Из „БЕСЕДИТЕ НА КОНФУЦИЙ, прочетени със сърцето“

Из „БЕСЕДИТЕ НА КОНФУЦИЙ, прочетени със сърцето“

Автор: Ю Дан

(Откъси)

Трета лекция: ПЪТЯТ НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО В СВЕТА

Може да се каже, че в съвременното общество хората са станали по-близки помежду си, но може да се каже, че са станали и по-далечни. Независимо как гледаме на нещата, отношенията между хората са житейски проблем, с който се сблъсква всеки човек.

Когато срещнем несправедливо поведение, каква вътрешна позиция трябва да заемем? Когато сме изправени пред най-близките си хора, какви принципи трябва да следваме? В днешното многообразно и сложно общество как бихме могли най-добре да се справим с човешките взаимоотношения?

„Беседите “ ни учат на много умения, свързани със съществуването ни на този свят и ни разкриват много начини за себеусъвършенстване. Тези истини изглеждат твърде прости и често пъти отвъд принципите, на които се опират, прозира гъвкавост.

Простичко казано, „Беседите“ ни сочат принципите за всяко действие и ни учат да се придържаме към мярката във всеки принцип.

Нерядко се случва да казваме, че едно нещо трябва или не трябва да се прави или да определяме кое е добро, и кое – лошо.

Всъщност често пъти преценката не е толкова елементарна и не се свежда само до това да отсъдим дали „трябва“ или „не трябва“, дали е „добро“ или „зло“. Кога ще бъде направено определено нещо, до каква степен ще бъде осъществено – това са все фактори, които могат да повлияят пряко върху характера на случката.

Конфуций набляга особено върху мярката за всяко нещо – прекаленото и недостатъчното трябва да се избягват с всички сили.

Той проповядва човеколюбие, но в никакъв случай не смята, че трябва с лишено от принципи човеколюбие да толерираме грешките на всички хора.

Беседи 14:34

Някой запита: „Бива ли

на злината да се отвръща с добрина?“

Учителят рече: „А с какво

ще отвърнем на добрината?

На злината се отвръща с правда,

на добрината – с добрина“.

Веднъж го попитали: „Бива ли на злина да се отвръща с добрина?“ Отговорът на Конфуций бил: „На злината се отвръща с правда, на добрината с добрина“.

Неговият отговор може да ни се стори малко неочакван, но всъщност именно това е мярката за съществуване в света, на която ни учи Конфуций. Тук той насочва вниманието ни към пълноценността на човешкия живот и уважението на човешката личност. Със сигурност Конфуций не застъпва становището на злото да се отвръща със зло. Ако цял живот посрещаме с омраза и негодувание непристойните постъпки на другите, този свят ще се превърне в безкраен порочен кръг от ненавист. И ще заплатим за това не само с цената на личното си щастие, но и с щастието на нашите деца и внуци.

Същевременно да се отвръща с добро на злото, също не е приемливо. С други думи, ако жертваш прекалено много добрина, прекалено много милосърдие, ако подхождаш с незаслужена любов към хората или обстоятелствата, които те ощетяват, това също е един от начините да пропилееш живота си.

Но има и трети подход – да използваш своята справедлива преценка, своята честност, своята почтеност, своята толерантност, с други думи – със собствената си извисена личност да се изправиш открито срещу всичко това.

Това отношение на Конфуций ни учи, че трябва да влагаме премерени чувства и премерени умения там, където те биха послужили най-добре.

И когато днес говорим как да избегнем хабенето на ресурсите, не бива да забравяме и пренебрегваме опустошаването на нашите собствени души и прахосването на собствената ни жизнена енергия. Материалното изобилие и ускореният ритъм на живот все по-настоятелно изискват от нас да се научим да правим правилен избор – когато се сблъскаме с определена ситуация да можем да я преценим незабавно, да можем да изберем онзи стил на живот, който най-добре се вписва в собствената ни ценностна система.

Конфуций не съветва на злото да се отвръща с добро. Мярката, която той ни посочва, е на злото да се отвръща със справедливо отношение.

Ю  Дан

Често в живота сме свидетели на следните парадокси:

  • Всеотдайна любов от страна на родители, която често предизвиква негативна реакция у детето.
  • Близки и безкористни приятели, които с постъпките си постоянно се нараняват взаимно.
  • Понякога даваме всичко от себе си, за да се сближим с началниците или с колегите, а се сблъскваме с враждебност.

Защо се получава така? Кои взаимоотношения могат да се нарекат „добри“?

Според Конфуций нито прекомерното отчуждение, нито прекомерната близост са съвършени състояния – това той описва с израза: „Прекаленото все още е недостатъчно“. Но защо прекалената близост между двама души не е най-съвършеното състояние?

Ученикът на Конфуций Дзъ Йоу някога казал: „Дотегнеш ли на господар, чака те унижение. Дотегнеш ли на приятел, чака те отдалечаване“. („Беседи“ 4.26)

Тук „дотягане“ означава с повод и без повод да вървиш по петите на владетеля (началника) си – макар само по себе си това да говори, че си негов приближен, скоро ще ти докара презрение. Ако с повод и без повод следваш като сянка приятеля си, макар да прилича на сърдечна близост, това също неизменно свършва с отдалечаване.

Има една философска алегория, която се нарича „философията на бодливото прасе“.

Едно стадо бодливи прасета, покрити целите с остри шипове, се скупчили заедно, за да се топлят през зимата. Те все не можели да преценят какво разстояние да поддържат помежду си. Като се отдалечавали малко, преставали да се топлят едно друго, затова пак се скупчвали. Като се прилепвали твърде много, започвали да се бодат с острите си шипове и отново се отдръпвали, но пак им ставало студено... Така след множество опити бодливите прасета най-сетне открили най-подходящата дистанция, при която да могат да се топлят без да се нараняват.

В днешното общество, особено в големите градове, старите многофамилни къщи вече са разрушени и на тяхно място се издигат блокове. Вече никъде не може да се види как съседските семейства заедно пълнят пелмени, нито как заедно посрещат Нова година. Вместо това възрастните и децата вече седят на отделни маси. Много често хората живеят в един и същ блок три-четири години, а не познават съседите си.

Това е така, понеже взаимоотношенията с околните все повече охладняват, а пречките в общуването между хората все повече се увеличават.

И какво се случва, когато пречките се увеличат? Това само подсилва бремето върху плещите на няколкото доверени приятели около нас.

Може би си мислиш: „Моят приятел трябва да е малко по-добър с мен, тогава и аз ще се постарая да бъда по-добър с него“. Или: „Приятелят ми има семеен проблем, например сбил се е със жена си, а защо не споделя с мен? Та аз бих могъл да ги помиря!“

Много от нас разсъждават точно по този начин.

Действително, всички наистина трябва добре да се вслушаме в думите на Дзъ Йоу: „Дотегнеш ли на господар, чака те унижение. Дотегнеш ли на приятел, чака те отдалечаване“. Ако дистанцията е прекалено близка, неизменно ще убодеш своя приятел.

Тогава как трябва да се отнасяме с приятелите си?

Беседи 12:23

Дзъ Гун попита за приятелството.

Учителят рече: „Искрено му обясни

и с добро го придумай.

Не скланя ли, спри

и себе си не унижавай“.

Дзъ Гун още някога попитал учителя си за това. Конфуций му рекъл: „Искрено му обясни и с добро го придумай. Не скланя ли, спри и себе си не унижавай“. („Беседи“ 12:23)

С две думи – видиш ли някой свой приятел да върши нещо недобро, трябва искрено да го убедиш и добронамерено да му покажеш, че греши. Ако той наистина не желае да слуша, остави го, не говори повече и не се унижавай заради него.

Очевидно дори когато градим взаимоотношения с добри приятели, пак е необходима мярка, не бива да им се натрапваме, като споделяме всяка случка от своя живот.

  • „Беседите“ ни учат, че както спрямо приятелите, така и спрямо висшестоящите винаги е необходимо да спазваме дистанция, докато овладеем мярката на близостта.
  • Тогава можем ли да бъдем напълно безрезервни в отношението си към най-близките хора от семейството?
  • Необходимо ли е да се спазва подходяща дистанция и между родители и деца, между съпрузи или влюбени?

В психологията има една дефиниция, която гласи, че във взаимоотношенията на съвременните хора съществува тъй нареченото „изнудване от любов“. Какво означава това? Означава ограбване в името на любовта и често се случва между съпрузи, любими хора, майка и син, баща и дъщеря, или с други думи – между най-близките хора на света.

Между съпрузите или влюбените често може да се наблюдава следната сцена: единият казва на другия: виж, заради любовта си към теб аз захвърлих това и това; или: заради семейството постъпих така и така, следователно ти си длъжен/длъжна да направиш това и това за мен...

Немалко майки често казват на децата си: откакто те родих, изостанах в професията, остарях, погрознях, всичко жертвах заради теб, а ти не искаш да учиш...

Всички тези примери могат да се нарекат „изнудване от любов“, тъй като разкриват как уж в името на любовта се правят опити да се упражнява насилствен контрол и да се накарат другите да постъпят според собствената воля на изискващия.

Навремето бях попаднала на една книга за родители, чиято авторка беше доктор по психология. Книгата започваше с една много хубава мисъл:

„Всичката любов на този свят има за крайна цел да съедини. Съществува само един вид любов обаче, чиято цел е да разедини – и това е любовта на родителя към детето. Истински успешната любов на родителя е тази, която помага на детето възможно най-бързо да се превърне в самостоятелна единица и да се отдели от неговия живот. Колкото по-рано се осъществи това, толкова по-успешна е родителската обич.“

От тази гледна точка дистанцията и независимостта представляват зачитане на човешката личност, което трябва да се поддържа дори и между най-близките хора.

Независимо дали между деца и родители, или между дългогодишни съпрузи, ако липсва тази дистанция, ако липсва това уважение, ако се премине тази мярка и се стигне до степента на „дотягането“, за което говори Конфуций, това означава, че двете страни вече не са самостоятелни и се е появила угроза, която би могла да доведе до тяхното отдалечаване и дори до разрив.

„Беседите“ ни учат, че с мирно и разумно отношение трябва да зачитаме всеки човек, да оставяме известно пространство между себе си и него, за да имаме и ние самите малко повече свободно пространство.

Това много прилича на онова състояние, което така високо се цени в будисткото учение, и което се нарича: „недоразцъфнало цвете и неокръглена месечина“.

Това е най-доброто положение и между хората. В деня, в който цветето напълно разцъфне, бързо започва да рони своите цветове. В нощта на пълнолунието месечината започва да линее. Затова състоянието на непълно разцъфване, на недостигнато пълнолуние поражда в човешката душа едно трепетно очакване, една приятна възбуда.

Такъв е пътят и на приятелите, и на близките хора. Ако оставиш на другия малко повече простор, в замяна ще получиш необятен небосклон.

Дистанцията и независимостта представляват зачитане на човешката личност, което трябва да се поддържа дори и между най-близки хора.

Ю Дан

  • Независимо дали спрямо приятели или спрямо близки, най-добре е човек да усвои подходящата мярка и доза за нещата.
  • А в отношението си към работата трябва ли да сме напълно отдадени?
  • В професията или извън нея важи ли максимата, че колкото по-работлив е човек, толкова по-добри плодове ще пожъне?
  • Съществува ли мярка, която трябва да усвоим и в отношението си към работата?

„Учителят рече: „Не си ли някому на мястото, не му крой делата“. („Беседи“ 8.14) С други думи, ако ти заемаш дадена длъжност, погрижи се да изпълниш добре собствените си задължения, вместо да надничаш в чуждата паница и да се занимаваш с неща, които не са твоя работа. Това е вид професионална работна етика, която в нашето съвременно общество е особено актуална.

Може би мнозина китайски студенти са били на стаж в чуждестранни фирми и знаят, че още от вратата началникът на отдел „Човешки ресурси“ веднага връчва по една длъжностна характеристика, или с други думи, едно описание на заеманата длъжност и задълженията, свързани с нея. Всеки служител – от секретар-машинописката до най-висшия ръководител – има своята длъжностна характеристика.

В много от нашите родни предприятия в момента липсват именно такива описания на длъжността. Често пъти са дефинирани задълженията, но не и техните количествени граници.

Все се повтаря: младите трябва здраво да работят, един да върши работа за трима. Смята се, че по този начин ще бъде споделено поравно бремето на ръководството. А всъщност това поведение не съответства на духа на съвременното предприемачество, където всеки се грижи за собствената си работа. Само по този начин всички заедно могат да действат като една разгърната армия от шахматни фигури.

В думите на Конфуций: „Не си ли някому на мястото, не му крой делата“, се подразбира и следното: „Всеки на своето място сам да си крои делата“. Или с други думи, свърши своята работа, без да се тревожиш за работата на другия.

Но тогава, когато си на своята позиция, как да си кроиш сам делата?

[…]

За книгата четете тук.

Категория: 

Още от Откъси от книги

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА