За премиерната книга на Джони Пенков и Джеки Стоев с афоризми, карикатури и компактдиск с „Телефонните разговори“ на първия

Сега, внезапната кръстоска на Ерих-Фромовата концепция за свободата с чутовните дела на Джони и Джеки звучи твърде патетично, но не ни помага да разберем какво или кого точно лелее лирическият герой с това „А дано, дано, дано…“. Последното – по-нататък за краткост „А дано 3…“ (в смисъл, че „дано“ се повтаря тъкмо три пъти). В нарочно за случая интервю Джеки дава една душещипателна обосновка със сантимента към песента „Дано“, украсила филма му „Патилата на Спас и Нели“. Ние обаче не сме слепи, а чувствителни, и начаса усещаме как корицата – недвусмислено натуралистична и с елементи на парлива алегория, натрапва едни други послания. Сигурно е обаче, че под нея целевата група ще намери нещо смешно, шумно, яко пиперлия и плеснато през устата, приятно хапливо и незлобливо – поне по днешни мерки. Но в никой случай обидно. Като цяло поредният споделен продукт на „лошите момчета“ (Георги Лозанов за авторите в предговора) е чиста проба хумор, който е трудна работа и затова е кът. За разлика от сатирата, която е по-лесна по ред причини, поради което е бол.

Сериозният изследовател тутакси ще прозре, че „А дано 3…“ е логичен еволюционен етап спрямо предишния им труд, като поуките от тамошните им „истории със сексуален и политически характер“ тук вече са художествено компресирани до лаконичния минималистичен жанр „афоризъм с карикатура“. И за да не възникват конфузии поради сходството в заглавията на двете последни Джекииджониеви/ Джонииджекиеви книги, се налага още едно уточнение.

А именно: Читателите много да внимаваме в това „А дано…“ от титула на настоящата книга, което е с краката нагоре. Сиреч това не е онова „Надали, ама а дано / А дано, ама надали“ от предидущата им монография с две първи корици, защото се чете отначало както и да я обърнеш.

Обаче ако наистина мислите, че това не е онова, не сте от таргета. Да знаете, че си е баш то. Справка – кеф ти приложеният титул, кеф ти коя да е карикатура, особено една за сладкия банан на познанието, ще прощавате.

Горното идва да покаже, че „с краката нагоре“ си е парекселанс девиз на една методично следвана и изповядвана идеология, чиито външни проявления за радост на ревностните фенове са лакърдиите, карикатурите, зевзеклъците, задявките и просто смешките на Джони и Джеки. Последните плюс Чарли (както се зове третият член на екипа, тук в сянка) „не са кучешки имена“, както знаем от едноименната им въздействуваща филмова копродукция.

И изобщо – да се пише за тях, е работа черна, неблагодарна и обречена, ибо няма писано слово, което да даде на несведущите и минимална представа с какво и с кого си имат работа. Джони Пенков и Джеки Стоев трябва да се гледат, слушат и четат – препоръчвам да се препита интернет, той поне пази това-онова от богатото им културно наследство.

След 75 години човек тръгва надолу и се връща към памперсите. Едничката утеха е, че последните вървят в комплект с кърменето, вика Джеки.

Туйто, меракът умира последен. Дръзвам да предложа смелата научна хипотеза, че в дадения случай меракът е двайсет и първият грам. Толкова – 21 грама, тежала душата според научни замервания, а и двамата автори са изкушени от науката все пак; вижте сухите факти по-долу.

Това с кърменето е афоризъм, който не е влязъл в настоящия полиграфически гъдел.

А дано (три пъти за щастие) влезе в следващата им книга.

Авторски колектив на „А дано, дано, дано…“ (©КИБЕА, 2017)

Афоризми: Джони (син) и Георги (баща) Пенкови и Джеки Стоев с няколко
Карикатури: Джеки (Георги) Стоев
Автор на предговора: Георги Лозанов
Бонус към книгата: диск с прословутите „Телефонни разговори“ на Джони, отколешна единна и неразделна част от градския фолклор

За Джеки и Джони написа с кеф Дара Цветкова

Допълнителна информация

Някои акценти от суха биографична справка за авторите, интерпретирана от различни източници
Предпремиерно и следизборно интервю с Джеки и Джони нарочно за КИБЕА