Няколко факта по темата: Пръстенът на нибелунга, Вагнер, идеологията и историческата памет

Автор и на музиката, и на либретото към оперната сага Пръстена на нибелунга е Рихард Вагнер. Самият той предпочита да нарича монументалното си 15-часово творение „празнично сценично представление в три дни и една встъпителна вечер“.

Пръстенът на нибелунга е творбата на моя живот, изтъква Вагнер. Върху създаването й композиторът работи с прекъсвания според едни изследователи около 25, според други – 30 години.

Втората от четирите опери – Валкирия (или Валкюра) възпява мечтата за безстрашен народ, който се опълчва срещу козните на боговете. В музикално отношение тя като че ли се цени най-високо. Особено популярен е Походът на валкириите (Маршът на Валкириите, Танцът на Валкириите), с който са озвучени редица творби.

Походът на валкириите звучи и в шедьовъра на Копола Апокалипсис сега, в култовата сцена, когато американски бойни хеликоптери изпепеляват едно виетнамско село.

„Музикалният гений Вагнер не бива да се разглежда отделно от идеолога Вагнер. И не бива да се забравя, че докато геният Вагнер излива вълшебни ноти във възхвала на любовта, идеологът Вагнер разпалва омраза, боравейки с най-отвратителни думи. Рихард Вагнер винаги се е гордеел с това, че е сред инициаторите на антисемитското движение от 1879 година. И действително: той е човекът, който обявява „еврейската раса“ за враг на цялото човечество и най-вече на германците, утвърждавайки по този начин думите „германско“ и „еврейско“ като полюси на противопоставянето.“ (от сайта на радио Дойче веле)

Голям ценител на музикалния гений Вагнер обаче е друг не по-малко знаменит музикант и миротворец – диригентът Даниел Баренбойм, който е евреин. Дългогодишен музикален директор на Берлинската държавна опера, а от няколко години и главен диригент и музикален ръководител на миланската Ла Скала, той ръководи безсменно Вагнеровите тържества цели 18 години. Заради тази му провагнерова линия срещу израелския гражданин яростно изригва израелският министър на културата Мири Регев, обвинявайки го в антиизраелско поведение и „очерняне“ на държавата Израел „при всяка възможност“. През 2011 Баренбойм предизвиква скандал с изпълнението на увертюрата към Вагнеровата опера „Тристан и Изолда” в Израел, където дълго време Вагнеровото творчество е забранявано за изпълнение пред публика.

Отделна тема, която предизвиква куп спекулации, е симпатията на Хитлер към творчеството на Вагнер. Отново Баренбойм брани автора на Нибелунгите от негативното говорене по повод дълбоката симпатия на фюрера към творчеството му: „Хитлер е съзрял във Вагнер (и неговия антисемитизъм) пророк и това, че музиката му е станала любима на диктатора, се оказва най-голямото нещастие за композитора“.

Вагнер черпи идеи и вдъхновение от средновековни германски митове и героични сказания. Изследователите на Дж. Р. Р. Толкин, професор по литература и автор на Властелина на пръстените, твърдят, че той на свой ред черпи вдъхновение от Вагнеровите Нибелунги. Оспорвайки догадките за поразителната прилика между неговия Властелин и Пръстенът на нибелунга, професорът се опитва да сведе приликата единствено до „кръглата форма на пръстена“.

(По материали от интернет)

Допълнителна информация

Към книгата

Мнението на един читател – Коледните Нибелунги на КИБЕА. Пръстен втори: Валкирия

Прочетете интервю с Елена Павлова, Петър Станимиров и Красимира Деспотова.

#XmasKibea