Предговор: „За архитектурата“ на Витрувий

Елена Йонкова, преводач на текста от латински

Предговор: „За архитектурата“ на Витрувий

Единственото произведение за теорията на античната архитектура и по-специално за архитектурата и строителната техника на Древен Рим, достигнало до наши дни, е прочутият трактат За архитектурата на римския архитект Витрувий, живял по времето на Юлий Цезар и Октавиан Август. В десетте си книги Витрувий излага (...) точни правила, въз основа на които може самостоятелно да се съди за качеството на построените сгради или на тези, които ще се проектират (...), и разяснява (...) всички закони на архитектурните ордери. Особеното и впечатляващото обаче е, че трактатът има енциклопедичен характер и обхваща широк кръг от естетически и научно-технически въпроси. Творбата на Витрувий е обект на интерес от страна на множество изследователи на Античността. Притегателната сила на трактата се дължи на това, че авторът не се ограничава само в сферата на архитектурата и строителството, а отделя място за тълкуване на философски и етични принципи, медицински и биологични описания, говори за есенцията на изкуството, за природата на нещата и възникването на човешката цивилизация, език и култура. Витрувий повежда читателя на една експедиция във Вселената и му разкрива своите представи за позицията и взаимодействието на небесните тела и съзвездия.

Латинското заглавие на книгата е De architectura libri decem – Десет книги за архитектурата. Като всеки римлянин, писателят и архитектът Витрувий би трябвало да има и собствено име, както и прозвище (cognomen). Собственото име на Витрувий не е известно. В някои ръкописи след 1400 г. се откриват произволно добавени собствени имена, сред които и Марк, но те си остават само хипотетични. Дълго време се е предполагало, че неговото прозвище е било Pollio (Полион) и дори днес можем да срещнем в някои издания името Витрувий Полион. Историческият извор за това заключение е един пасаж на автора Cetius Faventinus (Фавентин), който през III в. пише резюме на трактата За архитектурата. В него буквално е написано: Витрувий Полион и други. Между името Витрувий и името Полион не е поставена запетая, но може да се предполага, че става въпрос за две различни личности, подкрепено и от факта, че Caius Plinius Secundus (Плиний Стари), живял през I в., споменава в енциклопедичната си творба Naturalis historia (Естествена история) само името Витрувий. Това име срещаме и при Sextus Julius Frontinus (Фронтин), който по времето на император Траян е писал за акведуктите в Рим. Открити са и епиграфски надписи, в които се среща само името Vitruvius. В заключение може да се каже, че липсва пълна яснота за цялото име на автора.

Живот и личност

Няма достигнали до наши дни сведения, дадени от други автори, за Витрувий и неговия живот. Единственият източник е собственият му трактат За архитектурата. Годината на раждането му е вероятно между 100–80 г. пр.Хр. На някои места говори за себе си, макар че хвърля твърде малко светлина върху произхода и живота си, но изразява благодарност към родителите си, дали му възможността да получи енциклопедично образование, наложително според него за работата на добрия архитект.

Като архитект и технически ръководител реализира само един голям обществен проект – построяването на базиликата в колония Юлия Фанестрис, понастоящем Фанум/Фано – единственият лично негов замисъл, описан обстоятелствено в трактата, така че вероятно не е осъществил други. Авторът сам признава, че не е получил широка известност и го обяснява със своята скромност и нежелание да се натрапва на строителните предприемачи. Голяма част от работата си като архитект е извършил при службата си във войската на Юлий Цезар. По онова време архитектите – заради познанията си, конструирали обсадни и защитни военни машини. След смъртта на Цезар в 44 г. пр.Хр. Витрувий продължава да изпълнява същата функция във войската на Октавиан Август.

Съществуват доказателства, че е участвал и при изграждането на водопроводите в Рим. Предполага се, че е работил под ръководството на Агрипа – доверен и приближен служител на Октавиан Август. През 33 г. пр.Хр. по техен проект са реконструирани акведуктите в Рим и е прокарана вода до жилищата на римските граждани.

Витрувий създава и ергономичната система на пропорциониране, получила разпространение по-късно в изобразителното изкуство и архитектурата с названието Витрувиански човек.

Ако проследим описанията на Витрувий, при все че имат субективен характер, можем да получим впечатления за неговата личност и разбирания. Пред нас е човек, който не ламти за пари, няма амбицията да работи само върху големи проекти, не подценява колегите си с цел да се самоизтъкне. Според него архитектът трябва да е почтен и скромен. Самият той се описва като човек, който много държи на моралните достойнства и на репутацията си. За него философските принципи на етиката предполагат архитектът да бъде благороден, скромен и честен. Да се ценят и спазват морално-етичните норми според Витрувий, е проява на висок професионализъм.

Той смята, че въпросите за сигурността и здравето на гражданите са от съществена важност. Така например в Осма книга подчертава значението на чистата и висококачествена вода за здравето. Специалното внимание към предотвратяване или разрешаване на здравословни проблеми е заявено и на много други места в трактата. Независимо дали става дума за планиране на град, изграждане на театър, или жилище, темата за опазване на общественото и личното здраве винаги присъства. Парковете и озеленяването също са приоритет за автора.

Позиция в обществото

Поради липсата на достатъчно достоверна информация е трудно да се определи каква е била позицията на Витрувий в римското общество. Това по принцип важи и за архитектите, които живеят и работят в Рим през I в. пр.Хр.

Витрувий посвещава своя трактат на Октавиан Август и се обръща с изключително почтителни думи към него, което предполага някаква връзка между архитекта и императора (под imperator в случая се има предвид почетната титла, давана на върховните военачалници и пълководци). Посочва също, че Юлий Цезар го е познавал лично, както и че е поддържал контакти с Октавия – сестрата на Август. Но няма конкретни доказателства, че Витрувий, в качеството си на архитект, е принадлежал към най-високите кръгове на римското общество. Някои архитекти (в това число вероятно и Витрувий) са принадлежали към ordo apparitorum – социална прослойка, която днес бихме нарекли средна класа. Към тези apparitores (служители) се причислявали административните и техническите асистенти или съветници на римските управници. Те са заемали обществени длъжности, получавали са държавни възнаграждения и на практика са осигурявали стабилността на управлението. Известна част от тази прослойка е работила и за нуждите на войската. Витрувий също е имал такава функция като проектант и изпълнител на военни съоръжения, а вероятно и при прокарването и поддържането на водопроводната система на Рим. Естествено е да се предположи, че като представител на тази социална прослойка е имал сравнително висока и отговорна обществена позиция.

Създаване на трактата

Най-вероятно авторът не е написал трактата по поръчка на императора. Очевидно години наред е събирал материал и е правил записки, които по-късно е използвал за съставянето му. Предполага се, че е изчакал подходящ момент за публикуването – когато Октавиан Август вече е заздравил напълно управленската си позиция и се заема с мащабни строителни проекти, целящи издигане на авторитета на Рим. Според собствените думи на Витрувий самият той по това време вече е бил на преклонна възраст.

Много детайли сочат, че трактатът се появява през първите години на Принципата, което ще рече след 29 г. пр.Хр. Ако следваме хронологичното развитие на историческите факти, има вероятност това да се е случило между 25–23 г. пр.Хр., макар някои пасажи да водят до хипотезата, че може да е станало и десет години по-рано.

Витрувий не разказва нищо за обстоятелствата, при които е бил на служба при Октавиан Август. В обръщенията си към него в пролога и на други места в книгата никога не използва титлата Augustus, с която е титулован през януари 27 г. пр.Хр. Нарича го Цезар, или император. Това все още не е факт, който можем да използваме за датировка, защото и други след тази година все още наричат Август Цезар. Всъщност Август е титла, която означава възвеличен, величествен.

Трябва да отбележим, че проектираната и построена от Витрувий базилика във Фанум е наречена от самия него Храм, посветен на Август. Но в биографията на Август, написана от Светоний, се споменава, че той не е разрешавал да бъдат посвещавани храмове на негово име, с изключение на онези, които са наричани Храм на Август и Рим. Възможно е да е имало и изключения от споменатото правило, но фактът, че Витрувий нарича базиликата по този начин, би могъл да води до заключението, че авторът написва този пасаж след януари 27 г. пр.Хр. За съжаление, при археологическите разкопки на базиликата не са намерени находки, които да хвърлят повече светлина по този въпрос.

В своята книга Витрувий споменава голям брой храмове, предимно в Рим, между които и Храма на Церера. Той е изгорял още през 31 г. пр.Хр. и е възстановен чак по времето на Тиберий, макар Плиний да твърди в своята Естествена история (XXXIV, 155), че се е случило скоро след унищожаването му. Дорийският храм на Квирин е осветен чак през 16 г. пр.Хр., така че ако се придържаме към 27 г. пр.Хр. като краен срок, трябва да допуснем, че Витрувий пише за все още незавършена постройка. От друга страна, споменатият от автора Портик на Метел скоро след 33 г. пр.Хр. е преименуван на Портик на Октавия. Най-новият храм, споменат от Витрувий, е този на Божествения Юлий Цезар, осветен в 29 г. пр.Хр., но със сигурност завършен 2–3 години преди това. И накрая, разсъжденията на Витрувий за изворите на Нил се отнасят към едно съчинение на Юба, което не би могло да е написано преди 26 г. пр.Хр. Без да се впускаме в излишни детайли и научно непотвърдени факти, можем да заключим най-общо, че трактатът е написан в периода 40–20 г. пр.Хр.

В подкрепа на заключението за времето, когато Витрувий живее и пише, можем да анализираме и неговите обществени възгледи. Ако проследим начина на мислене и философско-естетическите му принципи, ще стигнем до извода, че те повече кореспондират с духовния климат в Рим от последните години на Републиката (509–27 г. пр. Хр.), а именно времето на Цицерон и Лукреций, отколкото с годините на Ранната империя.

Съдържание на трактата

Витрувий отбелязва с известно чувство на гордост, че той е първият автор, написал всеобхватен наръчник по архитектура. До неговото време са издавани трактати предимно на гръцки език, при това обикновено за конкретни реализирани проекти и сгради. Смятал е за изключително важно в неговата книга да бъдат точно и ясно посочени основните принципи на проектиране и строителство. Затова в началото прави изложение на разделите в архитектурата и тяхната характеристика. В логическа последователност представя идеите си в десет отделни книги (libri), които представляват десет папирусови свитъка. Всяка книга съдържа няколко глави (capita), които нямат собствени заглавия (при някои издания такива заглавия се добавят с цел по-добра ориентация в съдържанието на книгата). В своята цялост трактатът представлява завършен учебник (corpus), в който всеки лесно би могъл да намери основополагаща и интересна информация за архитектурата и строителството.

Според Витрувий архитектурата се състои от три главни раздела: проектиране и изграждане на сгради и съоръжения; изработване и устройство на слънчеви и други видове часовници; и конструиране на машини. При строителните обекти той прави следното разделение: на първо място – обществени обекти: защитни съоръжения, храмове и други обществени строежи; на второ място – частни жилищни сгради. Непосредствено след описанието на основните принципи и положения в архитектурата в Първа книга Витрувий пише за устройството на града и защитните съоръжения. В Трета и Четвърта книга намират място светилищата и храмовете на боговете, а обществените сгради, включително пристанищата, са в Пета книга. Шеста и Седма книга са посветени на изграждането на жилищата и техния интериор, а в Осма книга са водоизточниците и водоснабдяването. В Девета книга са описани часовниците, а конструирането на машини намира място в Десета книга.

Прави впечатление, че и десетте книги имат специфична конструкция и включват увод, изложение в отделни глави и заключение. Но уводите стоят донякъде отделно като смисъл спрямо изложението. Формално като увод към цялата творба звучи обръщението на автора към Август, но същинското въведение към трактата е всъщност в Първа глава на Първа книга, където Витрувий разглежда темата за образованието на архитекта. Той посочва като негово поприще много съществуващи сфери на науката и изкуството. Освен за всички практически аспекти на професията, архитектът според Витрувий трябва да е ориентиран в области, като езикознание, геометрия, философия, музика, медицина, право и астрономия. За него архитектът е разностранна личност – много повече от добре обучен занаятчия.

Уводите в следващите книги се различават по обем и съдържание. Тези обръщения към императора и читателите дават възможност на автора да наблегне на своите лични възгледи и цели – нещо, което отсъства в изложенията на отделните книги. В уводите Витрувий изтъква значимостта на своя труд и на желанието си да сподели своите познания и професионализъм, възхвалява архитектурата като наука и изкуство.

Целта на Витрувий

Не е лесно да се даде отговор на въпроса за кого Витрувий е написал трактата и каква точно е неговата цел. Заявява, че го посвещава на Август, за да може управникът да разполага с верни критерии за оценяването на архитектурата и строителната дейност, но ясно дава да се разбере, че книгата му е предназначена за много по-широка публика. Темите, които обсъжда, всъщност определя читателят, когото той желае да привлече и да му повлияе. Преди всичко това са неговите колеги архитекти, но също и предприемачите и дори управниците в държавата. Явно Витрувий е очаквал и се е надявал да бъде полезен на всеки, който чете творбата му.

