Не знам дали тази книга може да помогне на всички зависими. Знам обаче, че за първи път чух името на Габор Мате преди години от човек, който каза, че е спасила живота му. Знам и още нещо: тя не е само за зависимите.

Също като другите книги на Габор Мате, тя е за всички нас. Заставя ни да се вгледаме в себе си, да се замислим над моделите, които владеят живота ни и които неволно предаваме нататък; подтиква ни да изцелим травмите си, вместо да позволяваме да се разрастват и да се възпроизвеждат. Безмилостно приковава погледа към зеещите рани у нас и навсякъде край нас. Защото зависимите – със своята болезнена чувствителност, всъщност сочат дефицитите на цялото ни общество. Оголват грозното му лицемерие – от ежедневното отношение до безобразията на прословутата война с наркотиците. Показват безпътицата на все по-материалния, беден на устойчиви ценности и духовност живот, в който тичаме право към пропастта, изпречили нещо пред себе си, за да не я виждаме, както бе казал Паскал.

Мате не само разкрива по пределно ясен начин, че зависимостта извира от травмата, но и напомня, че не е необходимо едно дете да преживее брутално насилие или тежко занемаряване. Достатъчна е липсата на автентична близост, човешка връзка и естествени условия за развитие – нещо безкрайно типично за модерните общества.

„Историята не познава поколение, което в мирно време да е било изложено на толкова голям стрес и така лишено от близка връзка с възрастните около себе си“ – пише той, навеждайки на мисълта, че никоя от тъй наречените програми за превенция няма да помогне, докато децата и младежите ни растат често заобиколени с удобства, но ограбени от пълноценно внимание и същевременно подложени на стрес и дехуманизация, включително нерядко и в образователните институции, където преминава огромна част от времето им. А първото и най-важно условие за израстването на независима личност е сигурната среда на обич, уважение и подкрепа – от момента на раждане и всеки следващ ден от съзряването, за да може то да се случи.

Гладните духове са онези свръхчувствителни лакмуси, които улавят дисхармонията и грешните посоки на всяко ниво – от непосредственото семейно обкръжение до цялото ни общество.

Спасението е едновременно в техни ръце и в здраво протегнатите ръце на останалите, водени от Любовта и Състраданието. Защото никой човек не е остров, в себе си затворен.

Навярно всички сме гладни духове посвоему. А някои от най-красивите сред нас са и най-гладни. С обич за тях.

Ирина Манушева, преводач