Из „Милиардерът и монахът. Обикновена история за пътя към необикновеното щастие“, автор Вибхор Кумар Сингх

Из „Милиардерът и монахът. Обикновена история за пътя към необикновеното щастие“, автор  Вибхор Кумар Сингх

Любопитна история за преплитането на два пътя, които сякаш са коренно различни.
Милиардер и монах, всеки по свой начин, стигат до основополагащия въпрос, който всеки дръзнал да е честен със себе си, си задава.

Щастлив ли си?

Някъде между редовете ясно прозира продължението му: И ако не си, какво ще направиш?

***

ПРОЛОГ

Успехът не е ключът към щастието. Щастието е ключът към успеха. Ако обичаш това, което правиш, ще успееш в живота.
Алберт Швайцер

Милиардерът седеше в президентския апартамент с гледка към Сентръл парк в Ню Йорк и се подготвяше за интервюто. Той беше един от т.нар. „доларови милиардери“ – 2135 души в целия свят. Прозвището беше признание за упоритост и постижения. Не беше наследил състоянието си и това го правеше още по-специален в очите на хората. Само за един живот беше натрупал богатство, за което на някои държави им трябваха поколения. И се гордееше с това.

Интервюто вървеше по план. Агенцията за връзки с обществеността, която милиардерът беше наел, беше най-добрата в света и се беше постарала да го представи като скромен, но амбициозен мъж – обикновен човек с големи мечти. Някои го наричаха Царят на сделките. Надарен с остър ум, той без усилие разбираше борсовите пазари, а безпогрешният му нюх на предприемач го водеше към най-добрите сделки. Беше си изработил уникален и непобедим стил в правенето на бизнес.

Последният въпрос на журналистката обаче го изненада. Въпреки че – както винаги, милиардерът отговори уверено, нещо го жегна отвътре. Въпросът не беше от сценария, който му бяха дали предварително. И сигурно не беше зададен нарочно – просто формалност или обикновен финален коментар. Но този въпрос промени не само вечерта на милиардера – накара го да се замисли за значението на целия му досегашен живот.

Момичето го беше попитало просто:

– Щастлив ли сте?

Свечеряваше се. Монахът седеше пред купата си със супа и гледаше парата, която се издига от нея, извива се нагоре и после изчезва във въздуха. Помисли си за приликата с човешкия живот – и той е така нетраен. Ние се раждаме от Върховната душа, имаме малко време, в което да се проявим в света, а после отново изчезваме във Върховната душа.

Монахът беше напуснал своя Орден преди 30 години и се беше отказал от монашеството, но въпреки това хората дълбоко го почитаха и продължаваха да го наричат монах.

След вечеря тръгна да посети своя гуру – главния лама, за да прочисти ума си. Чувстваше се неспокоен. Нощта беше ясна и на светлината от пълната Луна златният покрив на манастира изглеждаше сребърен. Това му напомни, че гледната точка е по-важна от същността.

Лек полъх на вятъра довя хлад от планината. Докато крачеше по застланите с каменни плочи улици на сънливия стар град, си каза, че може би в нощ като тази един принц изоставил всичките си притежания и близки хора, напуснал своя великолепен дворец и тръгнал по пътя на познанието. Принцът никога не се завърнал. Но се родил великият Буда.

Сигурно беше грях да се сравнява с Буда, но напоследък сърцето му беше неспокойно и не можеше да контролира емоциите си. Главният лама веднъж беше казал, че пътят към себе си и към вътрешния мир започва с правилните въпроси. В този ден монахът се нуждаеше не от отговори, а от правилния въпрос.

Той зави по улицата към къщата му и видя изписана с графити стена. Замръзна. Сърцето ли му правеше номера, или беше божи знак? Монахът се обърна и си тръгна, без да се види с главния лама.

Беше открил своя въпрос.

На стената с графити бяха изписани три думи: „Щастлив ли си“?

Глава 1. ПЪТЯТ КЪМ ШАНГРИ-ЛА

Не можеш да разчиташ на очите си, когато въображението ти не е фокусирано.
Марк Твен

– Ако щастието е пътуване, то минимализмът е първата стъпка от него – каза монахът на милиардера.

Въпреки че тези думи не бяха в контекста на разговора им, милиардерът кимна в знак на съгласие и си припомни времето, когато двамата решиха да станат бизнес партньори.

Първата им среща в хотела в Катманду беше отговорила на очакванията и на двамата. Милиардерът беше открил възможност да прави нещо напълно различно от обичайното – хотелът в Шангри-ла щеше да бъде перла в короната на постиженията му. За монаха това партньорство щеше да бъде мост към света на материалното. И двамата разбираха ползите от сътрудничеството си и го ценяха. Днес – две години по-късно, милиардерът виждаше, че е взел правилно решение.

Въпреки че идваше в хотела за първи път, установи, че монахът и неговият екип са изпълнили проекта отлично и заслужено се радваше на интереса на туристическите агенции.

В началото милиардерът мислеше, че ще му бъде трудно да прави бизнес с будистки монах. Какво ли разбира от бизнес? Но сега, когато преглеждаше финансовия баланс на хотела, с радост установи, че не е бил прав.

Връщайки се към думите на монаха, милиардерът си даде сметка, че още от дете са му втълпявали, че щастието се крие в трупането и запасяването с материални блага. В неговото общество демонстрирането на богатство беше ключът към щастието. Да не се интересуваш от богатството, беше провал. Но той искаше да разбере как навикът да трупаш и да се запасяваш обърква съзнанието и става пречка по пътя към щастието. Може би монахът ще помогне?

– Минимализмът не е липса на амбиция. Не е живот на светец. Това е избор да живееш с минимум притежания, но с максимум концентрация. Идеята е, че разчистването на материалното води до разчистване на ума, който често е пълен с излишни и безсмислени теми и емоции – изрече монахът, сякаш четеше мислите на милиардера.

– Предполагам, че с по-малко неща за носене е по-лесно да вървиш по пътя на живота – отвърна милиардерът.

Суровият, но спокоен скалист тибетски пейзаж беше започнал да успокоява нервите му. Последните 24 часа бяха изпълнени с трескаво пътуване и умора заради часовата разлика, както и с някои лоши вести. Сделката с Телекома в Казахстан не вървеше по план. Бюрократи бавеха лиценза, защото искаха подкупи, но милиардерът им беше отказал.

Отново се замисли за минимализма, станал супермодерен напоследък и рекламиран от много богати хора като милиардера Николас Бергруен. На пръв поглед минимализъм е живот с малко материални притежания – просто определяш кое ти е нужно, за да оцелееш, и изхвърляш всичко останало. Всяка вещ, която притежаваш, трябва да оправдава участието си във всекидневния ти живот. За милиардера обаче това беше просто хипарски начин на живот.

– Много по-лесно е – усмихна се монахът и го върна към разговора им. – Но, знаеш ли, щом веднъж решиш да живееш минималистично, започваш да изхвърляш всичко излишно. Започваш да виждаш истинските си цели и придобиваш енергията да ги постигнеш. Това не е извинение за бягство от отговорност. Не е живот без амбиции. И със сигурност не е оправдание за мързела!

Просто решаваш да се фокусираш върху малко на брой, но съществени неща и да избягваш онова, което те разсейва. Когато се фокусираш върху същественото, отстраняваш несъщественото и постигаш щастие по един много по-ефикасен начин.

Като се замислиш, монахът е прав – каза си милиардерът. – Някои от най-успешните хора на планетата днес […] са известни със своя прост, фокусиран начин на живот. Те казват, че дължат успеха си на способността да отстраняват нещата, които ги разсейват, и да се съсредоточават само върху съществените, в резултат на което виждат и по-голямата картина.

– Значи минимализмът подсилва амбицията – отбеляза милиардерът.

По небето се струпваха тежки сиви облаци. В тази част на планетата валеше рядко, но облаците често изнасяха драматични представления. – Да, като пренесем минимализма на полето на ума, получаваме свободата да се занимаваме със същественото. Истината е, че продължаваме да живеем с всичките тези неща само защото ни е страх да ги оставим.

Мислим си, че някой ден може да ни потрябват, въпреки че днес са безполезни. Страхът и несигурността са главните причини да се боим да приемем минимализма.

Страхуваме се, че хората ще ни презрат, че социалният ни статус ще пострада, че ще загубим мечтите и амбициите си... – монахът искаше да помогне на милиардера да направи верния избор.

Той го разбра и леко се усмихна.

Навън беше започнало да ръми. Монахът отвори прозорците на колата и мирисът на прежадняла пръст, докосната от първите капки дъжд, изпълни купето. Беше опияняващо.

– Не е ли смешно?! Ние сме толкова различни по националност и раса, но навсякъде по света дъждът мирише еднакво – промърмори си милиардерът.

Монахът го чу.

– Да, хората виждат разлики, природата – не.

– Добре! Кажи ми тогава как да практикувам минимализъм, без да се отказвам от банковата си сметка – попита милиардерът. Филантропията не беше силната му страна и не искаше да дарява трудно спечелените си пари.

– Минимализмът не значи да се откажеш от банковата си сметка, партньоре. Може да го добавиш към нея! – намигна му монахът с усмивка. – Нека ти разкажа за основните му принципи – така, както аз ги разбирам. Вярвам, че пътят към щастието започва с изхвърлянето на известно количество багаж. Макар че – за разлика от великия Буда, не мисля, че трябва да се отричаме от света. По тази тема често спорим с моя гуруджи в манастира. Аз съм против пълното отказване от света и искам да намеря щастие вътре, а не извън него – тонът му вече стана сериозен. – Изучавам минимализма и се опитвам чрез него да открия щастието. Може и да съм стигнал до някои отговори, но не съм сигурен. Какво ще кажеш да поразсъждаваме заедно? В жабката има един бележник, в който съм записал някои неща. Ще го извадиш ли, моля?

Милиардерът извади бележника и го разгърна. На първата страница имаше снимка на Далай Лама. Тъй като в Китай беше забранено да се носят снимки на Негово Светейшество, много тибетци ги криеха сред джобните си вещи. На следващата страница пишеше:

1. Минимализмът се отнася както за физическия, така и за умствения багаж.

2. Физическият минимализъм е първата стъпка към умственото и емоционалното щастие.

3. Хората са изобретателни и могат да намерят начин да живеят и с много, и с малко.

4. Минимализмът подхранва амбицията, като ни помага да се фокусираме. Най-големият дар на минимализма е, че ни освобождава време, което да насочим към нещата, които имат смисъл за нас.

5. Минимализмът е проява на грижа към планетата. Той е нашият принос към нейното опазване.

6. Недей да носиш света на раменете си.

Милиардерът прочете отново написаното и добави от себе си:

7. Спестените пари са спечелени пари.

8. Запомни, че като практикуваме минимализъм, не се превръщаме в светци, а ставаме внимателни какви цели си избираме.

9. Не се въвличай в консуматорство, за да не прахосаш парите и щастието си.

Усмихна се иронично, защото си даде сметка, че е написал горните думи с най-новия си химикал Монблан.

– Да направим така! – предложи сериозно: – Ще съм тук три седмици. Няма да имам много работа и ще имам време да мисля за други неща. Хайде и двамата да си направим списъци с нещата, които ни правят щастливи, и да си ги разменим в края на това пътешествие! Какво ще кажеш?

– Чудесна идея – отвърна монахът. – Най-после ще мога да споделя мислите си за щастието и да разбера какво е то за заклет капиталист като теб.

И двамата се разсмяха.

Към книгата

Още от Откъси от книги

Как да се настроим към Процеса ПРИСЪСТВИЕ: какво е осъзнатостта и къде „живее“; някои...

Откъс от книгата „Процесът ПРИСЪСТВИЕ“

„Процесът ПРИСЪСТВИЕ“ е практическо ръководство за самостоятелна работа, подчинена на намерението да се измъкнем от повтарящи се неблагоприятни сценарии, детски травми,...

Отличникът подпалвач, или как вещо се съсипва лаборатория на Факултета по...

Откъс от книгата „Германия, моя любов“

Накратко, през 2000 година първенецът на софийската „Немска“, надлежно преодолял абсурдната въртележка на визовия режим, заминава в престижен мюнхенски университет да учи...

КОГА ДА СЕ ХРАНИМ, ЗА ДА ПОСТИГНЕМ ПОКОЙ

Откъс от 4-седмичната практическа програма „Активност и Покой“. Из книгата „Магията на покоя“

Из Въведение

Светът е трудно място. Да бъдеш възрастен, е трудно. Необходими са ни невероятно много сили, енергия и други ресурси, за да се...

Архив

Книги от автора

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА