте и не продължавайте да мислите за онова, което смятате за източник на вашето страдание – за онази фраза, за онова писмо, постъпка или новина. Върнете се в себе си, овладейте дишането си и започнете да го проследявате като капитан, който държи здраво кормилото на кораба, подхвърлян от морските вълни. Осъзнатото дишане е котвата, рулят и мачтата.
Дишайте продължително, като насочите цялото си внимание към вдишването и издишването. Съсредоточете се върху корема си, вижте как той се свива, когато издишвате, и как се разширява, когато издишвате. Не позволявайте на вниманието си да се лута в ума ви. Задръжте го върху корема. Възпрете всяка мисъл, само внимателно следвайте дъха си. Напомняйте си: „Преживял съм много бури. Всяка буря отминава, няма такава, която да продължава вечно. Това състояние на ума също ще отмине. Всичко е преходно. Бурята е само буря. Ние не сме само буря. Можем да намерим сигурност в бурята. Няма да є позволим да ни нарани“. Ако гледате на нещата по този начин, когато си припомняте нещата по този начин, вече не сте жертви на емоционалната буря, а ставате господари на себе си.
Когато гледаме как се мята върхът на дървото по време на буря, струва ни се, че тя всеки миг ще го изтръгне от земята. Но ако погледнем дънера му в основата, ще видим множеството корени, които го държат здраво в нея. Успокояваме се; знаем, че дървото ще устои. С виетнамската дума „дан тиен“ се обозначава енергийната точка непосредствено под пъпа: това е „коренът на дървото“. Съсредоточете вниманието си към корема и не позволявайте мислите, зрението и слухът да го насочат към върха на дървото. Практикувайте дишане в продължение на пет, десет или петнадесет минути, като се фокусирате изцяло върху дъха и долната част на корема си, оставяйки емоциите да отшумят. Щом емоционалната буря премине, ще знаете, че имате капацитета да се предпазите, и способността да овладявате емоционалните бури. Вярвате в себе си и вече не се страхувате. Разполагате с начини да се защитите всеки път, когато възникне или се зададе нова емоционална буря и затова и живеете спокойно.
