До Отвъд и назад: Върни се назад и живей живота си безстрашно

До Отвъд и назад: Върни се назад и живей живота си безстрашно

 

Заради преживяването си вярвам твърдо и непоколебимо, че всички ние сме способни да се самоизлекуваме.

Анита Мурджани  

Умирайки, да бъда себе си е рядко четивен документален разказ от първо лице за преди, по време на и след смъртта вследствие на рак. Когато преодолеем подсъзнателния си страх от болестта-която-мразим-да изричаме и прочетем тази книга, се докосваме до послания, които авторката е трябвало да донесе до знанието ни и заради които изминава тунела в обратна посока. Завръщането, естествено, е крайно неохотно и почти насила. А че е била там и се е върнала, свидетелства самата медицинска наука, която няма обяснение какво точно се е случило, камо ли защо. Впрочем сухата наука няма и няма как да има обяснение.

Като се абстрахираме от начина, по който Анита Мурджани получава жизненоважните за нас послания, те са доволно точни, ясни и конкретни. Технически няма проблем да ги формулираме и изброим в списък „Какво не трябва да правим, ако ни се живее, и какво да правим, за да живеем щастливо, когато ни се живее“. Това обаче ще убие в зародиш шанса да се осъзнае – не да се разбере – идеята на книгата, защото конкретните изводи вървят с динамиката, обратите, психологическия (само)анализ и ликуващите емоции, които някак непретенциозно и ненатрапливо ни поднася този изумително документален, изчистен от шлака и преобразяващ разказ за преживяване близо до смъртта (ПМС). Толкова близо, че Анита е с единия крак на прага, отвъд който няма връщане.

Очевидно, ако някой е командирован обратно на земята, причината за това е меко казано основателна и далеч надхвърля собствения му живот. Как тя засяга нашия живот, схващаме само ако прочетем Умирайки, да бъда себе си от кора до кора. И така – няколко пъти.

И още нещо става ясно на всички, които по подразбиране дирим лек, утеха и спасение извън самите себе си. Медицинската наука няма да открие лек срещу рака. Ракът е просто функция на собствената ни непроявена навън сила и енергия, която се обръща навътре срещу нас самите.

Чувам едно противно вътрешно гласче да настоява, че не можем да почерпим акъл, здраве и благополучие от посланията на Анита, защото не сме имали преживяване близо до смъртта, което да ни отвори очите. Не е необходимо, казва тя. Бъдейки себе си, не умираме.

Дарина Цветкова

Мнение за книгата – Отидох на същото прекрасно място и разбрах нещо много важно

Още от Мнения за книги

ЗАЩИТА ОТ ИНФЕКЦИИ е наръчник за заразно здраве. Вече на пазара

Универсален боец в свят на истински и мними заплахи ни изпраща д-р Рюдигер Далке

Защита от инфекции е може би най-комплексният труд, издаден за рекордно кратко време в началото на епидемията от Ковид-19. На 160 страници, само за 8 дни и 7...

Родени за (едно пестеливо) движение. Което ни спестява куп упражнения

Защо отбелязваме Международния ден на здравето с наглед безлично движение/упражнение

В категория „Здраве“ са голяма част от най-успешните заглавия на КИБЕА. Мислех, че ще падне голямо ровене какъв лесен, убедителен, ефективен, прост и полезен съвет да споделим с...

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА