ПЪТЯТ НА БУДА ЗА ИЗХОД ОТ КРИЗАТА е джобно издание със стегнат и адекватен съвременен прочит на основните положения в будизма. Във фокуса е злободневната тема за кризата: произход, зараждане, причини признаци, начини за справяне със силата на древното познание.
Проверена в тежки ситуации. Работи за всеки търсещ ум, склонен да ревизира водещата си роля в живота на човека, който търси по-дълбоко в себе си начин за изход от кризата.
***
Положителната страна на кризите
Буда обобщава своето учение в четири благородни истини. Страданието е първата истина. Никой не може да избяга от разбирането, че хората, а и всички живи същества като цяло, страдат. Въпреки че този факт е съвсем очевиден, ние често отказваме да го приемем. Отричаме страданието си, омаловажаваме го и се преструваме, че сме щастливи. Но дълбоко в себе си знаем, че сме неудовлетворени. Тъй като предполагаме или дори се опасяваме, че за разлика от нас другите са щастливи, ние предпочитаме да крием страданието си. Правим го толкова старателно, че в един момент дори самите ние започваме да си вярваме, че „всъщност“ сме доста щастливи. Но това „всъщност“ разкрива, че действителността не е такава. Нашите страхове, депресии, гневливост и други неприятни усещания дебнат на заден план. Не им трябва много, за да надигнат глава. Тогава сами се изненадваме от бурните си реакции, които често са несъизмерими с повода. Срамуваме се, че не сме истински щастливи. Следователно никой не бива да вижда страданията ни, освен може би най-близките ни.
От друга страна, ние охотно демонстрираме стреса, малкия брат на страданието. Прието е да сме стресирани. Нещо повече: стресът може да бъде добър. За това има дори научно определение: еустрес*. За съжаление, тази положителна форма на стрес е толкова рядка, колкото и щастието. Преобладава неговата противоположност – дистресът.
[* Терминът eustress e създаден от унгарския ендокринолог Ханс Сели. Описва се като стрес, който не причинява здравословни проблеми, подобрява цялостното състояние и води до общо удовлетворение. Приема се за обратното на distress, което е класическото определение за стреса, водещ до различни отрицателни последици. – Бел. прев.]
Въпреки това стресът е обществено признат, широко разпространен и се смята за нормален. Ако не си стресиран, значи си аутсайдер; а кой би се признал доброволно за такъв? Ето защо се преструваме, че сме стресирани дори тогава, когато по изключение не сме. Само за да не привличаме вниманието, да не изглеждаме подозрително. Защо всъщност той/тя не е стресиран/а?
Стресът прикрива по-дълбокото страдание, за което не ни се говори. По-лесно е да говорим за всекидневни проблеми, отколкото за нещата, които наистина ни потискат.
Затова пътят за изход от кризата започва с това да признаем пред себе си, че сме нещастни и недоволни.
Чувствата, включително неприятните, изпълняват важна функция в живота. Те ни показват пътя. Щастието сигнализира, че се движим в правилната посока. Страданието, от друга страна, е като знака „Стоп“. Означава, че сме се загубили в живота и трябва да направим завой, тоест да поемем в нова посока.
Така погледнато, кризите и страданията имат много положителна страна. Ако се възползваме от нея, ще направим първата крачка към едно по-добро бъдеще.
Без кризи няма освобождаване от страданието. На пръв поглед това не изглежда особено привлекателно. Всеки би предпочел да си спести неприятните преживявания.
Но е вярно: нашето нещастие е негативно само ако затънем в него. Нуждаем се от проблеми, трудности и препятствия, за да израстваме чрез тях. Никой не става по-силен без съпротива. Това се отнася както за мускулите, така и за щастието ни.
Прекалено удобният живот ни прави мекушави и чувствителни и към най-дребните трудности. Вероятно сега разбирате защо Буда е предпочел несгодите под открито небе пред разкоша в царския дворец. Предпазен от всякакви проблеми, той ставал все по-изнежен и по-нещастен. Не е ли това същата напразна стратегия, която и ние фаворизираме? Избягваме всичко, което по някакъв начин е изморително или трудно. Движим се по едни и същи отъпкани пътища, вместо да научим нещо ново. Избягваме да спортуваме и шофираме дори на близко разстояние, прекарваме цели дни пред компютъра или телевизора. И не е ли по-добре да пропуснем някое хранене, вместо постоянно да дебелеем?
Може би не кризите са проблемът, а начинът, по който реагираме на тях?
Защитени в свят, пълен с проблеми
Както видяхме, външните кризи няма да свършат. Може да бъде намерен лек за болестта, но не и за старостта и смъртта. Разводите, произшествията или природните бедствия са част от живота.
Така че ако искаме да прекратим страданието, трябва да се постараем кризите около нас да не прераснат в кризи вътре в нас. Точно това прозрение озарило Буда преди 2500 години.
Става въпрос за метод, който ни позволява да се чувстваме защитени дори насред хаоса.
Кризите водят или до страдание, или до щастие, устойчиво на кризи. Всъщност Буда е успял да разбере какво ни кара да страдаме и какво можем да направим срещу това.
Целта му не е била да се освободи от страха, разочарованието и гнева временно, а завинаги. Каквото и да се е случвало около него, той се е стремял да остане незасегнат. Освен това не е искал да се поддава на своите плашещи понякога мисли и бурни чувства.
Отсега нататък животът му трябвало да е изпълнен с щастие, спокойствие и любов.
Когато избягал от двореца онази нощ, той не бил сигурен, че ще успее да постигне тези високи цели. Не познавал човек, който завинаги се е освободил от страданието.
Несъмнено имало хора, които понякога били щастливи и спокойни. Той самият бил преживял подобни моменти. Но те преминавали по-бързо, отколкото му се искало.
От друга страна, тревогите, депресиите и стресът продължавали значително по-дълго. Възможно ли било да се удължат миговете на щастие и да се намалят тези на нещастие? Съществувало ли такова нещо като постоянно удовлетворение? В светите писания това било описано. За съжаление, в реалността сякаш никой не бил успял да стигне толкова далеч. Някои учители твърдели, че живеят в състояние на вечно блаженство. Но при опознаването им отблизо тяхната святост се оказвала привидна.
Противно на очакванията си, Сидхарта не открил учители, на които да разчита. Ето защо започнал да експериментира сам. След като бил опознал лукса, който се оказал ненадеждна защита срещу трудностите в живота, той решил да опита обратното. Сидхарта заживял като аскет, но и този подход се оказал погрешен.
Накрая анализирал задълбочено целия си предишен живот. В кои моменти чувствал удовлетворение? Какво пречело на щастието му? Така открил истинските причини за страданието.
[…]
КАК ВЪЗНИКВА СТРАДАНИЕТО
Основните причини накратко
Буда открива, че всичко съществуващо на този свят има три основни белега:
- Променя се. Възниква и отмира.
- Несъвършено е. В един динамичен, постоянно променящ се свят съвършенството по принцип е невъзможно.
- Безлично е. Ако се вгледаме внимателно в нещата, не намираме тяхното ядро. Предположението, че атомите представляват най-малките, неделими частици на елементите, се оказа погрешно. Дори те са съставени от други частици и се променят.
Това, че светът е създаден по този начин, има важни последствия. Според начина, по който реагираме на тези основни признаци, ние страдаме или запазваме спокойствие.
По природа сме склонни да изберем по-болезнената алтернатива.
Как реагират повечето от нас на промените?
Разберете това от собствените си реакции. Да приемем, че имате яке, което обличате с удоволствие. То е най-хубавото и удобно яке, което някога сте имали. Как бихте се почувствали, ако неочаквано се скъса? Как бихте реагирали, ако това се случва периодично с любимите ви дрехи? Ако нямате късмет и точно най-хубавото яке и панталони постоянно се късат в химическото чистене, в пералнята или докато ги носите?
Да предположим, че си лягате уморени след натоварен ден и нямате търпение да заспите сладко в удобното си легло. Но едва затворили очи, чувате да жужи комар. Решавате да го игнорирате. В следващия момент обаче установявате, че комарът ви е ухапал по ръката. Запалвате лампата. Никъде не виждате комара! Отново лягате и се опитвате да заспите. Сега гадината ви ухапва по веждата. В следващите минути и часове нито успявате да убиете комара, нито да заспите. Как реагирате? Какви мисли и чувства възникват у вас?
Що се отнася до загубата, може да помислите и как бихте реагирали, ако ви отнемат любим човек, финансовата сигурност, свободата или родината.
Как бихте реагирали, ако ви тормози не комар, а силна физическа болка, шумът от близката строителна площадка или присъствието на антипатични хора?
Като основни причини за страданието Буда посочва алчността, омразата и невежеството.
Вкопчваме се в това, което обичаме. Искаме непременно да имаме всичко приятно и никога да не се лишаваме от него. Ако не го получим, значи желаната промяна в посока към мечтания обект не ни се удава.
Изгубим ли го, изживяваме това като промяна, която яростно отхвърляме.
Едва ли някой би се отъждествил с понятието за алчност, но именно тя е стимулът в тези случаи. Ламтежът за приятното върви ръка за ръка с желанието за вземане, вкопчване, задържане и с нежеланието за пускане. Дори само тези неща са болезнени особено когато вземането и задържането са напразни.
Ненавиждаме всичко, което ни е неприятно. Опитваме се да го избегнем и воюваме с него. Това поведение също е изтощително и донякъде болезнено. Ако нежеланото все пак влезе в живота ни и не успеем да го премахнем, страданието ни се увеличава пропорционално на нашата омраза.
„Омраза“ е дума, която също не бихме искали да се свързва с нас. Но с насилственото отхвърляне, антипатията, враждата и отвращението проявяваме именно омраза към нежеланото. Кой би дръзнал да твърди, че е свободен от тези чувства?
Сигурно е неприятно да признаем, че сме алчни и изпълнени с омраза. Виждаме тези качества у другите, но у себе си? Опитваме се да ги избегнем или да воюваме с тях и така само потвърждаваме чувствата, които се опитваме да отречем.
Така съвсем естествено достигаме до третата основна причина – невежеството. Ние сме алчни и мразим, без да го осъзнаваме. По този начин истинската причина за нашите страдания остава скрита за нас.
Ето защо според Буда невежеството е истинският източник на всяка криза и страдание.
Наистина, животът е извор както на приятни, така и на неприятни преживявания. Като избягваме, мразим и воюваме с неприятните, ние каним страданието в нашия свят. Търсейки приятните преживявания, посягайки към тях, придържайки се към тях, вкопчвайки се в тях и нежелаейки да ги пуснем, създаваме втора причина за душевната болка. И понеже не осъзнаваме, че повтаряме същата грешка отново и отново, като не виждаме връзката между промяна, несъвършенство, безличие, алчност и омраза, ние формираме предпоставка за постоянна криза. Животът, който би могъл да бъде доста приятен, става все по-неприятен заради нашето невежество, докато накрая вече не знаем какво да правим, поболели се от мъка.
В тази връзка трябва да добавим още три точки:
Обикновено намираме всичко познато за приятно. Това обяснява защо повечето хора са готови да се освободят от страданието си едва когато стане непоносимо. Колкото и да е парадоксално, на нас ни е трудно да свикнем с един щастлив, пълноценен живот. Струва ни се твърде несвойствено. Ето защо много хора попадат в омагьосан кръг, който многократно ги въвлича в болезнени преживявания. За хората, които наблюдават случващото се отстрани, е трудно да го разберат, но за засегнатите е приятно по някакъв перверзен начин. Те са свикнали да страдат. Копнежът им за щастие не угасва, но когато наистина се появи възможност да го постигнат, те се разколебават и остават впримчени в старите си, познати и мъчителни връзки.
Непознатото отначало е неприятно. Затова се придържаме към своите навици, дори когато ни вредят. Буда съветва: избягвайте да привиквате. Той неслучайно е живял като странстващ монах. Така е бил в хармония с постоянно променящия се свят.
Имало е времена, когато всички хора са водели скитнически живот. Били са в постоянно движение. Ние сме уседнали и затова плащаме определена цена. Развили сме страх от промените.
Раждането и смъртта са най-мощните промени, през които преминаваме. За Буда те не са представлявали нито начало, нито като край, а само две точки в един по-голям континуум. Той възприемал хората като постоянно променящи се без установено личностно ядро. Представете си го като развитието на човека в различните възрасти. Физически и душевно бебето няма много общо със стареца на преклонна възраст. Едва ли бихте познали отново хора, които не сте виждали от десетилетия. Те вече не са същите, макар вътрешно да не са се променили.
Докато ние се вкопчваме в този неповторим живот с чувството, че имаме един-единствен шанс за блаженство и просветление, Буда приемал нещата по-спокойно. Той бил убеден, че всеки преминава през безброй съществувания. Разбира се, трябва да извлечем най-доброто от всяка спирка в живота си, но без екзистенциалното отчаяние, обхванало днес мнозина.
Последният аспект на отношението към приятните и неприятните преживявания се отнася до перспективата за време. Много неща са приятни краткосрочно, но неприятни в дългосрочен план. Точно както някои неща изглеждат лоши в началото, но в края на краищата се оказват добри. За съжаление, в плановете си ние рядко вземаме това под внимание. Повечето хора се хвърлят към краткосрочното щастие и отбягват онова, което е трудно в началото. Удобният живот обаче не е непременно най-добрият. Като отказваме да се сблъскваме с трудностите, ние ставаме все по-чувствителни към тях.
Точно затова Буда предпочел теглилата на просещ монах. Защото помнел, че като разглезен принц се страхувал и от най-незначителните дреболии.
Суровият скитнически живот го закалил. Буда свикнал с променящите се житейски обстоятелства – с техните добри и лоши моменти.
Той приемал живота такъв, какъвто е.
Началото на всяка криза
Точката, от която започва кризата, може да бъде определена съвсем точно. Алчността, омразата и невежеството не са нито последните, нито единствените причини за страданието. Те имат общ корен в мисленето. Мислите са тези, които носят щастие или нещастие. Именно оттук започва кризата.
Алчността не е нищо друго освен мисъл. Тя съдържа идеята: „Трябва да имам това на всяка цена, иначе не мога да бъда щастлив.“.
Омразата е мисъл, която внушава: „Трябва да се боря с това, защото в противен случай няма да мога да съм щастлив.“.
От своя страна невежеството издава липсата на по-полезни идеи.
Когато алчността и омразата доминират в ума, неизбежно стигаме до страдание.
Буда учел, че всички неща произтичат от ума, в него се корени причината. Умът решава. Това означава, че чувствата, думите и делата възникват в ума, преди да станат видими във външния свят.
Това учение е пълна противоположност на всеобщото убеждение днес, че обстоятелствата определят как мислим, чувстваме, говорим и действаме.
Така например вярваме, че загубата ни прави нещастни. В действителност от ума, тоест от нашето мислене, зависи кое възприемаме като загуба и как реагираме на нея.
Да предположим, че градската администрация отсича едно дърво. На някои хора то започва да липсва и те се натъжават, че вече не расте на обичайното си място. Други не съжаляват за отсичането му и дори се радват, че го няма, защото им е пречело. А трети никога не са забелязвали истински дървото и възприемат изчезването му единствено с периферията на съзнанието си.
Следователно не фактът, че дървото е било отсечено, предизвиква чувствата и коментарите.
Пресен пример от 2020 г. е кризата с коронавируса. Не фактът, че по света обикаля вирус, притеснява хората. Страхът и паниката са отключени от определени мисли.
Мненията за това колко е опасен коронавирусът доста се различават. Според някои правителства и учени този вирус е толкова страшен, че оправдава използването на почти всички мерки за борба с него. Други правителства и учени, напротив – сравняват разпространението на вируса с лека грипна вълна. Между тези две противоположни гледни точки са застъпени и други най-разнообразни мнения. Световната здравна организация приема това за пандемия. Но този термин също не е еднозначен. Докато по-рано „пандемия “ беше, когато милиони хора по света умират от заразна болест, днес тя означава само, че вирусът се разпространява по целия свят. Броят на смъртните случаи вече няма значение. Мисленето определя дали става дума за пандемия. От мислите зависи за колко опасен ще се смята коронавирусът.
Но дори различните оценки за вируса не са достатъчни, за да отприщят страх и паника. Някои хора биха били силно уплашени дори ако само един човек умре, защото биха се разтревожили, че може да са следващите. За разлика от тях други няма да се развълнуват особено, дори коронавирусът наистина да се окаже масов убиец, било защото вярват, че защитните им сили ще ги опазят здрави, или защото не се страхуват нито от болести, нито от смърт.
Рядко нещо е предизвиквало толкова много противоречия на всички континенти като коронавируса. Но един момент! Забележете, че самата формулировка на свой ред предполага, че едно нещо може да предизвика друго нещо. Само мисленето е способно на това. Противоречията възникват не просто защото нещо се случва. Дебат се разгаря едва тогава, когато много хора изобщо забележат дадено събитие и го използват като повод да се безпокоят и да спорят.
Кризите започват в главата. Единствено мисленето драматизира събитието. Без мислите то си остава само това, което е било, е и винаги ще бъде: факт, на който дори не всички обръщат внимание.
Още от раждането си свързваме определени неща с мисли. Самият език е мрежа от асоциации. Думата „куче“ свързваме със същество, което ходи на четири крака и лае. В англоезичните страни това животно се нарича „дог“ (dog), на френски е „шиен“ (chien), на нем-
ски – „хунд“ (Hind). Обозначенията са мисли. Те варират от страна в страна. Самото нещо няма име. Ние му даваме такова. Различните хора дават различни наименования на различните предмети. Някои наричат кучето също „псе“ „хрътка“, „копой“, „помияр“, „бау-бау“, „пуфи“, „мъниче“ или „фъстък“. Тези думи въплъщават и други мисли, отчасти отрицателни или положителни.
Опитайте следното: помислете за нещо, което ви прави нещастни. После отстранете всички мисли, които свързвате с него. Какво остава? Какво би било това нещо без оценяващите мисли?
