Човешките прототипи на бъдещето живеят в България, намеква калифорниецът Джеймс Туайман. А той май не си пада по страната ни

Човешките прототипи на бъдещето живеят в България, намеква калифорниецът Джеймс Туайман. А той май не си пада по страната ни

За книгата „Пратеник на любовта. Необикновените деца говорят на света“ (под печат)

В  брой 44 на бюлетина разглеждаме две особено интересни книги, свързани с Новите деца и особените им психични дарби. Започвам обаче с „Пратеник на любовта“ (под печат) по няколко причини. Водещо, естествено, е личното пристрастие, защото смятам, че е от важните книги на КИБЕА. Странна – да, объркваща по канона на рациото – да, но важна.

Първо, историята се чете на един дъх – като приключенски роман, каквато отчасти е, с уговорката, че носи белезите и на една, да я наречем квантова документалност. Или пък на фентъзи? Казва ли ти някой, а и „Великата истина често ни се представя под формата на някоя хубава история“, както отпочва предговора знаменитият Нийл Уолш. А кой, ако не той е наясно, че когато всичко се променя, трябва да променим всичко, начиная с мисленето. 

Второ – действието се развива в България. Главните герои: американец, който търси нещо, което не знае къде е, в страна, която не познава – а май хич не държи да познава, и деца екстрасенси, тайно отглеждани в законспириран манастир нейде из Пирин, чийто отличник на випуска Марко се телепортира до Калифорния, за да установи пряк контакт с автора. Впрочем така се завързва интригата. Междувременно тези необикновени създания отправят на автора покана, на която, както се казва, не може да откаже. Всички те имат уникална дарба, чието послание трябва да стигне до света, и мистър Туайман от Калифорния е единодушно избраният от тях Говорител. (Самото послание е пределно просто, стига рецепиентът да не го осакати, пропускайки го през обичайните филтри, цедки и ограничения на хомо скептикус.) Където обаче уникалното – там и печалбарите с ясен бизнес план как да го осребрят. Кой ще стигне пръв до децата екстрасенси на България? И как калифорниецът изобщо разбира за удивителните създания, за които повечето тукашни не сме и чували?

Мога още сега да ви кажа, но няма, защото ще убегне най-важното, заради което този човек се впуска в приключението „България“ и замалко да изгуби здравето си. Пък и все едно в началото на криминалната история да ви кажа кой е убиецът.

Надпревара, преследване, колизии, измами, върхове на просветление и смирение… и мноооого главоболия – буквално и преносно. Книгата е наситена с толкова невероятни истории, положени в конкретния ни географски контекст и обществено-политически реалности от началото на 2000-те, че накрая се предаваш и ги възприемаш като най-нормалното нещо на света. Сякаш това е и е една от главните цели на книгата – да се отърсим от очакването за чудо, да си спомним, че го носим (така поне твърдят по-напредналите),  и да го вкараме в живота си съзнателно, ако трябва отвън навътре. С други думи, най-напред вярваме, приемаме – и гледаме какво става. Защото, както знаем от редица други източници – първо, часът удари, което се вижда от къртосрута наоколо. И второ, България не е случайно място. Ще прощавате за клишето, но човекът се грабва от оня край на света, за да ни го каже.

Така или иначе „Пратеник на любовта. Необикновените деца говорят на света“ е от онези книги, дето ако ги вържем с жичка към лампата, тя ще светне. На автономно захранване е, има собствена енергия, която заличава границите между реалното и фантазията, стига някой да се наеме да ги дефинира. Неслучайно и сякаш не без нотка на раздразнение, авторът се чуди защо след девет книги, две от които бестселъри, читателите му продължават да се интересуват най-много тъкмо от историята с българчето Марко.

Дара Цветкова

Откъси от книгата - тук

Категория: 

Още от Мнения за книги

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА