Прегръдките са интелигентни

Четем „Изкуството да обичаш себе си“ от Алберто Симоне

Прегръдките са интелигентни

Предизвестените изводи от ограничаването – и дори прекъсването – на човешкия контакт. Рискът от самотата и стреса от изолацията: последиците за хомо сапиенс като биологичен вид и социално животно. Защо виртуалните контакти не заместват физическите и как ограничаването на вторите се отразява на здравето и общото ни състояние. Прегръдката – хипоталамусът – хипофизата – окситоцинът / хормонът на щастието

Всеизвестен факт е, че човешките същества са социални животни. В Древна Гърция наказвали виновните в престъпления срещу човечеството с остракизъм – отлъчване на осъдения от града и забрана да се общува с него. Изолираният от обществото нещастник бродел самотен надалеч и най-често се разболявал и умирал. Гърците били наясно с тежестта на подобна присъда и с резултата от нея, макар и да не познавали причините.

Днес знаем, че самотата увеличава пропорционално нивата на стрес, поради което цялото тяло навлиза в състояние, в което постоянно излъчва сигнал за тревога. Усиленото производство на хормони, предизвикано от състоянието, и създаденото напрежение в крайна сметка отравят организма и провокират възпалителни процеси, сърдечносъдови усложнения, нарушения в храносмилането и съня, поради което създават имунен стрес, а оттам намаляват и защитата срещу вируси и бактерии. Ситуация, в която не може да се живее дълго.

След като експериментирахме с прекъсване на физическия контакт с околните, за да избегнем заразата и болестта, ще трябва да си дадем сметка, че ние не сме генетично програмирани да живеем разделени едни от други.

Няма как да чакаме с хилядолетия генетична мутация, та да престане да ни измъчва липсата на прегръдки – затова ще трябва да намерим решение как да съжителстваме с вируси и бактерии, тъй като физическият контакт не е просто пунктуация в граматиката на човешките отношения. Ефектът от него се разпростира освен на духовно, така и на биологично ниво и достига до мозъка, като подобрява значително имунната реакция на организма към агресията, идваща от околната среда.

Важно проучване, проведено в рамките на десет години върху 10 000 жени, лекувани и излекувани след диагноза рак на гърдата разкрива, че самотата увеличава с 40% риска от рецидив, за разлика от случаите, в които е налице подкрепата на близки хора. Същото проучване изследва отделно пациентките с рецидив в периода на наблюдение и потвърждава, че липсата на връзки и взаимодействие с близки хора повишава риска от смърт с 60% при увеличение до 70% на други патологии, не непременно свързани с рака.

В напреднала възраст самотата също играе решителна роля. Възрастните, които могат да разчитат на добро отношение в семейството, връзки с деца и внуци и активни приятелства, се разболяват по-рядко и живеят по-дълго от самотно остаряващите. При дългогодишните двойки, имали щастието да се обичат и да остареят заедно, често пъти смъртта на единия от двамата е последвана от смъртта на другия. Така се случи с актрисата Джулиета Мазина, надживяла съпруга си Федерико Фелини само с шест месеца. Толкова време измина и преди да умре Сандра Мондаини, след като изгуби съпруга си Раймондо Вианело. В подобни случаи усещането за загуба и самота изглежда създават имунодепресивно състояние, което скоро довежда до болест и смърт.

И обратно – скорошно проучване установи, че прегръдката – дадена или получена, придружена от искрено добронамерено чувство, стимулира хипоталамуса да отделя през хипофизата хормон, определен като хормон на щастието, а именно окситоцин. Той не само предизвиква приятни физически и умствени усещания, но дори и ни прави по-умни.

Доказано е – наистина, че благодарение на окситоцина, произведен от майчините грижи и ласки към новородените, се ускорява развитието на важни зони в мозъка им. Вследствие на тези проучвания в родилните отделения отдавна са въведени специални масажни техники, прилагани от родителите, от специализиран персонал и дори от доброволци, на преждевременно родените бебета. Така на новороденото, изолирано в инкубатор, се предава обич и увереност и така целият му организъм е впрегнат в по-бързо завършване на непълните фази на развитие.

Така че, ако самотата не е плод на избор, първото действие на обич към себе си е да преодолеем изолацията и да се опитаме да създадем връзки с други хора, които да ни дадат възможност за споделяне и общи преживявания, емоции, чувства, като не пренебрегваме и физическия контакт, без значение дали ще са прегръдки, или милувки.

Макар и по медицински и социални причини да се окажат необходими, наложената временна раздяла и драстичното намаляване на физически контакти не бива да траят дълго – не можем да се примирим да сме откъснати, без да се виждаме с никого, особено когато започнем да гледаме на ближния като на враг и потенциален носител на болест и смърт.

Би било сериозна грешка да смесим човешките връзки, характерни за нашия биологичен вид от хилядолетия, с онази свързаност и виртуална близост, които намираме в интернет и в социалните мрежи. Те са симулатори на връзки и взаимодействие, способни да излъжат мозъка, но не задълго. В дългосрочен план липсата на хормони, които ендокринната система произвежда само в присъствие на реален физически контакт – ръкостискане, прегръдка, целувка или сексуален акт, може да доведе до имунодепресивно състояние, подобно на предизвиканото от крайна самота.

В търсене на решения как да съжителстваме с вируси – стари и нови, които винаги ще са част от живота ни и ще продължат да мутират, да се разпространяват и адаптират, науката няма как да пренебрегне изначалните, анцестрални нужди за нашето оцеляване и еволюция. Изолацията може да бъде само временно решение, защото отслабва имунитета и така ни подлага още повече на опасностите, които се стреми да избегне.

Ние сме част от човешкия биологичен вид: най-добрата, а и естествена защита от каквито и да било патогенни агенти е принадлежността към семейна група или общност, в която се развиват благотворни отношения, позитивни емоции и чести физически контакти. От това произлиза усещане за сигурност, а то прави по-силен и устойчив целия ни организъм, пък и ни дарява смислен живот.

Обичта и грижите, които да насочим най-напред към самите себе си, зависят и от осъзнатостта, че да обичаме себе си и другите, е действие, което да извършим в наш собствен и неотложен интерес.

Следователно, за момента не бива да забравяш да гледаш на другите като на ресурс, а не като на опасност и когато обстоятелствата за теб и останалите са достатъчно сигурни, никога да не се отказваш от възможността да дариш или да получиш прегръдка. Би могла и да ти спаси живота.

Към „Изкуството да обичаш себе си“

Още от Откъси от книги

Как да се настроим към Процеса ПРИСЪСТВИЕ: какво е осъзнатостта и къде „живее“; някои...

Откъс от книгата „Процесът ПРИСЪСТВИЕ“

„Процесът ПРИСЪСТВИЕ“ е практическо ръководство за самостоятелна работа, подчинена на намерението да се измъкнем от повтарящи се неблагоприятни сценарии, детски травми,...

Отличникът подпалвач, или как вещо се съсипва лаборатория на Факултета по...

Откъс от книгата „Германия, моя любов“

Накратко, през 2000 година първенецът на софийската „Немска“, надлежно преодолял абсурдната въртележка на визовия режим, заминава в престижен мюнхенски университет да учи...

КОГА ДА СЕ ХРАНИМ, ЗА ДА ПОСТИГНЕМ ПОКОЙ

Откъс от 4-седмичната практическа програма „Активност и Покой“. Из книгата „Магията на покоя“

Из Въведение

Светът е трудно място. Да бъдеш възрастен, е трудно. Необходими са ни невероятно много сили, енергия и други ресурси, за да се...

Архив

Книги от автора

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА