Източник: „Годжи бери, семена чиа и зърна киноа за оздравяване и отслабване“ (КИБЕА, 2016)
Годжи бери, семената чиа и зърната киноа са растителни продукти, които много се различават помежду си, но са обединени от едно важно свойство: висока концентрация на полезни вещества, рядко срещана в природата. Именно затова те са способни да подобрят състоянието ни и да оздравят организма по естествен начин.
Годжи бери
Наричат годжи бери „червен диамант“. В древни времена с помощта на тези плодове хората побеждавали глада и болестите, затова тяхната стойност поетично се сравнява със скъпоценни камъни.
Важно е да знаем, че в суров вид – както обичат да ги снимат, годжи бери не се консумират, ползват се сушени. Суровите могат да предизвикат гадене, разстройство и повръщане.
Исторически са отглеждани в северните части на Централен Китай, Тибет и Хималаите. Заедно с други лековити билки, които с доказан успех използвала китайската медицина, годжи бери станали необходима добавка към храната на жителите на Поднебесната империя. В наше време те се прочуха благодарение на открития в тях уникален букет от антиоксиданти и микроелементи. Китайците от векове използват плодчетата за укрепване на здравето, повишаване на имунитета и за енергизиране на организма. Днес са популярни като средство за отслабване.
В записки, датирани още през 650 г пр.н.е., за тях се споменава като за средство, което пречиства и подмладява кръвта. В будистките манастири наричали годжи бери „лекарство за хиляди болести“. А в Тибет вярват, че този плод може да дари човек с безсмъртие.
А. В. Ларин пише: „Годжи бери е най-мощно средство за изгаряне на мазнини, което спомага за превръщането на мазнините в енергия. Тези плодове са богати на витамини, антиоксиданти и хранителни микроелементи, затова оказват разностранен ефект върху човешкия организъм: забавят стареенето, повишават съпротивителните сили срещу заболявания, подобряват храносмилането, отстраняват проблемите с кръвното налягане“.
Отбелязва се също, че годжи бери може да стимулира един хормон в предния дял на хипофизата, наричан „хормон на младостта“. Той спомага за по-бързото оздравяване и възстановяване след заболявания, отговаря за подобряване на паметта, нормализирането на съня, освен това запазва възможно най-дълго младежкия вид.
Чиа
За маите и ацтеките един от главните източници на препитание били семената от чиа, които наричали „семената на живота“, тъй като в продължение на хилядолетия те поддържали здравето на много поколения от тези народи.
Смятало се, че растението притежава свръхестествени свойства – дарявало такъв заряд от енергия, който позволявал на хората да извършват тежка физическа работа, да ловуват и воюват в много трудни условия. Така например, преди да тръгнат на лов, те се хранели с чиа, за да поддържат силите си в продължение на няколко дни: това е прекрасен източник на бавно освобождаваща се енергия, който плюс това съдържа много протеини и омега-3 мастни киселини, необходими за запазване на мускулния тонус.
Ацтеките виждали в чиа и средство за дълголетие – някои възрастни хора изключвали от менюто си практически всички продукти с изключение на тези чудодейни семена и доживявали до преклонна възраст.
Семената чиа били използвани и като средство за плащане на данъци и такси.
Семената чиа изчезнали от менюто на повечето жители на Южна Америка за близо 500 години. Основната „заслуга“ е на конкистадорите, които правели всичко възможно да заличат древната култура на местното население. Преоткриването на чиа започна едва през 90-те години на миналия век.
Освен че са богати на полиненаситени омега-3 мастни киселини, те имат високо съдържание на калций. В две супени лъжици семена чиа той е шест пъти повече, отколкото в чаша мляко.
Чиа съдържа също магнезий, фосфор, калий и други важни минерали. Тяхното количество и съотношението помежду им позволяват при редовен прием на чиа да се регулира енергийният обмен, да се преодолеят хипертонията и затлъстяването.
Чиа е отличен източник на антиоксиданти, а консумацията на природни антиоксиданти е незаменима профилактика на онкологичните и сърдечно-съдовите заболявания. Те защитават клетките от окислителния стрес, свободните радикали и липидната пероксидация. Благодарение на антиоксидантите ние живеем по-дълго и изглеждаме по-добре.
Семената чиа се славят и с високото си съдържание на хранителни влакна, което ги прави отлично средство за редуциране на теглото. В две супени лъжици те са около 10 г, което е една трета от препоръчваната от лекарите дневна норма за възрастен човек. Освен това чиа притежават способността активно да попиват водата. Натопени в течност, семената образуват специфична гелообразна субстанция – тя премахва усещането за глад, а това от своя страна ограничава склонността за преяждане.
Високото съдържание на омега-3 мастни киселини подобрява пренасянето на хранителни вещества в тялото, спомага за ускоряване на метаболизма и в резултат на това води до намаляване на мастната тъкан в организма.
Киноа
Инките в Андите се покланяли на киноата, наричайки я „майка-зърно“. Тя обаче не е зърно – биолозите я причисляват към псевдозърнените култури, а семената се смятат за плодове. Нейни „роднини“ са не пшеницата и елдата, а по-скоро спанакът и цвеклото.
Европейците са научили за киноа от инките, но последните са наследили опита на чачапоя, индианци, живели на територията на Перу в периода 900 – 1470 г. Наричали ги хора на облаците и воини на мъглите.
Подобно на чиа, киноа е била забравена в продължение на 400 години. През 60-те години на миналия век учените се заинтересували от наследството на инките, неразделна част от което е киноа. И суперхраната отново започнала да се отглежда. При това не само в Южна Америка, но и по цял свят – в Тибет и Хималаите например засаждането на културата било благословено от самия Далай Лама.
Наричат киноа протеинова бомба, тъй като съдържа цяла палитра незаменими аминокиселини. Една от тях – триптофан – подпомага организма при синтезирането на „хормона на радостта“ (серотонин). В този смисъл киноа може напълно да замени шоколада, при това зърната са значително по-нискокалорични.
Не съдържа глутен, но пък съдържа повече калций, отколкото млякото и повече мазнини, отколкото което и да било друго зърно.
Освен това киноа съдържа множество ценни минерални вещества и микроелементи. Вероятно затова южноамериканското зърно днес е толкова популярно сред вегетарианците и суровоядците, доколкото то е натурален продукт с висока хранителна стойност.