Интересни факти за годжи бери, чиа и киноа

Интересни факти за годжи бери, чиа и киноа

 

Източник: „Годжи бери, семена чиа и зърна киноа за оздравяване и отслабване“ (КИБЕА, 2016)

Годжи бери, семената чиа и зърната киноа са растителни продукти, които много се различават помежду си, но са обединени от едно важно свойство: висока концентрация на полезни вещества, рядко срещана в природата. Именно затова те са способни да подобрят състоянието ни и да оз­дравят организма по естествен начин.

Годжи бери

Наричат годжи бери „червен диамант“. В древ­ни времена с помощта на тези плодове хората побеж­давали глада и болестите, затова тяхната стойност поетично се сравнява със скъпоценни камъни.

Ва­жно е да знаем, че в суров вид – както обичат да ги снимат, годжи бери не се консумират, ползват се су­шени. Суровите могат да предизвикат гадене, разстройство и повръщане.

Исторически са отглеждани в северните части на Централен Китай, Тибет и Хималаите. Заедно с други лековити билки, които с доказан успех използвала китайската медицина, годжи бери станали необходима добавка към храната на жи­телите на Поднебесната империя. В наше време те се прочуха благодарение на открития в тях уникален букет от антиоксиданти и микроелементи. Китайците от векове из­ползват плодчетата за укрепване на здравето, повишаване на иму­нитета и за енергизиране на организма. Днес са популярни като средство за отслабване.

В записки, датирани още през 650 г пр.н.е., за тях се споменава като за средство, което пречиства и подмладява кръвта. В будистките манастири наричали годжи бери „лекар­ство за хиляди болести“. А в Тибет вярват, че този плод може да дари човек с безсмъртие.

А. В. Ларин пише: „Годжи бери е най-мощно сред­ство за изгаряне на мазнини, което спомага за превръ­щането на мазнините в енергия. Тези плодове са бога­ти на витамини, антиоксиданти и хранителни ми­кроелементи, затова оказват разностранен ефект върху човешкия организъм: забавят стареенето, по­вишават съпротивителните сили срещу заболявания, подобряват храносмилането, отстраняват пробле­мите с кръвното налягане“.

Отбелязва се също, че годжи бери може да стимулира един хормон в предния дял на хипофизата, наричан „хормон на мла­достта“. Той спомага за по-бързото оздравяване и възстановяване след заболявания, отговаря за подо­бряване на паметта, нормализирането на съня, освен това запазва възможно най-дълго младежкия вид.

Чиа

За маите и ацтеките един от главните източници на препитание били семената от чиа, които наричали „семената на живота“, тъй като в продължение на хилядолетия те поддържали здравето на много поколения от тези народи.

Смятало се, че растението притежава свръхестествени свойства – дарявало такъв заряд от енер­гия, който позволявал на хората да извършват теж­ка физическа работа, да ловуват и воюват в много трудни условия. Така например, преди да тръгнат на лов, те се хранели с чиа, за да поддържат силите си в продължение на няколко дни: това е прекрасен източник на бавно освобождаваща се енергия, който плюс това съдържа много протеини и омега-3 мастни ки­селини, необходими за запазване на мускулния тонус.

Ацтеките виж­дали в чиа и средство за дълголетие – някои възраст­ни хора изключвали от менюто си практически всич­ки продукти с изключение на тези чудодейни семе­на и доживявали до преклонна възраст.

Семената чиа били използвани и като средство за плащане на данъци и такси.

Семената чиа изчезнали от менюто на повечето жители на Южна Америка за близо 500 години. Основната „заслуга“ е на конкистадорите, които правели всичко възможно да заличат древната култура на местното население. Преоткриването на чиа започна едва през 90-те години на миналия век.

Освен че са богати на полине­наситени омега-3 мастни киселини, те имат високо съдържание на калций. В две супени лъжици семена чиа той е шест пъти повече, отколкото в чаша мляко.

Чиа съдържа също магнезий, фосфор, калий и други важни минерали. Тяхното количество и съотношението помежду им позволяват при редо­вен прием на чиа да се регулира енергийният обмен, да се преодолеят хипертонията и затлъстяването.

Чиа е отличен източник на антиоксиданти, а консумацията на природни ан­тиоксиданти е незаменима профилактика на онколо­гичните и сърдечно-съдовите заболявания. Те защитават клетките от окислителния стрес, свободни­те радикали и липидната пероксидация. Благодарение на антиоксидантите ние живеем по-дълго и из­глеждаме по-добре.

Семената чиа се славят и с високото си съдържа­ние на хранителни влакна, което ги прави отлично средство за редуци­ране на теглото. В две супени лъжици те са около 10 г, което е една трета от препоръчвана­та от лекарите дневна норма за възрастен човек. Освен това чиа притежават способността активно да попиват водата. Натопени в течност, се­мената образуват специфична гелообразна субстанция – тя премахва усещането за глад, а това от своя страна ограничава склонността за преяждане.

Висо­кото съдържание на омега-3 мастни киселини подо­брява пренасянето на хранителни вещества в тялото, спомага за ускоряване на метаболизма и в резултат на това води до намаляване на мастната тъкан в организма.

Киноа

Инките в Андите се покланяли на киноата, наричайки я „майка-зърно“. Тя обаче не е зърно – биолозите я причисляват към псевдо­зърнените култури, а семената се смятат за плодове. Нейни „роднини“ са не пшеницата и елдата, а по-скоро спанакът и цвеклото.

Европейците са научили за киноа от инките, но последните са наследили опита на чачапоя, индианци, живели на територията на Перу в периода 900 – 1470 г. Наричали ги хора на облаците и воини на мъглите.

Подобно на чиа, киноа е била забравена в продължение на 400 години.­ През 60-те години на миналия век учените се заин­тересували от наследството на инките, неразделна част от което е киноа. И суперхраната отново започнала да се отглежда. При това не само в Южна Америка, но и по цял свят – в Тибет и Хималаите например засаждането на културата било благословено от самия Далай Лама.

Наричат киноа протеинова бомба, тъй като съдържа цяла палитра незаменими аминокиселини. Една от тях – триптофан – подпомага организма при синтезирането на „хормона на радостта“ (серотонин). В този смисъл ки­ноа може напълно да замени шоколада, при това зър­ната са значително по-нискокалорични.

Не съдържа глутен, но пък съдържа повече калций, отколкото мля­кото и повече мазнини, отколкото което и да било друго зърно.

Освен това киноа съдържа множество ценни минерални вещества и микроелементи. Вероятно затова южноамериканското зърно днес е толкова популярно сред вегетарианците и суровоядците, доколкото то е натурален продукт с висока хранителна стойност.

Категория: 

Още от Интересни факти

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА