Жълтици от подсъзнанието

Жълтици от подсъзнанието

Още веднъж за животворящата сила на подсъзнанието. Особено на утвърждението

„Вашият безкраен потенциал да забогатявате“ е поредното мобилизиращо четиво на д-р Мърфи – не този с едноименните парадоксални закони, а авторът на няколко книги за силата на подсъзнанието и оптималното ѝ експлоатиране. Ако наистина е прав, че „бедността е психично заболяване“, защо пък обитателите на най-бедната страна в ЕС да не се пробваме с рецептата му за забогатяване. Няма какво да губим, а и предписанията му са без странично действие, стига да не се оставим в плена на безплодните фантазии и да правим необходимото. Авторът ни убеждава, че съветите му са изпитани и доказано ефективни. И вероятно е така, след като книгата, написана през 70-те години на миналия век, до ден днешен продължава да се преиздава.

С други думи, отново, както и в останалите си книги, д-р Джоузеф Мърфи ни предлага да поработим със съзнанието, за да преформатираме подсъзнанието. Основен инструмент е утвърждението като инструмент на закона за привличането. Етично подходът на автора също ми допада, защото не става дума само за получаване. Това е лесната част, а и доста потребителски би изглеждала философията му. Тук обаче, за щастие, обосновано възниква и идеята за даване (глава 6. „Вълшебният закон на десятъка“). Така че, доверявам се на мистър Мърфи, който наред с куп други доказани авторитети доказва, че „променената нагласа твори чудеса“, и започвам да опитвам.

Една вероятно безвредна терминологична редакция. Предполагам, че при наличието на блокиращи съпротиви към думата Бог (по ред причини – най-често към звученето, а не семантиката) е допустимо да заменим Бог с негов аналог. Може би Силата, Вселената, Безграничният разум… Честно казано, самият автор ги разграничава, тоест Бог си е Бог, Вселената си е Вселена. Явно контрата е у мен.

И така, сменям субекта в утвърждението „Бог задоволява всички мои нужди още сега“ с по-благозвучен и приемлив от гледна точка на дълбоко нерелигиозното ми съзнание – и  пробвам, пък каквото стане. Хич няма какво толкова да го мисля! Дори затварям очи за възнаивистичния език на автора, защото гаранцията за успех е валидна само ако не дезактивираме една мисъл с обратната й, включая съмнения, завист и прочее болестотворни негативизми.

Очевидно няма какво да губим (стига да не лежим само на тая кълка, ще прощавате), така че – пълен напред към Трите стъпки на богатството!

Дара Цветкова

Към книгата
Към Откъси от книгата

Категория: 

Още от Мнения за книги

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА