Из „Откъснати деца“, автор: д-р Робърт Мелило

Из „Откъснати деца“, автор: д-р Робърт Мелило

(откъси)

Из Въведение

Днес в света има 21 милиона деца, при които са установени сериозни проблеми на вниманието, поведението и обучението. Всеки ден хиляди нови биват диагностицирани със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ ), разстройство от аутистичния спектър, дислексия, синдром на Турет, обсесивно-компулсивно разстройство, биполярно разстройство или друго стряскащо състояние, потвърждаващо, че нещо не е наред в мозъка им.

Това е непознат на историята феномен и най-сериозният здравословен проблем на нашето време. Само преди едно поколение аутизмът се смяташе за рядко срещано нарушение, което се установяваше при около 1 на 10 000 деца в СА Щ. Преди шест години, когато за първи път публикувах „Откъснати деца“, диагнозата аутизъм се поставяше на 1 от 150 деца.

Днес с този проблем живеят 1 на всеки 68 деца, в това число 1 на всеки 42 момчета. Честотата на другите нарушения също достига космически размери. СДВХ се смята за най-разпространения здравословен проблем в детска възраст по целия свят, както и за най-разпространения ментален проблем при деца, а невръстни тригодишни деца получават рецепти за „Риталин“ и „Адерал“. Тези статистики са почти всеки ден в заглавията на новините, но никой не може да обясни защо. Защо се случва това? Как да го спрем? Какво може да се направи?

Неврологичните разстройства в детска възраст имат много общи характеристики и често биват окачествявани като обучителни трудности или поведенчески нарушения, подтекстът на което е, че основните симптоми засягат само поведението, а останалата част от развитието върви гладко и безпроблемно. Случаят не е такъв. Всяко разстройство е сложно и често засяга всички системи в организма.

Науката обаче не предприема цялостен подход към търсенето на решение, а се фокусира само върху основния наглед проблем. СДВХ е проблем във вниманието и импулсивността. Дислексията е проблем при четенето. Аутизмът е проблем в социализацията и общуването. Никой не поглежда останалите проблеми на тези деца – проблеми, които биха могли да ни насочат към действителната причина. Аз обаче го направих и видях, че те обхващат всички системи в тялото, не само мозъка. Така се роди Програмата за баланс на мозъка (Brain Balance Program) .

Тези разстройства се проявяват с различни симптоми, но всъщност са един общ проблем – дисбаланс в мозъка. Това явление си има и име: синдром на функционално откъсване, или нарушение на връзките, което ще рече, че определени области в мозъка и най-вече двете полукълба не са електрически балансирани или синхронизирани. Това смущение на електрическия баланс нарушава способността на двете полукълба да споделят и интегрират информация, поради което мозъкът не може да функционира цялостно. В резултат детето с нарушен мозъчен баланс има нормални и даже необичайно добри умения, свързани с по-високофункциониращата област или полукълбо, но необичайно слаби умения в неактивната. Проблемът като че ли възниква, защото едната страна на мозъка съзрява по-бързо от другата. С развитието на детето тази разлика става все по-значима и двете полукълба вече не могат да функционират заедно. Мозъкът губи функционалните си връзки. Възстановете тези връзки – накарайте незрялата мозъчна половина да настигне другата – и симптомите ще изчезнат. Заедно с разстройството.

Точно това прави Програмата за баланс на мозъка и затова е толкова революционна.

Убедил съм се, че повечето от тези деца показват комбинация от различни симптоми, включително сетивни, двигателни, когнитивни, академични, емоционални и имунни затруднения, както и хранителни и храносмилателни смущения. Както вече казах, проблемът засяга всички системи в тялото.

Програмата за баланс на мозъка е насочена към всички тези симптоми и стимулира по-бавната страна на мозъка, без да влияе на другата, чрез поредица от сетивно-моторни и сетивно-академични упражнения за подобряване на симптомите при конкретното дете успоредно с диетични, хранителни и поведенчески промени. Тя кара двете мозъчни половини да се интегрират и да започнат да работят като едно цяло. Програмата е единствена по рода си в целия свят.

За съжаление, повечето родители на деца с невроповеденчески разстройства на развитието не разбират добре същността на проблема. Те не знаят какво точно не е наред при децата им и защо те се държат по този начин. Освен това специалистите ги заблуждават, че няма решение. Казват им, че най-добрата стратегия е лекарствената терапия – която ще маскира симптомите, но няма да ги премахне.

Работя с деца с подобни диагнози от 1994 г. насам, без да използвам лекарства и други медицински интервенции, и знам, че всички симптоми могат да се излекуват. Синдромът на дефицит на вниманието (СДВ ), СДВХ , дислексията и дори аутизмът могат да останат в миналото. Родителите и децата трябва да знаят, че това не само е възможно, но и самите те могат да го постигнат. Затова и написах книгата Откъснати деца. Тя предлага не просто ясно обяснение на случващото се в мозъците на днешните деца, но и възможност за родителите и учителите да решат сами проблема.

Из глава 1. Много симптоми, един проблем

Има обаче един факт, който е по-тревожен дори от епидемичното нарастване на проблемите в психичното здраве на децата – методите, които лекарите, психолозите и специалистите по поведенчески нарушения използват за диагностицирането и лечението на тези състояния – те не са се променили за повече от 50 години.

Какво става? И по-точно, какво не е наред? Няколко неща, бих казал:

  • Широкоразпространеното, но погрешно схващане, че състоянията, известни като аутизъм, синдром на Аспергер, СДВХ , дислексия и множество други детски неврологични проблеми, са отделни състояния без призната или обяснима причина, с изключение може би на генетичното предразположение.
  • Масово разпространеното, но погрешно мнение, че няма лечение за тези проблеми.
  • Безразборната употреба на лекарствени средства в психиатрията, които маскират симптомите, но не могат да решат проблемите, въпреки че са напълно решими.
  • Добронамерените учители и други специалисти, използващи академични подходи, които в действителност влошават състоянието на децата и може би неволно допринасят за зловещите статистики.

***

Програмата за баланс на мозъка е нов, революционен начин за откриване на проблема и оказване на помощ на децата с обучителни и поведенчески трудности, който преобръща конвенционалното мислене наопаки. Ето някои основни черти на Програмата, по които тя се различава от всички останали.

Отличителна характеристика № 1: Проблемът има решение

До момента разстройствата, свързани със симптоми, произтичащи от нарушения в мозъчния баланс, се смятаха за доживотни и неподлежащи на корекция и лечение. Установихме, че това просто не е вярно. Балансът може да се възстанови. Ние показахме, че слабите области в мозъка могат да създадат нови връзки и да настигнат по-развитите, да се свържат с тях и да възвърнат нормалния си ритъм.

Отличителна характеристика № 2: Медикаментите не са решение

Досега лекарствата въпреки дългия им списък от странични ефекти се смятаха за най-доброто средство за контрол на симптомите на множеството разстройства, произтичащи от нарушения мозъчен баланс. Противоречията около тези лекарства пораждат сериозни терзания у родителите, които са съветвани, а понякога и принуждавани да ги дават на децата си. Това просто не е необходимо. Аз не съм противник на медикаментите. Убеден съм, че те помагат при деца с тежки симптоми. Но не са решение. В действителност най-обширното изследване на „Риталин“, както и други по-малки проучвания, установяват, че лекарствената терапия не предлага дългосрочни ползи и може да доведе до понижаване на успеха при момчетата и до увеличаване на емоционалните проблеми при момичетата. Програмата за баланс на ума е изцяло холистичен, мултимодален подход за коригиране на равновесието. Тогава симптомите сами намаляват и постепенно изчезват, медикаменти не са необходими.

Отличителна характеристика № 3: Ние не акцентираме върху способното

Традиционният и все още популярен подход към овладяването на академичните симптоми в клас е да се наблегне върху силното полукълбо и да се пренебрегне слабото. Общоприетата мъдрост твърди: „Джони има талант в математиката, да се фокусираме върху развиването в тази област. Така ще стане по-умен и ще се чувства по-добре и по-самоуверен“.

Ние открихме, че този тип стратегия всъщност влошава нещата! Тя прави силната страна още по-силна, а другата по-тъва в сянка. Това е и една от причините да се смята, че тези проблеми не могат да бъдат решени.

Програмата за баланс на мозъка прави тъкмо обратното – фокусира се само върху „слабата страна“ и използва целенасочени упражнения, провокиращи развитието в изоставащото полукълбо, за да може то да настигне доминиращото.

Наричам го Теория на наваксването – мозъкът притежава способността буквално да навакса до състоянието, в което би следвало да се намира.

Отличителна характеристика № 4: Един проблем – едно решение

Традиционното схващане е, че диагнозата се определя от специфичните симптоми. Програмата за баланс на мозъка обаче разглежда повечето обучителни и поведенчески нарушения като прояви на един и същ проблем – синдром на функционалното откъсване. Затова тя се оказва решение за привидно най-различни състояния.

СЪСТОЯНИЯ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЛЕЧЕНИЕ

Установихме, че Програмата за баланс на мозъка може да помогне на повечето деца, диагностицирани с разстройство от аутистичния спектър, СДВХ , дислексия и други обучителни трудности или нарушения в преработването на информация. Програмата може да коригира и проблеми, попадащи в категорията на первазивните разстройства на развитието – набор от комплексни симптоми, характеризиращи се с неспособност за нормално социализиране и общуване.

Според някои учени голяма част от по-сериозните неврологични нарушения, най-вече биполярното разстройство и шизофренията, също попадат под шапката на СФО и следователно, могат да бъдат подпомогнати от Програмата за баланс на мозъка. Макар засега да нямаме много опит при деца с биполярно разстройство и шизофрения, сме убедени, че всяко дете е уникално и може да извлече полза от Програмата. Ето и състоянията, при които постигаме успех:

Синдром на Аспергер. Разстройството е сходно с аутизма, но е съпроводено от отлични вербални умения. Често го наричат „синдром на малкия професор“ поради високата интелигентност на децата и фиксирането им върху определени теми на познание. Въпреки че според новия Диагностичен и статистически наръчник на психичните заболявания това вече не се счита за отделно разстройство, терминът, говорещ за специфичните симптоми, все още е в широко обращение.

Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Изключително обширна диагноза, покриваща симптоми от неспособност за концентрация до извънмерна хиперактивност и неспособност за овладяване на импулсите до степен, в която това разстройва семейния живот, приятелските отношения и работата в клас.

Аутизъм и разстройства от аутистичния спектър. Крайна неспособност за нормално общуване и създаване на социални взаимоотношения. Често е съпроводена от сложни поведенчески нарушения като продължително фиксиране върху даден предмет или група думи, както и от липса на говорни умения. Смята се за най-сложното и трудноразбираемо неврологично разстройство в детска възраст. Понякога се разглежда като первазивно разстройство на развитието.

Дислексия и други нарушения в обработването на информация. Неспособност за различаване на звуците на буквите, което силно затруднява писането, правописа и правоговора.

Опозиционно предизвикателно поведение (ОПП). Характеризира се с открито враждебно и предизвикателно поведение, обикновено към авторитети.

Нарушение на преработката на сетивната информация. Това състояние е налице, когато сигналите от сетивата не се интегрират, за да предизвикат правилната реакция. Различните типове сетивна информация се преработват чрез мултисетивна интеграция. Нарушението на преработката на сетивната информация се характеризира със значителни проблеми в организацията на данните, постъпващи от тялото и заобикалящата го среда и се проявява със затруднения във функционирането в една или повече основни области на живота – труд, забавления, игра, ежедневие.

Синдром на Турет. Характеризира се с неконтролируеми, внезапни, повтарящи се и лишени от цел мускулни или вербални тикове.

КАК РАБОТИ ПРОГРАМАТА ЗА МОЗЪЧЕН БАЛАНС

Програмата за мозъчен баланс почива на разработената от мен техника Терапия за интегриране на полукълбата (ТИП).

На детето първо се дава серия тестове за оценка на симптомите и функционалните способности и за определяне на полукълбото и неговите функции с нарушен баланс. След това се подбират сензорни, физически и академични упражнения, насочени към проблемните зони. В началото упражненията се прилагат поотделно, за да се усилят функционалните слабости, а след това – едновременно, за да се интегрират големи области от мозъка и най-вече двете полукълба, така че да се възстанови синхронът помежду им. Упражненията отнемат около час три пъти седмично.

Програмата за баланс на мозъка включва и хранителен режим за коригиране на хранителните проблеми, често срещани при деца със СФО. Балансирането на мозъка е насочено и към факторите от семейната среда, които според редица изследвания също са свързани с проблема. В Четвърта глава ще поговорим за всички причини за тези състояния. Важно е да ги прегледате, защото ще ви помогнат да разберете по-добре начина, по който се развиват състоянията, така че, моля ви, не ги прескачайте.

Резултатите, постигнати с Програмата за баланс на мозъка, са смайващи. През нея са преминали над 20 000 деца, при които се отбелязва значително подобрение. Само за 3 месеца в Програмата много от децата с обучителни трудности напредват с 3 до 11 нива. Наблюдаваме как затворени деца, които никога не говорят, се превръщат в щастливи, социални, академично преуспяващи ученици. При много от тях повторните тестове показват, че вече не отговарят на критериите за проблеми в развитието.

Вярвам, че ако има начин да спрем епидемичното разрастване на тези неврологични разстройства, заплашващи психичното здраве на бъдещите поколения, то той е дадем на колкото може повече хора инструменти за коригиране на нарушенията и информация за предотвратяването им. За тази цел адаптирах Програмата си така, че родителите, учителите и клиницистите също да могат да постигат трайни резултати с нея. Настоящата книга е наръчник, с чиято помощ можете да усвоите и прилагате основната програма в собствения си дом с резултати, сходни с тези в нашите клиники.

Докато изпълнявате различните физически, умствени, хранителни и поведенчески занимания, ще забележите постепенна промяна в акадамичните и двигателните умения на детето си – мозъкът му догонва сам себе си и навлиза в нормален, здравословен ритъм. Крачка по крачка ще ви отведа до заветната цел. Програмата за баланс на мозъка в домашни условия ще ви покаже:

  • Как да прецените дали детето ви е с дефицит в лявото или в дясното мозъчно полукълбо.
  • Как да определите областта или областите с намалена и/или с повишена електрическа активност.
  • Как да установите хранителните дефицити, които биха могли да влошават симптомите на детето ви.
  • Начин да внесете нужните промени в хранителния режим, за да коригирате биохимично проблема.
  • Да преразгледате начина на живот на семейството си и домашната среда, за да извършите промени, които ще се отразят благотворно на цялото ви семейство.
  • Да възприемете поведенчески стратегии, които ще спомогнат за намаляване на напрежението в семейството (което впрочем ще изчезне от само себе си с възстановяването на баланса).

Из част 6. Възстановяване на връзките в мозъка

Програмата за баланс на мозъка е изцяло холистична и доказано постига измерими промени в поведението и академичното представяне на децата. В най-добрия случай тя води до трайно коригиране на нарушенията: симптомите изчезват напълно заедно с първоначалната диагноза. В най-лошия симптомите намаляват забележимо и детето може да възстанови или да придобие функции в реалния свят както в социален, така и в академичен аспект.

Програмата за баланс на мозъка на д-р Мелило за прилагане в домашни условия почива на същия подход за рехабилитация на мозъка, който използваме и в професионална среда, а именно, трите стълба на мозъчното развитие:

  • сетивно-двигателни упражнения;
  • невроакадемични упражнения;
  • хранене и поведение.

из глава 6. Възстановяване на връзките в мозъка

Останалата част от тази книга разглеждайте като работна тетрадка. Във всяка от трите области от вас ще се иска да направите оценка на детето, за да разберете дали страда от синдром на функционално откъсване и да установите вида на нарушения баланс. Ще се научите да анализирате имунната система на детето си, за да ви насочи към корените на проблема. Ще откриете скритите му хранителни непоносимости, утежняващи симптомите му, и слабостите в храносмилателната му система.

След това ще ви покажа как да изберете подходящата програма, обхващаща и трите стълба на мозъчното развитие, да разработите хранителен режим и да включите хранителни добавки и дори да приложите ефективна програма за модифициране на поведението, която ще структурира вашия живот и в този на детето ви.

из глава 9. Сетивно-двигателна оценка в домашни условия

Как да установим дефицит в лявото или дясното полукълбо

Първата и най-важна стъпка към възстановяването на ритъма и връзките в мозъка е правилното идентифициране на полукълбото и областите с нарушени функции. С помощта на въпросниците ще установите дали детето ви има дисбаланс в дясното или лявото полукълбо, както и дали целият мозък на детето ви функционира прекалено бавно (въпреки че едното полукълбо отново ще е по-бавно от другото). В следващата глава ще ви покажа как да използвате информацията, за да разработите програма от упражнения.

НАКРАТКО ЗА ОБСЛЕДВАНЕТО

Всяко полукълбо има отделни вериги и центрове, контролиращи различни сетивни и моторни функции. Целта ви е да разграничите най-слабите от тях. В хода на тестовете ще стане очевидно, че най-силните функции на детето ви са специфичните за едното полукълбо, а най-слабите – за другото.

Ще обследвате детето си в 10 области:

  • медицинска история (анамнеза) на майката и детето;
  • история на развитието (основни постижения);
  • сетивно-моторни умения;
  • ляво-дясна доминантност;
  • вестибуларни умения (равновесие);
  • слухови умения;
  • зрителни умения;
  • проприоцепция (пространствено осъзнаване и ориентация);
  • тактилни умения;
  • вкус и обоняние.

В повечето случаи преди началото на обследването във всяка област ще трябва да отговорите на 10 въпроса с оценка по скала от 1 до 10, където 1 означава „не може да се каже“, 5 – „донякъде“, а 10 – „почти винаги“ След като приключите с въпросниците и обследването, ще ви покажа как да ги анализирате, за да определите дали детето ви е с дефицит в лявото или в дясното полукълбо. А после ще ви науча как да го коригирате.

ОСНОВНИ ПРАВИЛА

Не се опитвайте да направите цялото обследване за 1 ден, а по-скоро за 3–4 дни или дори за седмица. Прегледайте и попълнете въпросника преди началото на всяко обследване. Важно е да отговаряте точно, затова при нужда се консултирайте с учителите, бавачките и други възрастни, които имат впечатления от детето. Тестовете могат да се направят от един родител, но по-добре би било двамата да обсъдят и съгласуват отговорите. В този случай майката и бащата следва да попълнят поотделно въпросниците, а след това да ги сравнят.

Важно е и вие, и детето да се намирате в подходящо състояние на духа. Ако вие например сте в лошо настроение, а детето ви е кисело, отложете обследването за друг път.

Повечето деца със СФО са много умни, така че ви препоръчвам да им обяснявате всичко, което правите, но не непременно и причината да го правите, т.е. да не им казвате, че се опитвате да разберете какво им има. Постарайте се да прилича на игра. Правил съм тези обследвания хиляди пъти и в повечето случаи е било много забавно за децата. Участват с удоволствие, защото се забавляват и не се чувстват заплашени. Не коментирайте какво забелязвате и установявате.

Насърчавайте ги непрекъснато и им давайте положителна обратна връзка. Ако в даден момент детето ви се стори притеснено или уплашено, спрете. Винаги можете да повторите теста в друг момент. Най-вероятно ще му хареса вниманието и възможността да прекара повече време с вас.

Провеждайте обследванията в позната за детето обстановка – приятна, спокойна, неотвличаща вниманието и с много светлина. Ако детето ви е чувствително към светлина, настройте я така, че да не го дразни.

Ще ви бъдат необходими някои пособия, които трябва да си набавите предварително. Това са:

  • малко фенерче;
  • камертон, за предпочитане С-128;
  • две малки, нови четки за рисуване;
  • стол с права облегалка;
  • въртящ се стол с подлакътници;
  • килимче или постелка за лягане на пода;
  • няколко малки полупрозрачни контейнерчета;
  • есенциални масла или аромати, познати на детето (например портокал или лимон).

Някои деца може да са твърде малки или с твърде значителни нарушения на функциите, за да бъдат обследвани по този начин. Възможно е също така част от получените резултати да не са съвсем ясни или да не успеете да определите точно нивото. В тези случаи можете да разчитате на резултатите от въпросниците със симптомите във всяка част.

Накрая ще ви покажа как да използвате Основния въпросник (вж. Глава 8), за да определите проблемното полукълбо и нивото на дисфункция във всяка сетивна и моторна област.

Всеки сетивно-двигателен тест е разделен (при възможност) на 3 функционални нива:

Ниво 1: най-ниско функционално ниво

Ниво 2: средно ниво

Ниво 3: най-високо функционално ниво (към което се стремим).

И още нещо важно, преди да започнете – тези въпросници и схеми за обследване не представляват неврологичен или физиологичен преглед, нито служат за поставяне на професионална диагноза. Това може да направи само специалист. Целта им е единствено да ви помогнат да прецените състоянието на детето си.

Ако срещате затруднения или детето ви не откликва, може би се нуждаете от по-задълбочена професионална помощ и/или индивидуализирана програма като например предлаганата в Центровете за постигане на мозъчен баланс. Потърсете удобен за вас център или друг специалист, подготвен в областта на терапията за интегриране на полукълбата или функционалната неврология.

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТЕСТОВЕТЕ

Коригиращата програма започва с оценка на сетивно-двигателните функции на детето. В следващата глава ще намерите сетивно-двигателни упражнения, които представляват най-важната част от Програмата за баланс на мозъка.

Както знаете, основата на мозъчната активност и баланс се формира от сетивната и моторната стимулация на мозъка. Най-често срещаните симптоми при деца със СФО засягат мускулите – липса на координация, слаб мускулен тонус, непохватност, неправилна стойка, тромава походка и др. Сетивната стимулация подтиква мозъчното развитие и дейност, а двигателната система тласка сетивната.

Никога не съм виждал дете, което да е само с един дефицит, така че не търсете един-единствен проблем. Не съм виждал и дете с проблеми само в грубата или фината моторика. Обикновено става дума за комбинация от двете, въпреки че проблемите са по-изявени в едната или в другата област.

Освен това е невъзможно (освен при специфична мозъчна травма) детето да има сензорни дефицити без многобройни емоционални, когнитивни, имунни, автономни и академични проблеми. Комбинацията от тях обаче е различна при всяко дете. Затова тези обследвания са толкова важни. Наблюдението на симптомите само по себе си не е най-добрият начин да определите специфичните проблеми на детето си и подходящите дейности за коригирането им. Симптомите могат да ви подведат, но функциите не лъжат.

Преди да започнете обаче, искам да се върнете назад във времето и да си припомните някои неща, които ще ви помогнат да разберете как се е стигнало до тук.

МЕДИЦИНСКА ИСТОРИЯ (АНАМНЕЗА ) НА МАЙКАТА И ДЕТЕТО

Изследванията показват връзка между обучителните и поведенческите разстройства и ранната медицинска история на майката и детето. Признаците на мозъчен дефицит могат да се забележат отрано, а все повече данни сочат, че при някои, ако не и при повечето деца, той се появява още преди раждането, особено при дефицит в дясното полукълбо. Ако се вгледате в развитието на детето си до момента и в собствената си медицинска история и бременност, ще откриете много насоки. Разгледайте внимателно списъците по-долу. Не е нужно да пишете или да броите, но все пак отбелязвайте твърденията, отнасящи се до вас. Това допълнително ще ви помогне да определите дали детето ви има СФО и дали той се дължи на дефицит в лявото или дясното полукълбо.

Здравен профил на майката и детето

Бременност

  • Трудно забременяване или един или повече спонтанни аборти
  • Усложнения по време на бременността
  • Употреба на хормонални препарати
  • Грип или друга инфекция
  • Гестационен диабет

Преди раждането

  • Възраст 35 г. и повече
  • Наднормено тегло или затлъстяване
  • Автоимунно заболяване
  • Анамнеза за алергии, имунни дефицити, хронична умора или фибромиалгия
  • Нарушена функция на щитовидната жлеза
  • Излагане на токсични химикали или пестициди

Раждане

  • Седалищно предлежание
  • Цезарово сечение
  • Раждане с форцепс
  • Кислородна недостатъчност
  • Синини и отоци по главата и шията
  • Предизвикано раждане

От раждането до 1 година

  • Колики и други храносмилателни проблеми
  • Редуване на хроничен запек и диария
  • Изплюване на храна (рефлукс) или повръщане на фонтан
  • Стеноза на пилора
  • Алергии и/или астма
  • Млечница (гъбична инфекция)
  • Екзема при раждането, която с времето се усилва
  • Хронични ушни инфекции, третирани агресивно с антибиотици
  • Реакции към имунизации
  • Нарушения на съня
  • Хипотония (слаб мускулен тонус)
  • Възможна сензорна депривация

От 1 до 2 години

  • Симптоми на алергия: постоянна хрема, зачервени уши, подпухнали очи
  • Бели пъпчици по кожата
  • Нарастваща хиперактивност
  • С трабизъм (лениво око), възможен нистагъм (неволно трептене на очите наляво-надясно)
  • Регресия в достигането на основните постижения в развитието около 2 години.

От 2 до 3 години

  • Закъснение или аномалии в пълзенето; пропуснати фази на пълзенето преди прохождане
  • Тромави или отпуснати движения
  • Обръщане на ходилата навътре или допиране на коленете („на хикс“)
  • Фъфлене

Хранене на детето

  • Все по-ограничено разнообразие поради силни вкусови предпочитания
  • Предпочитание към тестени храни и млечни продукти
  • Предпочитание към зърнена закуска с мляко или питка с крема сирене за закуска
  • Предпочитание към сандвичи с печено сирене за обяд
  • Предпочитание към пица или паста за вечеря, а на второ място – пилешки хапки
  • Закуски със сурови моркови
  • Предпочитание към пържени картофки

Нормални жизнени показатели

Първите области в мозъка, развиващи се вътреутробно, са зоните, контролиращи рефлексите. Продълговатият мозък управлява автоматичните рефлекси като дишане и сърдечен ритъм, необходими за оцеляването на организма. По тази причина ги наричаме и основни жизнени показатели. С израстването на детето се променят нормалните граници на пулса, дишането и кръвното налягане. При новороденото сърдечната честота и дишането са много бързи, а кръвното налягане – относително високо. С развитието на по-висшите мозъчни области честотата на пулса и дишането намалява, а кръвното налягане се понижава. Когато детето се научи да стои право и да ходи, пулсът и дишането му се забавят.

Ако детският мозък се развива нормално, пулсът, дишането и кръвното налягане трябва да отговарят на нормалните за възрастта стойности. Към третата година мозъчната кора надделява и потиска системата на примитивните рефлекси, управлявали тези функции от раждането до момента. Ако основните жизнени показатели останат ускорени, това е знак, че мозъкът не е достатъчно зрял за възрастта. Някои родители си водят дневник, в който вписват и подобни данни. Ако нямате такъв, помолете педиатъра за справка от картона на детето и сравнете стойностите с тези в таблицата:

(следва таблица със стойностите за средна честота на сърдечна дейност, дишане и кръвно налягане)

Много вероятно е да установите, че жизнените показатели на детето ви са се отклонявали от нормалните стойности. И най-вероятно още е така. С балансирането на мозъка обаче това ще се коригира. По време на цялата Програма трябва да следите пулса, дихателната честота и кръвното налягане на детето. При възможност го правете всяка седмица, като можете да започнете още сега. Измерете пулса на детето, като сложите пръсти на китката му и преброите ударите на сърцето му за една минута. Честотата на дишане ще прецените, като проследите повдигането на гърдите за 10 секунди и умножите по 6, за да получите броя вдишвания за минута.* Детето не бива да знае, че го наблюдавате. Помолете педиатъра да измери кръвното му налягане и на двете ръце (стойностите трябва да са приблизително еднакви). Ако е налице значително разминаване (с повече от 10 единици) в систолното или диастолното налягане, то може да е причинено от мозъчен дисбаланс**. По-високата стойност обикновено е от страната на по-слабото полукълбо. С напредване на Програмата ще забележите промяна в жизнените показатели. Оценка на етапите в развитието През първата година от живота си бебето расте с неимоверни темпове. Докъм 5-ия–6-ия месец теглото му се удвоява, а до края на първата година се утроява. В същото време то непрекъснато учи. Сред големите му постижения в развитието са преобръщането, сядането, стоенето право, ходенето и изричането на първите думи. Няма две еднакви деца, но повечето достигат определени постижения на сходна възраст. Ако бебето ви е родено недоносено (преди 37-мата седмица на бременността), пресметнете възрастта му според термина, а не според датата на раждане. В случай че е родено например в 7-ия месец, добавете по два месеца към средната възраст за всяко постижение. Сравнете развитието на детето си с таблицата по-долу и отбележете дали е избързало или закъсняло с някоя стъпка. И едното, и другото може да бъде знак за съществуването на проблем още преди раждането. И тук не е необходимо да записвате или броите, но отметнете, където е нужно, за да разполагате с картина на развитието до момента.

Ранни предупредителни знаци за забавено развитие

  • Първият признак е изключително слаб мускулен тонус. Това често се забелязва за първи път, когато се окаже, че бебето не може да засуче правилно гърдата.
  • Проблем с въртенето и обръщането. Между 3 и 5 месеца детето трябва да се върти с лекота наляво и надясно.
  • В противен случай е налице признак за вече съществуващо нарушение на мозъчния баланс.
  • Храносмилателни проблеми, затруднения с изхождането и запек и/или непоносимост към адаптираните млека – най-вече млечните, но понякога и соевите продукти. Възможно е да има и рефлукс.
  • Екзема или хронични ушни инфекции в бебешка и ранна детска възраст.
  • Затруднения с пълзенето. В началото бебето пълзи като войник – влачи се по корем по пода, като „загребва“ с ръцете. Това обикновено се наблюдава между 7-ия и 9-ия месец. След това, докъм 12-месечна възраст пълзи на лакти и колене. Всичко останало – плъзгане по дупе, претъркаляне вместо пълзене или влачене на единия крак е признак за тревога.
  • Пропускането на пълзенето и прекалено ранното прохождане са важни предупредителни знаци. Детето трябва да проходи между 11 и 13 месеца. Опитът ми показва, че прохождането преди или след тази възраст е сигнал за изоставане в развитието. Въпреки общоприетото схващане, което разширява прозореца до 16 месеца, аз смятам, че това е прекалено късно. Единственото изключение правят недоносените деца, т.е. нормално е дете, родено месец преди термин, да проходи на 14 месеца.

Из част 10. Сетивно-двигателни упражнения
Обучение на мозъка чрез физическа стимулация

Възпиране на примитивните рефлекси

Ако обследването е показало, че детето ви има нарушен общ мозъчен баланс, трябва първо да потиснете примитивните му рефлекси. Опитът ни показва, че присъствието на активни примитивни рефлекси е признак за общ дефицит в мозъка.

Ето защо преди всичко е нужно те да бъдат възпрени. Бъдете спокойни – ремедиацията е лесен процес и не отнема много време. Остатъчните примитивни рефлекси могат да изчезнат за броени седмици, а в най-упоритите случаи – за 3 до 6 месеца. Впрочем ако детето ви има остатъци от примитивни рефлекси, това вероятно важи и за вас. Установил съм, че много възрастни не са се избавили напълно от тях.

Имайте предвид, че упражненията за деца работят и за възрастни.

Присъствието на рефлексите се установява по същия начин, по който се изпълняват упражненията. Докато четете упражненията, би трябвало да си спомните дали детето ви е имало проблем с тези рефлекси като бебе. Най-очевидното, което всички майки помнят, е способността на бебето да засуква гърдата.

Човек се избавя от примитивните рефлекси, като ги използва. Задържането им е причинено именно от липсата на употреба. Просто провокирайте описания рефлекс и го повторете бързо 5–10 пъти, докато изчезне. Спрете за момента, но след няколко часа отново се върнете към него. Направете го няколко пъти през деня, докато рефлексът не изчезне трайно.

Съществуват над 30 примитивни рефлекса, но аз ще се фокусирам върху най-тясно свързаните с мозъчния дисбаланс.

Всички те трябва да присъстват при раждането, а след това да се следи за навременното им отпадане.

Примитивен рефлекс: търсене и засукване

Първият примитивен рефлекс, който възприема бебето при раждането си, е търсенето на зърното и засукването, за да може да бъде кърмено. Когато докоснете кожата до устата му, веднага се задейства рефлексът за търсене. Бебето отваря уста и се обръща в посока на дразнителя. Сукателният рефлекс му позволява да захване зърното на гърдата и да се нахрани. Много майки в началото срещат затруднения с кърменето, защото рефлексът не се е формирал. Това може да доведе до проблеми с растежа и развитието, тъй като бебето не може да се храни правилно. От друга страна, към четиримесечна възраст този рефлекс трябва да изчезне.

За да проверите наличието на този рефлекс, лекичко погладете кожата около устата с пръст или малка четчица. Направете го от четири различни посоки: от бузата към ъгълчето на устата от двете страни и от брадичката към устата от двете страни. Кожата около устата е много чувствителна. Ако рефлексът все още е наличен, ще забележите бързо, неволно присвиване на устата и/или лицевите мускули от тази страна. Движението може да е съвсем слабо изразено и да прилича на естествена усмивка, но ако се случва всеки път, означава, че е рефлекс. Всяко движение по лицето и устата е положителен рефлекс.

Използвайте същото упражнение, за да заличите рефлекса.

Галете лицето на детето, докато не спре да реагира по този начин. За целта обикновено са нужни 5–6 поглаждания подред. Правете го най-малко по 2 пъти на ден, докато рефлексът спре да се проявява. Дъвченето на дъвка също помага.

Примитивен рефлекс: рефлекс на Моро

Рефлексът на Моро се изразява в стряскането на бебето при силен шум, при което то подскача, сепва се, а след това обикновено заплаква. Рефлексът се стимулира и при залитане на детето назад. Целта му е да помогне на бебето да се задържи за майка си и да не падне.

Рефлексът на Моро обикновено отпада към 4-ия–5-ия месец от раждането. Наличието му след това е признак на забавено развитие. За да се избавим от него, използваме упражнението „Морска звезда“, което се изпълнява под внимателен надзор от родител или друг възрастен.

Морска звезда

Поставете детето на стол в ембрионална поза, като дясната му китка е върху лявата, а десният глезен – върху левия, със свити юмручета. Помолете го да вдиша и да разпери ръце и крака като морска звезда, като същевременно отметне глава назад и разтвори пръсти. Нека задържи тази поза и дъха си 5–7 секунди. После му кажете да издиша и да се върне в ембрионалната поза, но този път да постави лявата китка и глезен върху десните, след което отново да направи „морска звезда“. Повтаряйте упражнението по 6 пъти няколко пъти дневно, докато рефлексът напълно изчезне.

Примитивен рефлекс: рефлекс на Галант

Рефлексът на Галант помага на бебето да премине през родовия канал, а по-късно – да се преобръща. Тестът и упражнението, което използваме при по-големи деца, се нарича „Ангелчета в снега“.

Започнете, като детето застане на четири крака на пода. Повдигнете тениската му, за да имате достъп до кожата на гърба. Погладете гръбнака му с пръст или малка четчица, като тръгнете малко под лопатката на рамото и продължите надолу към кръста. Поглаждането трябва да започне на около 1 см встрани от гръбначния стълб и с всяко следващо движение да преминавате по-встрани, докато достигнете страничната част на тялото. [...]

Към книгата
Към видеообръщението на д-р Мелило

Категория: 

Още от Откъси от книги

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА