Книгата изследва проблеми, които всеки от нас възприема като уникални, отнасящи се само за собствения му живот, но които всъщност засягат всички ни. Представлява диалог – и като форма (интервю на известния в Румъния журналист Михай Морар с популярния и в България семеен психотерапевт и лектор д-р Менис Юсри), и като предизвикателство към читателя да оспори тезите на терапевта, които може и да не приеме (поне не веднага), но които го провокират към размисъл и да се надяваме, към действие.

Д-р Юсри, за когото терапията е нещо като спасителен остров в собствения му белязан с премеждия, страдания и травми живот, смята, че най-добрата книга за личностно развитие, която човек може да прочете, е самият човек. Всъщност този, който не умее да чете себе си, няма как да разбере другите. Не очаквайте да ви се разкрият истини, прозрения, познание и знание, защото и да ги има (а е така!), са косвени ползи. Нито познанието, нито знанието са целта на тази книга, а подтикът да овладеете силата за промяна чрез… съзерцаването на самия себе си (на моменти ще усетите терапевта повече като будист, отколкото като човек на науката). Стара истина е, че знанието се придобива, мъдростта се открива. Откриването на скритата у всекиго от нас мъдрост – което е и целта на сериозната терапия според д-р Юсри – е голямата награда в края на трънливия път, който ще изминем с тази книга. Да припомним и факта, че като основател и водещ лектор на Essence Therapeutic Process – Програмата Есенс (Същност), д-р Юсри е помогнал на хиляди българи.

С впечатляващата си професионална биография – над 35 години опит и 2000 терапевтични семинара, д-р Менис Юсри е сред признатите психотерапевти, но е малко нещо извънсистемен играч. В книгата често ще срещнете предположението му „Терапевтите вероятно няма да се съгласят с мен“, ще откриете колко е дистанциран, меко казано, от понятия като психотерапевтичен метод, техника, система и т.н. И да, на места размислите му са доста провокативни, най-малкото заради отказа му да жонглира с втръснали ни клишета за личностно развитие и да подхранва свръхочакванията към терапевтите. Тъкмо в каменистата, но плодородна полемична почва обаче ще усетите да покълват заслужаващи внимание опорни идеи, толкова универсални за човешката природа, че дават право на авторите да възкликнат: „Тази книга може да излезе без корица… Можеш дори да скъсаш корицата. Да поставиш свое заглавие, своето име и своята снимка в нея“.

Част от въпросите, засегнати в разговора на д-р Юсри с М. Морар: Дали терапията е решение за проблемите на съвременния човек, или той има нужда от нещо повече? Как да се отнасяме към родителите си, за да водим пълноценен живот? Необходимо ли е да се откъснем от тях, за да станем самите себе си? Дали благодарността и признателността са по-важни от любовта в една връзка? Кои хора могат да създадат хармонична връзка? Как да отгледаме емоционално уравновесени деца? Могат ли взаимоотношенията да ни помогнат да открием и да излекуваме раните си? Каква е същността на живота как да я открием?

Драги ПОчитателю, пожелаваме ти да разгърнеш книгата тогава, когато си наистина готов да откриеш Истината, скрита у теб.

***

МЪДРОСТ В ОТНОШЕНИЯТА

Само чрез сърцето можеш да докоснеш небето. (Руми)

Михай Морар: Във всички книги за самоусъвършенстване се твърди, че когато си във връзка, не трябва да приемаш нищо, което ти носи болка, и да не допускаш никакви компромиси. Ако човекът до теб те нарани, трябва да го оставиш. Дали обаче да бъдеш във връзка, не означава да живееш и с тъмната, и със светлата страна на партньора?

Д-р Менис Юсри: Ако искаш да имаш връзка – това е нещо, на което уча хората всеки ден – трябва да бъдеш много зрял и еволюирал. Това означава, че ако партньорът ти полудее, не трябва и ти да полудяваш, а да останеш уравновесен. Ако партньорът ти крещи, не трябва и ти да му отвръщаш по същия начин.

Това означава ли, че когато партньорът ти е ядосан, трябва само да стоиш на място и да си държиш устата затворена?

Не е само това, но дори и това не бива да правиш само защото си го прочел в някаква книга. Представи си майка и нейното дете. Там ситуацията е много сложна и едва сега започвам да я проумявам. Майката обича детето си дори когато то се разсърди и в яда си я удря – тя пак го обича и остава до него. Какво научава едно дете от тази ситуация? Това, че наистина е в безопасност.

Да си представим, че си се ядосал на партньора си, но не му казваш нищо – така просто ще си останеш с яда си. Това е едно и също. Хората боравят с намерението, което имат, и с нищо друго. Намеренията може да се различават от реалните действия. Само че хората разбират твоето намерение, но не и теб.

Значи не е нужно да правиш нищо – всичко ще бъде наред?

Не, това е точно обратното на това, което казвам. Умът има рефлекси за борба или бягство, които са вредни за нас. Трябва да си някъде по средата – да не се противопоставяш, но и да не бягаш. Единствено майките са способни на това, защото тяхната любов е неизмерно голяма и безусловна. И ти можеш да го постигнеш в една връзка, ако любовта ти е силна.

Къде е границата, когато решаваш, че не можеш повече и се отказваш? Има ли граница за това докъде можеш да търпиш?

Напълно е възможно да излезеш от една връзка с любов. Да кажеш „Не с любов“. Също и: „Това, което правиш, не е добро за мен“, но с много любов. Може да постъпиш и така. Разбира се, винаги има граници. Не позволявам на партньора си да ме бие. А ако се стигне до тази граница, тогава реагираш и си тръгваш.

Как да разбереш къде е собствената ти граница? Мисля, че в днешно време хората напускат кораба при появата на първите проблеми.

Има достатъчно много начини, но сред тях възниква и един недостатък: не са достатъчно зрели. Вече не искаме да поправим ситуацията, търпението ни се е изчерпало и това се случва поради една-единствена причина: не можем да го направим дори и за себе си!

В днешно време е много лесно – просто казваш на партньора си, че е токсичен.

Тази дума ме влудява. Хората научават някакви неща и започват да ги използват, без да се замислят. Това е лайтмотивът на месеца – думата „токсичен“. Дори Бритни Спиърс направи песен със заглавие Toxic.

Животът на Бритни Спиърс определено е бил токсичен. Но не е токсична ситуацията, когато кажете на децата си да изключат таблета си, защото е твърде късно.

Малко по-рано спомена, че е важен и начинът, по който се говори, или по-просто казано – как казваш това, което искаш да кажеш. Хората винаги ще реагират на намерението, което струи от твоя глас. А това, което казваш, не е чак толкова важно.

Защо в наши дни хората са толкова чувствителни, толкова крехки? Дали защото всичко, което правим, изглежда токсично за някого около нас.

Когато нервната система е слаба, и умът е слаб. Не вярвам в определението „нервна система“, но сега съм принуден да го използвам. Нервната система поддържа средата стабилна. Ако не сте стабилни, системата не е стабилна и така ще сте свръхчувствителни към всякакъв вид неща. Всеки има свръхчувствителност към нещо.

Аз използвам думата „бутони“. Например, ако съм свръхчувствителен към предателство и видя как партньорът ми гледа друг, веднага ще си помисля, че ми изневерява. В подобна ситуация съм много близо да изпусна нервите си, защото съм страдал от това.

Някои хора са свръхчувствителни към лъжа или при появата на нещо фалшиво или неискрен човек. Ако си напълно стабилен, няма да изгубиш себе си сред хората, които правят различни неща. Нервната система има две страни: едната е борба или бягство, а другата е пълна капитулация. Полетът и бягството се управляват от зони, наречени „симпатикови“ и „парасимпатикови“. Има и трета страна, за която в книгите вече нищо не се споменава: пълна и абсолютна мъдрост. Въпреки факта, че всичко около теб се разпада, ти оставаш изцяло там, само там, в този конкретен момент, и нищо не може да те засегне.

Когато обаче дойде опасността, вече не можеш да бъдеш мъдър и това не е решение. То е или бягство, или борба.

Не е така. Има неща с много по-висока вибрация от тази и в много по-високи области.

Да си представим, че в момента някой бомбардира Букурещ. Продължаваме ли да призоваваме за мъдрост?

Това е различно! Става дума за оцеляване и трябва да се измъкнеш от там. Разбира се, че не трябва да стоиш, изложен на падащите върху теб бомби.

Говорим за психологическите аспекти. Знаеш ли какво всъщност е важно в живота? Отношенията, и нищо друго. Всичко е свързано с това как се отнасяме към хората. Да – от бомби и надвиснала опасност трябва да бягаш, за да останеш жив, но ние тук не говорим за това. Във взаимоотношенията хората имат различни нива на чувствителност. Също както при имунната система.

А не си ли в режим на оцеляване и когато си във връзка?

О, не! Тогава си в режим на пълно оцеляване. Войната е физическо оцеляване. Тук говорим за емоционално оцеляване. Връзките са най-обширната сфера, в която е включено оцеляването. Когато си с някого и над връзката ви има надвиснала заплаха, оцеляването ти е изложено на риск.

По отношение на връзките съществува и трети начин – и това е абсолютната мъдрост. Но как е възможно да бъдеш в режим на абсолютна мъдрост, когато имаш токсичен партньор?

Да бъдем изоставени или да ни предадат, но не в общия смисъл. Съществуват две части: едната е битка или бягство, другата е капитулация, както споменахме преди малко. Оттегляш се, защото проявяваш мъдрост, а не защото отричаш ситуацията. Забелязваш ли разликата? Никой не говори достатъчно за това.

Как да проявиш абсолютна мъдрост в една токсична връзка?

Като бъдеш зрял и уравновесен човек, който работи със и върху себе си.

Дай ми друга дума за „токсичен“. Щом „токсичен“ означава „битка“ или „бягство“, дали има друга дума за „токсичен“?

Не знам защо тази дума продължава да се използва – вероятно заради особеното ѝ звучене. Вероятно бихме могли я да заменим със „злоупотребяващ4.

Защо да не замениш и „тъмна страна“ с „рана“? Раната се вписва по-добре в контекста. Раната се лекува по-трудно, но все пак зараства.

Как да реагираме, когато партньорите ни нараняват?

Ако съм достатъчно зрял, не бих използвал нараняването като повод да се карам с партньора си. Всеки има някаква рана, но на различни нива. Някои от нас имат повече поносимост. Всяка нервна система има ниво на поносимост, подобно на домашен термостат, който отговаря за централното отопление. При достатъчно зрелия човек нивото на поносимост е много високо. Децата обаче, когато загубят нещо, много бързо се ядосват. С порастването и с напредване във възрастта имаме повече търпение. Трябва да учим децата си и заедно с това да учим и себе си, че невинаги е нужно да получим всичко, което искаме. Да можехме само да се научим на това, бога ми – животът щеше да е толкова по-спокоен! Вероятно тогава щяхме да получим повече, отколкото бихме могли да си пожелаем.

В наши дни нивото на поносимост е толкова ниско. И ако границата се вдигне, ще се отрази много добре и в сферата на взаимоотношенията. Ако нивото на поносимост е високо, партньорът може да направи нещо, от което да не се изплашиш твърде бързо. А когато не се плашиш твърде бързо, твоят партньор ще започне да получава сигнали от теб, че той всъщност е в безопасност и може да се отпусне малко повече. И ще го разбере не чрез разговор, а чрез онагледяване в ситуация. Например, когато ми задаваш някакъв въпрос, дори и да ти дам правилен отговор, той трябва да бъде повторен многократно. Трябва да придобиеш положителен опит и той да се повтори многократно, точно както дадено болезнено събитие се е повтаряло в миналото и също не е било еднократно действие.

Да, подобно на навик, който тялото запомня.

В биологията се среща едно необикновено явление. Между клетките протича процес, наречен „миелинизация“. Клетките укрепват връзката помежду си и така започват да изграждат нещо, което ги кара да пренасят информацията по-бързо от една част в друга – в резултат само на повторяемостта на процеса.

Трябва да си вътре в ума си, за да можеш да работиш с него.

Не е задължително. Умът има своите убеждения, които никога няма да се променят.

Трябва ли тогава мозъкът да бъде преинсталиран?

Този въпрос е сложен за теб, не и за мен, защото си мислиш за някакъв метод. Начинът, по който задаваш въпроса, разкрива един скрит метод в дъното на ума ти. Ще дам пример, за да е пределно лесно за разбиране: децата не учат чрез говорене; те са програмирани за повторение.

Учат се от падане, бедствия, травма, болка, които непрекъснато се повтарят.

Нито един родител не казва на детето си: „Добре, сега ще те травмирам!“. През първите 2 години мозъкът, особено дясната му половина, се оптимизира и напредва с много бърза скорост. Това е най-чувствителният и уязвим период в растежа на мозъка. Детето се справя само, без анализи – попива всичко; просто виждаш как се учи. Знаеш ли на каква възраст децата започват да говорят?

Зависи. Три, четири години?

Колко думи има във всеки език? Най-вероятно става дума за милиони. Това означава хиляди думи всеки ден. Можете ли да си представите скоростта, с която детето научава всичко?

За да преинсталираме мозъците си, е достатъчно да проявим воля. Много хора обаче не желаят да полагат усилия. Всичко, което трябва да направиш, е да кажеш „Да“ на миналото. Всеки ден казваме само „Не“ на миналото. Не го приемаме и не ни харесва това, което ни се е случило.

Нещо забележително се случва, докато давам интервюта: получавам по-широка перспектива. Всеки път, когато гледам интервютата си, не мога да си спомня нищо от това, което съм казал.

Веднъж, докато чаках в болницата за преглед, взех да прелиствам написана от мен книга. В процеса на четене забравих, че чета собствената си книга и в един момент едно изречение ме впечатли. Казах си: „Това трябва да си го запиша!“. След като се усетих чия книга чета, ми хрумна една идея: ние функционираме на различно ниво спрямо своите убеждения.

Веднъж беше казал, че благодарността е по-висша форма на разбиране. Да кажеш на партньора си: „Благодарен съм, че си част от живота ми“, е много по-силно от това да кажеш: „Обичам те“. Защо е така?

Изразът „Обичам те“ се използва твърде често. Чуваме го непрекъснато. Изобщо не е лошо – дори е много хубаво да кажеш „Обичам те“ на партньора си. Прекрасно е, но се използва твърде много.

Не мисля, че хората наистина разбират какво е да обичаш някого. Можеш например да обичаш човек, който постоянно те дразни. Понякога би предпочел да си сам, без партньора си, въпреки че го обичаш. Това правят един с друг двойките, които са женени от много години. Но също така може да почувстваш благодарност, че този човек е с теб.

Забелязваш ли разликата? Ако съм щастлив във всеки момент, който този човек прекарва с мен, това е по-дълбоко като чувство, отколкото да кажа: „Обичам те“. Но това, което всъщност чувствам, е, че искам да напусна този човек. Хората непрекъснато чуват тази фраза, която вече звучи доста изтъркано.

Можеш да срещнеш хора във връзка, които не се чувстват добре заедно, макар че се обичат. Затова ще се опитат да избягат от нея.

Те използват всяка възможност да не са заедно.

Благодарността се появява в случаите, когато хората искат да се приберат у дома възможно най-бързо, за да бъдат с партньора си!

Говорим за хората, които, като се разделят един от друг и се намират на разстояние, си звънят, за да си кажат: „Обичам те“. Както и в случаите, в които един успял мъж се прибере у дома, жена му се радва да го види и го посреща с усмивка. Това е благодарността, за която говоря.

Сред по-младото поколение днес също много се употребява „Обичам те“, но не мисля, че наистина го усещат като чувство. Навярно, след като хората прочетат това, ще започнат да използват: „Благодарен съм, че си част от живота ми“. Няма ли опасност това също да се превърне в прекалено използвана фраза?

Изразът „Обичам те“ стои много високо в маркетинговото съзнание. Например няма песни със заглавие Благодарен съм, че си с мен. Докато Обичам те е във всички песни и във всички филми. По скàлата на нашето мислене този израз стои много високо. Не е непременно същото като с промените в говоримия език. Ако сега се върна в Египет, определено ще говоря различно, защото там мобилните телефони въведоха нов език. Хората днес съкращават думите и не казват: „Добре“, а „ОК“, като в бъдеще дори тази дума също няма да я има.

Веднъж, преди да заминем на почивка, жена ми каза:

– Колко е хубаво, че ще бъдеш с мен на тази почивка!

За мен това беше много по-силно, отколкото ако беше казала: Обичам те! Така се чувствах желан, защото тя искаше да се наслади на нещо заедно с мен. Бях свикнал с „Обичам те“, но това вече беше нещо различно. Усетих, че присъствието ми на тази почивка е много важно. Ефектът беше много по-силен и съвсем различен, отколкото когато ми казва „Обичам те“.

Как да обичаш само една жена?

Ако ти си само един човек, ще можеш да имаш само една жена. Но ако у теб живеят няколко човека, не можеш да имаш само една жена. Различните хора вътре у нас могат да бъдат проявите на самоотбрана, нашите неврози, проблеми, цели, стремежи, изобщо нашият живот. Има един вид спокойни хора, които в живота си нямат цели, стремежи, мечти и фантазии. Те представляват един човек и могат да имат само една жена.

А можеш ли да имаш няколко майки?

В настоящия момент човечеството страда по две причини. Не знам на кого му хрумна идеята, че трябва да си само с един човек цял живот? Да речем, че обществото е „виновно“. Но ти не си длъжен да робуваш на тази идея. Аз се чувствам добре само с един партньор, не искам да съм с повече жени. От друга страна обаче, много хора усещат привличане към повече от един човек. Защо да отхвърляш мисъл, която ангажира ума ти? Усещаш, виждаш и си мислиш за разни неща. Нямаш власт над тях. Не можеш да контролираш мислите, които занимават ума ти, но можеш да имаш контрол върху това какво правиш с тях. Сигурен съм, че много хора са изпитвали желание да се самоубият или да убият някого, но не са го направили, защото са имали силата да решат какво да правят с мислите си.

Обществото е създало система, която сме приели – моногамията. И сега се измъчваме, защото желанието на мнозина е не да бъдат с един партньор, а да уважават това, което обществото иска. Имаш ли свободата да се съгласиш с нещо, или не? Ако искаш да живееш в това общество, по-добре е да се съгласиш. Ако не ти харесва, отивай да живееш в Саудитска Арабия – там можеш да имаш четири жени. Това е, което обществото в тази държава иска, и ти не можеш да си против него.

Докато анализирах успелите да останат с един партньор, открих нещо, а именно: наличието на майчина енергия, която е с детето – на майка, която присъства до него. Присъстваща майка означава, че нейното сърце, нейната душа и нейният ум са с детето. Не само физически близо. Детето усеща, че е в безопасност и може да разчита на някого, може да поиска всичко и не да бъде отхвърлено. Чувства ясно, че човекът до него е целият му свят, който може да се грижи за него. Може да бъде ядосан, тъжен, щастлив, но все пак – това е човекът до него.

Ако някой има този опит, мисля, че ще може да остане само с един партньор. Повечето родители обаче не са били на разположение в детството; много малко от тях са били там, до нас. Но те са там със сърцето и с ума си. Аз самият съм нямал това преживяване и ми отне много време, за да се изградя и да си позволя отново да го усещам.

Изисква се много смелост, за да се довериш на някого и да го оставиш да се грижи за теб. Най-трудното нещо на света според мен е да обичаш някого и да позволиш на някого да те обича. Да имаш смелостта да обичаш, защото в това наистина залагаш абсолютно всичко и нямаш авариен изход.

Лоялността между хората изчезна и никой повече не иска да бъде искрен към другите. Хората днес са лоялни само към целта в живота си. Никой не иска да следва никого. Това е единственото нещо, което ми липсва от предишните поколения, когато имаше лоялност между хората. Те бяха лоялни към крале и кралици, като това не беше признак на слабост или бягство. Посредством почитта си към тях изпълваха с уважение думите: „Следвам този човек“, „Държа на теб“, „Ще бъда до теб“! Това нещо вече не съществува в днешния свят.

Можеш ли да притежаваш някого?

Не можеш да притежаваш никого на този свят. Можеш да си купиш кола и да я управляваш, можеш да стопанисваш къщата си, но не можеш да контролираш човек, друго човешко същество. Не можеш да притежаваш човешко същество. Не можеш да владееш човешко същество. Когато изнасям лекции в курса „Взаимоотношения“, първото нещо, което казвам, е:

– Най-голямото бедствие за взаимоотношенията са филмите, маркетингът, песните и това, на което те ни учат. Това е просто маркетинг, а не любовна връзка, изпълнена с радост и страст.

Някои хора биха казали:

– Аз съм по-добър от теб, защото мога да спя с много партньори! А ти си само с жена си през целия си живот.

Разбира се, няма да ти хареса да го чуеш, но те грешат и правят избор въз основа на собственото си грешно схващане.

Защо трябва да се намесваш? Ако тези хора са объркани, остави ги. Въпросът е дали си доволен от собствената си ситуация. Ако отговорът е „Да“, тогава няма проблем.

Защо не ни харесва, когато някой почита нещо, което ние не почитаме? Това е важен въпрос. Може би аз нямам смелостта да отида в онази църква, а този някой го прави, докато аз не мога. Или просто проявявам арогантност, като те считам за глупав, а себе си – за по-добър от теб. Има много нива. Когато правиш нещо в живота си с убеждение и вяра в себе си, тогава няма да чакаш някой да одобри това, което считаш за истинско и правилно за теб самия.

Фройд споменава в трудовете си, че мъжете имат сексуални фантазии. Жените също имат, но не в такава степен като мъжете. Мъжете не могат да бъдат уседнали; те искат колкото се може повече жени. Трябва да погледнем отвъд връзката. Трябва да се замислим, че същественото в съжителството мъж – жена не е любовта или връзката, а нещо друго, което се позиционира над: „Да живея живота си спокойно, като знам, че има някой до мен!“. От тази точка се връщаме към признателността. Ако се съсредоточа само върху връзката и любовта и след това съумея да ги уравновеся в момента на появата на дете, и важният за мен човек е винаги до мен, когато съм ядосан и разстроен, тогава ще разбера колко незначително е всичко останало. Така е редно да бъде. Когато един мъж не осъзнава това в собствената си връзка, трябва да се огледа и да потърси друга жена.

Аз лично го постигнах благодарение на отдадеността и любовта на жена ми към мен! Научих го от нея, защото никога не бях изпитвал подобно нещо. Жена ми казва, че се чувства сигурна в мен. И аз съм в едно такова душевно състояние на убеденост, че тя никога няма да ме предаде! Тя е до мен, ако нещо се обърка. За мен лично любовта и връзката са нищо в сравнение с това усещане. Ако на мъжа му липсва това, сигурен съм, че е много вероятно да го потърси другаде. Разбира се, ще намери някой друг и ще повтори цикъла. Ако повториш цикъла, може да имаш връзка на всеки 2 години, но отново ще се случи същото.

Мъжете имат много фантазии. Не можем да контролираме мислите, които идват в ума ни, но сме отговорни за това, което правим с тях. Съществуват няколко теории, които концептуално поставят сексуалната енергия над любовта, защото тя се разглежда като творческа сила. Ето защо свързват най-великите лидери и творци с техния сексуален импулс.

Фантазии се пораждат в съзнанието на всеки. Не можем да се въздържаме. Обаче след фантазиите идва изборът и отговорността за последствията от този избор. Това е друг проблем при мъжете – те искат да създават сексуална енергия като творческа. Може и така да е, да се възприеме като някаква форма на съзидание. Постигането на цели, успехите и постиженията са от сексуален характер. Мъж, който не е сексуално активен, не е особено креативен. Пикасо например всяка седмица е бил с различна жена.

Защо всички успели мъже попадат в капана на това да загубят всичко? Що се отнася до жените, не мисля, че една жена ще изневерява само защото е лековата, а защото търси сигурност, любов и топла прегръдка.

Ако мъжът не се чувства подкрепян и уважаван и жената до него му създава проблеми, креативността му го отвежда на друго място и той не може да се контролира. Но мъжете не съзнават, че при когото и да отидат, накрая пак ще бъдат същите, а желанията и емоциите им ще бъдат еднакво силни. Читателите не трябва да мислят, че мъжете трябва да действат по този начин.

Изневеряващият мъж се опитва да демонстрира мъжественост, като спи с различни жени. Когато в една връзка той се превърне в детето, тогава иска да бъде мъж. Сексуалният акт за мъжа е като инвазия, защото наподобява завладяването на друга държава и това го кара да се чувства силен. Мъжете са нашественици, нападатели – това е в природата им. Може би животът в днешно време се е променил, еволюирайки в нещо различно. Когато съпругата кара мъжа си да се чувства като дете, той ще отиде и ще прави секс с възможно най-много жени. Мисля дори, че умишлено ще наранява жените и ще ги кара да го преследват, за да си върне усещането за сила.

Мъжете на важни позиции – като много президенти и политици, непрекъснато имат любовни афери. Защо? Защото са достатъчно властни. Пътят на израстване на един политик винаги е изисквал много агресия и борба.

Защо мъжете не могат да се контролират или да устоят на всички изкушения, щом достигнат висок пост?

Голяма част от мъжете на високи позиции са травматизирани от жените си. Причината да станат политици и управници е, че жените им са ги унижавали и затова искат да докажат на света, че са силни. Това е его, вид нарцисизъм. Всъщност нарцисизмът се създава от майката. Всеки човек има една половина от майка си и една – от баща си. При моите деца забелязвам, че дъщеря ми прилича на мен, докато синът ми прилича на майка си – същинско нейно копие. Има обаче нещо, което все още не можем да разгадаем: специфичното у всеки човек, което никога няма да може да бъде научно доказано. Влиянието на родителите върху нас е между 20% и 30%. Родителите залагат у нас платформата или уязвимостта да бъдем засегнати, предразположение.

Защо мъжете и жените са толкова различни?

Всяко събитие, което посрещаме в живота си, трябва да има своята противоположност. Ако няма противоположност, няма да има никаква стойност за нас. Електричеството никога не би било полезно, ако има само отрицателен или само положителен заряд. Това е двойственият характер на съществуването.

Лявата и дясната част на мозъка са напълно противоположни. Сливането на противоположностите, на негативите, представлява самият живот. Всяко нещо има своята противоположност, с едно изключение: душата. Точно затова никога не може да бъде дефинирана. Дясната половина на мозъка е от релационен тип, който работи само във връзка с друг. Лявата част работи самостоятелно. Ако погледнеш отблизо живота на всяка жена, ще забележиш, че от момента на появата на деца тя се свързва с тях и ги отглежда. Жената има връзка с детето си. Връзката и общуването са женска сфера.

Мъжът трябва да бъде ясен и директен – като лявото полукълбо, и да постига резултати възможно най-бързо. Да си представим, че мъжете, които ходят на лов, разсъждават как ще се чувства животното – ами няма да хванат нищо. Ако им е жал за него, пак няма да могат да хванат нищо. И ако се опитат да създадат връзка с животното, отново няма да хванат нищо. Затова трябва да действат по ясен начин. Ето защо жените са способни да вземат решение много по-добре от мъжете – защото мъжът има само едната посока.

А в живота е полезно да присъстват и двете. Понякога възникват ситуации, в които трябва да действате и не е нужно да се колебаете, но има и такива, при които трябва да претегляте, да проверявате и да се противопоставяте на други хора. Оттук хората са стигнали до идеята, че емоционалната интелигентност е от дясната страна. Като концепция емоционалната интелигентност е нещо друго, което е имало своя разцвет, но мисля, че в днешни дни вече отминава.

Това е аналогията, която успях да направя между мъж – ляво полукълбо, и жена – дясно полукълбо. Познаването на тези две измерения може да помогне много в отношенията. Наистина, когато една жена обсъжда нещо с мъж, тя е много релационна и комуникативна. Мъжът търси решение, и то възможно най-бързо, няма да даде време за обработка, за свързване или създаване на отношения. Жената би могла да почувства, че мъжът не я обича или нещо подобно, но това не е така. Мъжете просто не функционират на подобно ниво. Има мъже като жени и жени като мъже, като това не е задължително свързано с мъжественост и женственост. Аз например функционирам и с двете полукълба, дори повече с дясното поради естеството на работата си. Терапевтичната работа изцяло и непрекъснато действа в тази област.

Лявото полукълбо има много голям проблем. Изтокът е женски, а Западът – мъжки. Колко много сме постигнали на Запад и още повече продължаваме да постигаме! Но колкото повече постигаме, толкова повече губим връзка с другите. Изтокът има обратния проблем: хората се свързват повече, но не могат да постигнат много. Това изобщо не означава, че дясното е по-добро от лявото или обратно, а че трябва да се допълват взаимно.

По отношение на здравето в бедните страни състоянието на хората е несигурно заради липсата на средства. На Запад здравето ни е лошо, но не поради липса на средства, а поради липса на свързаност, така че причината е друга. В много бедни страни като Египет хората непрекъснато се смеят и шегуват. Затова сред тях се среща по-малко депресия, по-малко тревожност и самоубийства. На места като Швеция, Унгария и Скандинавия нивото на самоубийства е много високо, въпреки че хората имат всичко. Процентът на разводите също е много висок.

Проблемът на човека от Запада идва от неговата изолация от хората. Проблемът на човека от Изтока идва от свързването му с хората. Хората в източния свят имат проблеми, защото са твърде свързани. В резултат на това те губят своята индивидуалност. На Запад има твърде много индивидуалност и много по-малко свързване. В настоящия момент обаче Изтокът толкова се доближава до Запада, че явлението ще бъде напълно изгубено, защото хората от Изтока са впечатлени от постиженията на Запада.

Мисля, че ако обсъждахме този феномен преди 40 години, той щеше да е пределно ясен. Но глобализацията, интернет и всички допълнителни елементи направиха така, че Изтокът твърде бързо да се приближи до Запада, което създава там много проблеми. Западът беше свикнал да бъде независим. Хората от Изтока не знаят как да бъдат независими, но някак станаха. По същата логика, ако на арабите им се дадат оръжия достатъчно рано, те не биха направили толкова много грешки, за да се научат как да ги използват. Следователно индивидуалността е оръжие. Хората от Запада умеят да я управляват и знаят какво да правят с нея дори когато засяга свързването помежду им. На практика това е разликата между тях. И, разбира се, много писатели и поети в продължение на дълго време също са описвали Запада като мъж, а Изтока – като жена.

Към книгата „Истината, скрита у теб“