Единствено по рода си, изданието представя превод на безсмъртния свещен текст „Дао-Дъ дзин“ от четирите най-стари версии на древнокитайския оригинал

Обикновено се казва, че текстът, наричан първоначално с името на Лао-дзъ, а по-късно добил известност като „Дао-Дъ дзин“, е най-превежданата и издавана книга в света след Библията. При това — без посредничеството на широкообхватна религиозна структура, тъй като канонизирането му в Китай отстои на близо хилядолетие от периода на създаване, а и даосткият култ, на места впрочем противоречащ дословно на казаното в него, няма световната разпространеност на християнството, исляма или будизма.

Как тези не повече от 5 500 знака, съответстващи на приблизително толкова думи, постигат общозначимостта, характерна за няколкото свещени книги на човечеството? Без да разказва определена история, без да се уповава на иносказателен мит, текстът на Лао-дзъ успява да задържи вниманието и да го настрои към прочит „на един дъх“, който — дори да не обхваща всички страници от първата до последната — е наличен при възприемането и на една отделна фраза като отражение на единния дъх, пронизващ битието. Така, без да е притча, тази фраза добива валидност на всякакви нива, от всекидневно-житейското, до космичното, обединявайки видимостта със същността.

Подобен ефект е съпоставим със звученето, което имат афористични цитати от Библията, използвани обикновено при проповед.[…]

Крум Ацев, преводач
 

***

Петте цвята заслепяват очите.
Петте тона проглушават ушите.
Петте вкуса обезчувстват езика.
Надпреварата, ездата и ловът влудяват сърцето.
Труднодостъпните вещи карат хората
да вършат престъпления.

Затова
мъдрият се грижи за стомаха,
не за окото —
второто отхвърля,
първото приема.

***

Истински доброто е като водата.
Доброто на водата е, че на всяко нещо носи полза,
без с него да се спречква;
тя обитава тез места,
които всички гледат отвисоко.
И затова тъй близка е до Пътя дао.

Добро за жилището е близост до земята;
доброто на духа е дълбочината;
доброто при общуването е човечността;
доброто в думите е искреността;
доброто в управлението е овладяността;
доброто при делата е способността;
доброто в действието е навременността.

И всичко — без надпревара;
затова — и без несполука.

***

Който познава другите, е мъдър.
Който познава себе си, е просветлен.

Който побеждава другите, е силен.
Който побеждава себе си, е могъщ.

Който има мяра, е богат.
Който упорства, е духовно свободен.

Който не губи началото, е безкраен.
Който оцелява след смъртта, е безсмъртен.

***

Името или личността — кое е по-близко?
Личността или вещите — кое е по-важно?
Печалбата или загубата — кое е по-опасно?

Който е силно привързан, от много ще трябва да се лиши.
Който много трупа, тежка загуба го чака.

Ако знаеш мярата, не ще се посрамиш,
ако знаеш докъде да спреш, неуязвим ще останеш —
тъй и дълговечност ще постигнеш.

***

Пътят ражда нещата,
Постигането ги отхранва,
веществеността ги оформя,
вътрешната им мощ ги завършва.

Затова всяко от безбройните неща почита Пътя
и цени Постигането.

Почитта към Пътя,
цененето на Постигането
не стават по заповед, а от само себе си.

Защото
Пътят ги ражда,
Постигането ги отхранва,
отглежда, направлява,
развива ги, прави ги зрели,
усъвършенства ги и ги закриля.

Раждане — без обсебване,
въздействие — без обвързване,
предвождане — без разпореждане:
такова е тайното Постигане.