Ако нещо не ви достига, дайте го на другите

Ако нещо не ви достига, дайте го на другите

За „Посланията на новите деца. Как да се грижим за удивителните им психични дарби“

И тази книга, написана година след „Пратеник на любовта“, се чете на един дъх. Състои се от споделени разкази, препоръки и съвети на хора от различни кътчета на света, притежаващи опит и изострена чувствителност как да се възпитават Новите деца, носители на особени психични способности. „Посети“ на Земята днес, те са нещо като наши аватари от ерата на следеволюционния ни скок. Екстрасенси, медиуми, индиго, син лъч, деца на светлината, кристални и прочее – както и да ги наричаме „само за да се дистанцираме от техните уроци“ според Дж. Туайман, те стават все повече и нараства потребността от квалифицирани съвети за тяхното отглеждане, които ще позволят дарбата им да изпълни своята мисия. Не се ли справим, перспективите пред човечеството клонят към хорър.

Дали обаче обхватът на книгата не е много по-широк? За начало е добре да си изясним по-различни ли са тези деца от „обикновените“? Според мнозинството автори в „Посланията“ – да, защото помнят повече от предишните си животи, следователно идват с по-изострени сетива и повече мъдрост. Не, не са по-различни, смятат други – просто времената са такива и този тип малчовци, които имат погледа на стогодишни мъдреци, сякаш стават по-скоро правило, отколкото изключение. Трети пък твърдят, че всички деца се раждат със свръхспособности, но не всички ги изразяват, а и способностите имат различна степен на проявяване. Според Дж. Туайман Новите деца са съвсем обикновени, но погледът им към света е необременен, те идват „с вдигнати щори и измити прозорци“. Малко ни се разминава комуникацията с тях, защото докато ние се чудим защо са толкова странни, те пък недоумяват как така възрастните не виждаме простата истина за света – такъв, какъвто е, а не какъвто сме го направили или изфантазирали. Работата им е някак да ни я обяснят.  

Любопитна подробност. Книгата започва с интересен епизод – мост към предишната, написана година по-рано „Пратеник на любовта“ за българските деца екстрасенси. Една телепатична среща на автора с десетгодишния тогава Тома от тайния манастир в Пирин отприщва поток от дълбока мъдрост и опит, надхвърлящи рамките на съзнателния интелект. Посланията на необикновеното българче въздействат върху дясното полукълбо на мозъка, докато статиите на другите автори са фокусирани повече върху лявото. Те са по-своеобразни в сравнение с останалите статии, по-абстрактни и поетични – затова затварят всяка глава, свързвайки всички в едно общо послание.

Каквито и да са малките човеци у дома ни – „обикновени“ или с изявени духовни дарби, в сила е принципът на споделеното учене и действие, според който „Децата избират вас и вие избирате тях, за да свършите важна работа на тази планета. Вие се възпитавате едни други в името на своята мисия.“ Същият основен принцип в духовната работа на осъзнатото родителство е изведен и доколкото е възможно обяснен в книгата на Майла и Джон Кабан-Зин „Децата: благословия за всеки ден“ (КИБЕА, 2017).

Всъщност съветите за отглеждане на „свръхчувствителните деца“ не се отличават нито от съветите за отглеждане на умерено чувствителните им събратя, нито от начина, по който порасналият човек следва да се отнася към себе си. Което не означава, че подзаглавието „Как да се грижим за удивителните им психични дарби“ е подвеждащо.

Тъкмо напротив, без да претендира за изчерпателност или знание от последна инстанция (което би било твърде глупаво предвид темата), книгата предлага изпитани съвети по следните въпроси: Кои са тези деца – разбиране без етикетиране? Какво трябва да знаят родителите на децата със свръхвъзможности и кое е най-доброто, което да направят? Каква мисия имат децата им и каква част от нея са родителите? Какви хора трябва да бъдат самите те, за да се справят с предизвикателствата на родителството, разбирано като партньорство? Как да разбираме поведението на свръхактивното си дете и как можем да му помогнем: отношения, интеграция в обществото, хранене, витамини и хранителни добавки, спорт и т.н.? Даването и получаването – две страни на един медал? Проблемът с границите и свободата? Как и кога духът се интегрира в тялото на детето? Психически, медитативни и други техники за енергизиране и „мирно съвместно съществуване“ между поколенията? И още…

Колкото повече обаче ме убеждават, че „само“ или „просто“ трябва да си спомня най-важните неща, които нося у себе си, толкова по-глупаво се чувствам, защото точно тези спомени тъкмо сега ми убягват. Дано при вас е по-различно, но книги като тази могат да побутнат зациклилото ни просветление най-малкото заради добрия стар принцип на диалектиката, че количествените натрупвания водят до качествени изменения.

Към книгата
Към мнение за „Пратеник на любовта. Необикновените деца говорят на света“ (под печат)

Категория: 

Още от Мнения за книги

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА