До Отвъд и назад: Върни се назад и живей живота си безстрашно

До Отвъд и назад: Върни се назад и живей живота си безстрашно

 

Заради преживяването си вярвам твърдо и непоколебимо, че всички ние сме способни да се самоизлекуваме.

Анита Мурджани  

Умирайки, да бъда себе си е рядко четивен документален разказ от първо лице за преди, по време на и след смъртта вследствие на рак. Когато преодолеем подсъзнателния си страх от болестта-която-мразим-да изричаме и прочетем тази книга, се докосваме до послания, които авторката е трябвало да донесе до знанието ни и заради които изминава тунела в обратна посока. Завръщането, естествено, е крайно неохотно и почти насила. А че е била там и се е върнала, свидетелства самата медицинска наука, която няма обяснение какво точно се е случило, камо ли защо. Впрочем сухата наука няма и няма как да има обяснение.

Като се абстрахираме от начина, по който Анита Мурджани получава жизненоважните за нас послания, те са доволно точни, ясни и конкретни. Технически няма проблем да ги формулираме и изброим в списък „Какво не трябва да правим, ако ни се живее, и какво да правим, за да живеем щастливо, когато ни се живее“. Това обаче ще убие в зародиш шанса да се осъзнае – не да се разбере – идеята на книгата, защото конкретните изводи вървят с динамиката, обратите, психологическия (само)анализ и ликуващите емоции, които някак непретенциозно и ненатрапливо ни поднася този изумително документален, изчистен от шлака и преобразяващ разказ за преживяване близо до смъртта (ПМС). Толкова близо, че Анита е с единия крак на прага, отвъд който няма връщане.

Очевидно, ако някой е командирован обратно на земята, причината за това е меко казано основателна и далеч надхвърля собствения му живот. Как тя засяга нашия живот, схващаме само ако прочетем Умирайки, да бъда себе си от кора до кора. И така – няколко пъти.

И още нещо става ясно на всички, които по подразбиране дирим лек, утеха и спасение извън самите себе си. Медицинската наука няма да открие лек срещу рака. Ракът е просто функция на собствената ни непроявена навън сила и енергия, която се обръща навътре срещу нас самите.

Чувам едно противно вътрешно гласче да настоява, че не можем да почерпим акъл, здраве и благополучие от посланията на Анита, защото не сме имали преживяване близо до смъртта, което да ни отвори очите. Не е необходимо, казва тя. Бъдейки себе си, не умираме.

Дарина Цветкова

Мнение за книгата – Отидох на същото прекрасно място и разбрах нещо много важно

Още от Мнения за книги

Предговор: „За архитектурата“ на Витрувий

Елена Йонкова, преводач на текста от латински

Единственото произведение за теорията на античната архитектура и по-специално за архитектурата и строителната техника на Древен Рим, достигнало до наши дни, е прочутият трактат...

Витрувий и неговата вселена

Проф. д-р арх. Георгий Станишев за класическия труд на Витрувий „За архитектурата“

Никога не чета книгите, които трябва да тълкувам... За да не се повлияя...

Оскар Уайлд

Текстовете, написани върху книгата на Витрувий, многократно...

ЗАЩИТА ОТ ИНФЕКЦИИ е наръчник за заразно здраве. Вече на пазара

Универсален боец в свят на истински и мними заплахи ни изпраща д-р Рюдигер Далке

Защита от инфекции е може би най-комплексният труд, издаден за рекордно кратко време в началото на епидемията от Ковид-19. На 160 страници, само за...

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА