За някои акценти в книгата Децата: Благословия за всеки ден, автори: Майла и Джон Кабат-Зин
„First man, than machine“ (Първо човекът, сетне машината/колата) гласеше находчивият слоган на Хонда от времето, преди да го сменят с шекерения „Силата на мечтите“. Каква е връзката с книгата ли? Пряка: няма как да станеш свестен – тук осъзнат – родител, ако първо не се погрижиш да станеш свестен – тук и изобщо – осъзнат човек.
За кого и за какво е книгата? На фокус е вътрешното преживяване на родителството. Авторите на едноименния подход и на термина осъзнато родителство са адресирали труда си към хората, които се интересуват от качеството на семейния живот и благополучието на своите деца.
Подценили са труда си, струва ми се.
Най-първо книгата е сериозен, добре аргументиран с примери от личния опит и подкован със знание универсален инструмент за постигане на осъзнатост. С други думи – за умението да не пропускаме важните неща в живота и за вещината да го упражняваме последователно, методично и фанатично спрямо децата си. Първите неща – първи (най-важното – най-напред), както гласи и Първият навик от вечния бестселър на Стивън Кови. Осъзнатостта сама по себе си няма да оправи нещата или да ни опази от страдание. Но тя ни дава инструмент, с който да усвоим най-малкото две скъпоценни находища. Първото е приемане и състрадание към децата ни и към нас самите. Второто – осъзнаването на сегашния момент като източник на утеха и сила, който дава тласък за промяна. И нека тя започне сега, точно за нея никога не е късно, е основно послание на Майла и Джон Кабат-Зин.
Какво изисква осъзнатото родителство. То е много повече къртовска практика (будно присъствие тук и сега) и дисциплина, отколкото модерна философия или идея. Точка първа от екшън плана е непрекъснатото ревизиране на неоспоримите ни идеи за критично важните двойки сили във възпитанието: добро – лошо, правилно – неправилно, полезно – вредно и т.н. Ако господ се забавлява с плановете, които си правим, сигур най-голям смях пада с твърдите ни родителски възгледи и методи. И за да е още по-забавно, обратната връзка за тяхната ефективност често идва след години. Малко късничко за коригиращи действия, освен ако не превърнем коригиращите в превантивни, като се научим да назоваваме, признаваме и приемаме предизвикателствата, пред които се изправяме ежедневно. Нали си спомняте Петте неща, които не можем да променим.
Някои акценти от книгата: Дишане – осъзнаване – постигане. Що е то осъзнато родителство и кои са неговите елементи? Присъствието като форма на осъзнато родителство. Как се произвеждат личности? Култивиране на вътрешен авторитет – начини? Да поставим децата на първо място – що е то? Когато правя всичко по силите си, какво още мога да направя? Децата са независими хора – какво означава? Щастливо ли е доброто бебе? Какво означава да приемаме децата си? Осъзнатостта като начин на съществуване по време на бременността и раждането? Как да се хармонизираме с бебето, малкото дете и тийнейджъра? Граници и избори. Баланс в света на вещите, медиите; интернет. И още…
Учене чрез дишане. И правене. Тази книга буквално диша – Джон е ученик на Тик Нят Хан все пак (и не само). Родители или не, фокусирането върху дишането като антистрес програма е първото нещо, което можем да си вземем от книгата. То ни заземява в настоящето, което ни дава ресурса да се заемем осъзнато с наболял или хроничен въпрос. Книгата обаче диша и с правдивостта, която й вдъхват живите примери от собствения опит на Майла и Джон. С лутането между пробата и грешката и осмислянето им на 24-часов работен ден. С приземяването на знанието в изнурителното ежедневие на благословията да си родител. С постоянното напомняне да се живее в настоящия момент, да се експлоатира на макс неговата движеща и трансформираща сила. Поздрав към всички, които се кълнат в Силата на настоящето!
Уви, няма съвети „Правете така, постъпете онака“. Повечето конкретни препоръки са доволно абстрактни, доколкото засягат отношението, нагласите и гъвкавите им граници. Не се изброяват точни мерки, но се задава посоката – навътре, към духовната работа, и се очертава парадигмата на осъзнатото родителство.
Родителите като обичайните заподозрени. Една метална нотка предупредително кънти в инак деликатната позиция на авторите към нашего брата родителя. Тя е свързана с отговорността за отношенията ни с децата и постоянно ни напомня, че ако нещо куца, контрата е у нас. По подразбиране. Осъзнатият родител познава себе си и работи на ниво взаимоотношения – в горещите точки на съприкосновение с характера на детето. Преди да роди, той трябва да свърши честно вътрешната си работа, да проветри съзнанието си от (не)съзнателно натрупани отрови под формата на непълноценно детство, затаени обиди и криви представи за изкореняването им. Може и когато е вече мама или татко, но задачата става двойно по-трудна, затова пък ефектът е по-бърз.
И накрая. Тази книга е за родителството, и не само. Замислена и изпълнена на един поклон разстояние от детето като самостоен човек, тя е изцяло под наслова Пиши за това, което познаваш. Е, сигурно можеше и по-сбито, но пък който може да окастри знанието, което идва от сърцето, да вдигне ръка. Богат с плюсове и минуси споделен опит; гъвкав, но принципен системен подход; безусловна, но не безкритична любов, отворен ум и 24-часова безстрашна готовност за промяна са част от опорните точки в духовната работа на осъзнатото родителство. И най-сериозната референция – трикратно е изпитана на практика и очевидно е свършила добра работа.
Ако сте объркан родител и не знаете откъде да започнете, защо не опитате от тук: Нищо, нито казано, нито написано, не може да ни подготви за същността на родителството.
Така ще се разтоварите от хиперочакванията към себе си и ще можете да продължите начисто с Четирите практики за осъзнатост в ежедневието, Седемте намерения за осъзнато родителство и Дванадесетте упражнения за осъзнато родителство.
Дара Цветкова
