УСМИХНИ СЕ НА СТРАХА. И го прегърни, за да се освободиш от него

УСМИХНИ СЕ НА СТРАХА. И го прегърни, за да се освободиш от него

Най-умозрителната книга от подборката в брой 62. на електронния бюлетин. Целта е да се върнем към фабричните си настройки на съзнателни същества, свободни от страданието, което пък е причинено от невежеството, по-скоро заблудите. Обичайната по време на опасност реакция „бий се или бягай“ тук е заменена с дзен формулата: Погледни страха в очите и му се усмихни. Предпочитана практика – медитацията, естествено. Кротко, по будистки, този признат приживе мъдрец помита куп стереотипи, които по инерция приемаме като част от живота си с надеждата те го облекчат. Всъщност е точно обратното и авторът възкликва: „Предпочитаме да нараним себе си, сякаш се чувстваме по-добре, когато следваме привичките си, отколкото когато си помагаме“. Неговата кратка и логично структурирана студия за духовно израстване в традициите на Тибет изисква ревизиране и пренастройване на терминологичния ни апарат, а значи и на понятийния такъв. Какво означава това?

На първо място, желателно е мисълта ни да отхвърли всякой намек за асоциация от типа Тибет – будизъм – воин – Шаолин (в гланцираната му версия). Натъкваме се на съвсем друг смисъл и значение на познати думи; широко разпространени символи и тяхното тълкуване се разминават драстично с традиционните (за повечето от нас). Последното означава, че голяма част от тях не означават това, с което сме свикнали. Смущаващо също е, че в момента, в който решите, че авторът ви говори с метафори, той категорично, все едно наднича в главата ви, заявява: „Всичко това не са метафори!“ Което предизвиква шок, но пък изостря вниманието. Ето няколко примера:

Кой е воинът? Ние самите, всеки отделен човек. Невежеството пък не е нито „незнание“, нито „некомпетентност“, а „невиждане на настоящето“ поради заетост на ума с преживявания от миналото или очаквания за бъдещето. Безстрашието не е просто липса на страх, а означава „да преминем отвъд ограничените си представи“. Силата се асоциира с „добродетелно поведение“, „етика“ или „правило“, седалището ѝ е в човешкия ум. Личното пространство не следва да се брани, за да се самосъхраним примерно, тъкмо напротив – ако искаме да изживеем пълноценно живота си, долу личното пространство! Луната не е символ на женското начало, нито пък Слънцето – на мъжкото, а тъкмо напротив.

Книгата е ценно средство за разширяване на съзнанието, следователно медитирането е водещ инструмент. Тя обаче далеч не е система от „простички и неоспорими прозрения и стратегии за спасение от бушуващото зло на бездуховността и невежеството“, както ни се обещава в резюмето й. И ако се върнем към началото на този текст и тезата за самонараняването – естествено, никой не би го направил доброволно (с някои медицински изключения). Предизвикателството да не го правим е сред най-сериозните и трудно преодолимите, но не и за безстрашния воин, въоръжен с неагресия и мир. Очевидно призиви от сорта на „Дайте да обичаме себе си“ не стигат.

Пътят е труден, но не невъзможен, и една широка усмивка в лицето на страха е добро начало. Или край?

Дара Цветкова

Набързо: Ако будизмът ви привлича, вижте и книгите на Тик Нят Хан:

Истинска любов. Упражнения за пробуждане на сърцето
Без кал няма лотоси. Изкуството да преобразяваме страданието
Чудото на осъзнатия живот. Въведение в медитативната практика
Щастие. Основни практики за осъзнатост

Към книгата
Към Откъси от книгата

Категория: 

Още от Мнения за книги

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА