Кризата в родителството в условията на безпрецедентен културен срив: какво се случва и какво да се прави. Такава накратко е темата в „Стойте до децата си“. Основната теза на д-р Габор Мате и д-р Гордън Нюфелд – и двамата учени и с неколкодесетилетен опит като професионалисти по проблемите на развитието, родители, дядовци: родителството не е набор от умения и модели, а преди всичко връзка.
Защо „Стойте до децата си“ е бестселър, чието излизане на български се очакваше с такъв интерес?
С риск да прозвучи блудкаво: „Стойте до децата“ си е една по-различна книга за отношенията деца – родители.

Няма да ви убеждавам в ползите от този обемист труд, който така или инак е световен бестселър. И все пак – добре е да се прочете от всеки, който не само има или планира да има деца, но и възпитава, обучава, консултира, терапевтира и пр. невръстни пациенти с психологични и поведенчески проблеми.

Д-р Мате и д-р Нюфелд търсят обяснение и решение на проблемите с родителската немощ във времената на подменени ценности и източници на авторитет. Води ги, по думите им, „радикалното намерение да събудят естествените родителски инстинкти“ като контрапункт на модерните днес техники, всевъзможни набори от родителски умения, препоръчани от вещи специалисти, възпитателни системи, модели, наръчници, ръководства, 5 стъпки, 10 стъпки и прочее…
И двамата автори освен че са учени, виждат хора там, където много техни колеги виждат пациенти.

Идеите и посланията в книгата са пределно ясни и красноречиви, направо манифест за изграждане на здравословни отношения родител – дете. Гласът на разума звучи може би носталгично старомодно, но доволно убедително: здравата връзка родител – дете е невъзможна, ако липсва привързаност. Уви, в нашия свят привързаността – само допреди няколко поколения смятана за естествено присъща на отношенията вкъщи, вече не е даденост. 

И не, проблемите с потомците идват не от липсата на родителски умения, а от отношенията.

Част от въпросите: защо днес родителството е толкова трудно, какво – и защо – се е объркало • изгубената връзка с децата и подривната мощ на новите авторитети – връстници, приятели, социални мрежи / лидери на мнения: палец нагоре, палец надолу • причините за подкопаното родителство; саботажът на контраволята • незрялостта, бягството от чувствата, агресията • как да си върнем детето • как да рестартираме естествения си авторитет • дигиталната ера: последиците върху детско-тийнейджърската психика и отношенията с родителите и още, и още... (Вижте съдържанието по-долу.)

Темата е многоетажна, литература по въпросите на детското развитие и възпитание – бол. Но да, книгата „Стойте до децата си“ е различна, защото идеите ѝ са трансформиращи, при това – с траен, кумулативен и постепенно освобождаващ се ефект. 468-те ѝ страници ще ви връщат към тезата методично, но под различния ъгъл на 5-те ѝ части. Да хвърли камък пръв този родител, който е избегнал войната на световете у дома, който поне веднъж не се е питал „къде сбърках“; който се люшка между обичта и ненавистта към опърничавите си малчугани, който не е изпробвал купища експертни съвети от типа „как да“; който не припознава ясно очертаните проблеми с емоционално-поведенческите им последици: безсилието, фрустрацията, гнева; и т.н. И да, тъкмо този камък може да обърне колата.

Тъй че не ни остава много място за маневри: ако сме родители намясто, трябва да си го върнем. Да стискаме зъби и да стоим до децата си, за предпочитане – с лице към тях.

Дара Цветкова

Към книгата „Стойте до децата си“
Към откъса „Защо родителите са по-важни от всякога“