Без съмнение той следва примера на Цицерон и Лукреций – да обогати римската култура с литературните и научните постижения на древните гърци; да допринесе за развитието на римската цивилизация и цялото човечество и да предаде постигнатото в науката на следващите поколения.

В стремежа към тези цели прозира и чисто личният елемент: предвид енциклопедичните и практическите си познания, които не е успял да приложи в пълна мяра като практикуващ архитект, с теоретичния си труд Витрувий иска да остави своята следа в историята. И успява, защото се чете и до днес.

Извори

Витрувий нееднократно изтъква, че наред със собствените му наблюдения и професионален опит, източник на информация са както достъпната в онези времена научна литература, така и наследените от неговите учители познания. Вече знаем, че е преминал дълъг период на обучение по различни научни дисциплини. Вероятно прилежно е водил подробни записки и по-късно ги е използвал. Той многократно благодари на своите учители, но за съжаление, никъде не споменава техните имена.

Изтъква полезната информация в произведенията на множество (предимно гръцки) автори, свързани с теми, като философия, математика, астрономия, география, архитектура, музикална теория и конструиране на машини. Изглежда почти невъзможно човек да прочете задълбочено всички цитирани от Витрувий автори и творби. Най-вероятно е използвал сборници с научни факти, крилати фрази и изказвания на велики личности, които по негово време са били много популярни.

Някои негови изследователи смятат, че Витрувий претендира за по-голяма ерудиция, отколкото всъщност е притежавал. Негови коментатори от нашата съвременност намират и критикуват съществени празноти в познанията му и разбирането на същностни според тях неща и явления. Дават се примери с необясними противоречия при цитирането на различни източници и факти. Учудващо е, че те понякога забравят колко десетки векове ги делят от прозренията и препоръките на Витрувий, повечето от които следваме и досега в нашата архитектурна, строителна и житейска практика.

Витрувий е силно повлиян от римския поет Лукреций (117–56 г. пр.Хр.) и неговото съчинение За природата на нещата (Lucretius, De rerum natura) най-вече заради изразените от поета идеи на гръцкия философ Епикур. Безспорно е заимствал много и от своя високо ерудиран съвременник Марк Теренций Варон (Var-ro, 116–27 г. пр.Хр.), чиито многобройни творби са значителен принос в развитието на науката, а изследванията му остават ненадминати през Античността.

Жанр и език

За разлика от днешните свободни похвати, книгите при римляните е трябвало да се вписват в установени книжни норми и традиции. Научната проза в Рим е била отделен литературен жанр със специфични изисквания. Трактатът За архитектурата не прави изключение: стройна конструкция на изложението, възможно най-стегнато и отчетливо разделение на съдържанието в отделни книги, често прекъсване на изложението с някой анекдот, митологически разказ или литературно отклонение, един или няколко пролога. Очаквало се е в пролозите и литературните отклонения авторът да демонстрира писателски талант, а изложението да бъде кратко, ясно и прецизно. Самият Витрувий се спира подробно на този въпрос в Увода на Пета книга и разяснява, че писането на научен труд е много по-различно от създаването на проза или поезия.

Тъй като техническите книги в древността нямат много допирни точки със съвременните, можем да приемем за естествено, че в трактата на Витрувий се наблюдават различни нива на детайлите. Някои глави са изпълнени с много технически подробности и точни мерни единици, докато на други места обясненията са по-общи или само теоретични.

Езикът, който Витрувий използва, векове наред е предмет на дискусии и коментари. Критикуван е още от времето на Карл Велики за необикновения и трудно разбираем латински език и стил. Самият автор се обръща към Август и читателите с молба да проявят разбиране, ако неговият стил не отговаря на литературните критерии, тъй като той всъщност е архитект, а не писател.

Самото начало на трактата – тромаво и грубовато като изказ, показва липсата на писателски опит. Както и началните глави от Първа книга, отнасящи се до теорията на архитектурата, които са недостатъчно ясно и понятно четиво. Със сигурност обаче това не е пречка за цялостното звучене на десетте книги. Затрудненията при интерпретирането на някои пасажи са факт, свързан навярно и с относително ограничените познания на читателя в техническо-литературния латински.

Като цяло стилът на Витрувий не е на високо ниво. Срещат се паразитни думи и излишни повторения. Така например думата autem (всъщност) е използвана повече от 700 пъти. Но е възможно това да се дължи и на особеностите на научния латински по това време. Подобен начин на изразяване се среща и в много от творбите на Варон.

Най-приятни за четене и най-лесни за възприемане са литературните отклонения. Когато авторът се ръководи от чувствата си, стилът му увлича читателя. Пример за това са описанията на съзвездията в Девета и на чудотворните води в Осма книга, както и интересни случки и легенди.

През вековете

Архeолозите със сигурност са установили, че архитектурата на ранния императорски период на Рим не е повлияна от трактата на Витрувий. Той е представител на по-старата генерация, консервативно настроена към новите идеи в архитектурата и изкуството. Показателна е Седма книга, в която описва модерните стенописи като лишени от добър вкус. В много аспекти и особено по отношение на някои специфични техники книгата вероятно бързо е остаряла. Освен това Фронтин и Аполодор от Дамаск със сигурност са превъзхождали Витрувий в областта на военната техника. Впрочем името на Витрувий се среща рядко у античните автори: споменават го Фронтин, Плиний Стари, Сервий, Сидоний Аполинарий. Но, от друга страна, още през II в. Фавентин резюмира и цитира трактата, а през IV в. в своето съчинение за селското стопанство Паладий изцяло се опира на Витрувий в разделите за строителството.

И макар влиянието на възгледите и идеите на Витрувий отначало да са били незначителни, бъдещата съдба на трактата и автора му са забележително явление в историята на европейската култура. Това е един от онези редки случаи, когато литературната традиция и дори една отделна книга задълго определя развитието на цяла област от човешкото творчество.

Витрувий не е забравен и през Средните векове. Напротив, удивително е вниманието, което архитектите и строителите по времето на Карл Велики обръщат на творбата му. Тя е задължителна за всяко едно църковно училище, а проектантите на катедрали са я изучавали из основи. Ръкописи се съхранявали в много манастири, а името на Витрувий се споменава неведнъж от средновековните автори. Най-древните текстове на книгата, дошли до нас, са от IX–XI в. Няма съхранени антични ръкописи, но съществуват повече от 80, 15 от които са от периода IX–XI в., а 13 – от XV век. Всички те кореспондират с един и същи недостигнал до нас архетип.

Възхищението и почитта към Витрувий достигат апогея си през епохата на Ренесанса – след 1400 г., когато трактатът За архитектурата е многократно преиздаван. Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело и Дюрер са го изучавали подробно. Тъй като основният елемент, свързващ античната архитектура с тази на Ренесанса, е ордерната система, ордерите на Витрувий се оказали изходната точка за всяка архитектурна естетика. В лицето на видни творци и архитекти, като Алберти, Виньола, Паладио и Перо, Витрувий намира достойни последователи, а зародилото се витрувианство е част от ренесансовата традиция в историята на европейската архитектура.

Витрувианството бележи няколко етапа. Всички теоретици от XV в. – и на първо място Алберти, ползват ръкописните текстове на Витрувий. Първото печатно издание излиза около 1486–1492 г. под ръководството на италианския хуманист Поджо Брачолини – почти едновременно с трактата на Алберти De re aedificatoria (За строителството, 1443–1452). С това си произведение, основано почти изцяло като съдържание и структура на трактата на Витрувий, Алберти превръща архитектурата на Древен Рим в идеал на Ренесанса. През XVI в. с Витрувий се занимават не само архитектите, но и филолозите. През 1531 г. в Рим дори е основана Витрувианска академия. Това е времето, когато започва критическата работа над текста и се появяват първите издания (Чезариано – 1521 г., Филандер – 1544 г., Барбаро – 1556 г., който прави най-интересното тълкуване на текста, а изданието е илюстрирано отчасти с рисунки на Паладио). Това е и времето на най-значимите архитектурни трактати (Серлио – 1540 г., Виньола – 1562 г., Паладио – 1570 г. и Скамоци – 1615 г.), които по същество представляват творчески коментари на Витрувий. В периода XVII–XVIII в. решаваща роля играе преводът и коментарът на Перо (1673 г.), който за своето време е бил смятан за образец както във филологическо, така и в архитектурно отношение. От XIX в. разполагаме с коментарите на Полени и изданието на Галиани. В тази епоха трактатът на Витрувий губи значението си за архитектурното творчество, но продължава да съществува заедно с този на Виньола като академичен постулат. Това е времето и на сериозна работа върху текста и публикуването на множество критически издания (Роде – 1800 г., Шнайдер – 1807 г., Лоренцен – 1857 г., Розе – 1867 г., 1899 г., Шоази – 1909 г., Крон – 1912 г.).

Специфика в пресъздаването на текста

Най-старият от ръкописите, на които дължим познаването на текста на Витрувий, е т.нар. Harleianus 2767. Намира се в Британския музей, а датировката му се отнася към 996 г. Това, че е толкова стар, го прави изключително важен, тъй като повечето от 80-те открити ръкописа са от значително по-късен период.

Не е лесно да бъде прочетен оригиналният текст в ръкописите. В продължение на десет века са били допускани много грешки при преписването му, което е разбираемо, имайки предвид трудния технически латински и изобилието от гръцки термини. Някои грешки са били коригирани след задълбочено изучаване на текста. В споменатите по-горе критически издания са направени множество корекции, но въпреки това остават твърде много неясноти. В резултат, ако се сложат един до друг три или четири превода на Витрувий, ще бъдат открити изненадващо големи разлики в текста.

Една техническа книга не може без чертежи и илюстрации. Витрувий споменава, че е направил и приложил в книгата си чертежи, които поясняват някои описания, но нито един от тях не е достигнал до нас. А тези илюстрации до голяма степен се оказват незаменими за разбирането на текста от съвременния читател.

Съществуват няколко добри издания с превод, коментар и илюстративни приложения на европейски издателства. Техните автори са цитирани в Библиографията към книгата.

Настоящият превод

Повече от две хиляди години след написването на трактата той все още буди интерес, издава се и се чете. За архитектурата е преведен на почти всички европейски езици. През последните десетилетия книгата има множество издания, провеждат се често и конгреси, посветени на Витрувий.

Въпреки традицията в областта на класическите езици и науките за Античността в България, българският читател не познава Витрувий в превод на родния си език. Това издание е първото на български. Освен превод на латинския текст, направен по изданието на F. Krohn (Vitruvii de architectura libri decem, 1912, Bibliotheca Teubneriana), то съдържа също Приложение с Регистри на имената, термините и мерките, Библиография, както и богат илюстративен материал.

В работата си върху текста като преводач аз се опитах да стоя максимално близо до латинския оригинал и възможно най-достоверно да предам съдържанието на достъпен и звучен български език. Тъй като съвсем буквалният превод би го направил труден за възприемане и четене, беше необходимо внимателно да се балансира между дословно и художествено пресъздаване на текста.

Тук е мястото за някои допълнителни технически бележки. Успоредно с превода на латинския текст съм дала в скоби някои кратки пояснения, най-вече изписани на латински език термини, имена, понятия, които биха били от съществена полза за специалистите. Повечето необходими за по-широкия кръг от читатели разяснения са поместени в регистрите, а бележките и коментарите към текста са отбелязани и номерирани като бележки под линия. Думите, изписани на старогръцки в текста, са предадени с латински букви и когато не са поставени в скоби, те са неразделна част от оригиналния текст. Всички приложения и пояснения имат предназначението да са в помощ на читателя да се ориентира във фактологията и терминологията, както и в трудната понякога материя със сложни композиции и постановки от всякакво естество, които напомнят заплетен пъзел или задача с няколко възможни решения.

Този превод е пръв и единствен до момента опит да бъде предаден на български език смисълът на един изключително труден и специфичен по своя характер и език латински текст. Той вероятно има своите недостатъци. Работата ми премина през безброй перипетии и колебания относно значението на много думи, изрази и твърдения на автора архитект. Все пак, осланяйки се на множеството библиографски източници – преводи, коментари и разнородни публикации, аз се чувствам стъпила на здрава основа и смятам, че съм се справила с приетото от мен предизвикателство – Витрувий да бъде представен на любознателния български читател на родния му език. След първата крачка по-лесно се върви напред...

Приятно четене!

Елена Йонкова, преводач

Към книгата „За архитектурата“, Витрувий
Към „Витрувий и неговата вселена“ от проф. д-р арх. Георгий Станишев

Още от Мнения за книги

Витрувий и неговата вселена

Проф. д-р арх. Георгий Станишев за класическия труд на Витрувий „За архитектурата“

Никога не чета книгите, които трябва да тълкувам... За да не се повлияя...

Оскар Уайлд

Текстовете, написани върху книгата на Витрувий, многократно...

ЗАЩИТА ОТ ИНФЕКЦИИ е наръчник за заразно здраве. Вече на пазара

Универсален боец в свят на истински и мними заплахи ни изпраща д-р Рюдигер Далке

Защита от инфекции е може би най-комплексният труд, издаден за рекордно кратко време в началото на епидемията от Ковид-19. На 160 страници, само за...

Родени за (едно пестеливо) движение. Което ни спестява куп упражнения

Защо отбелязваме Международния ден на здравето с наглед безлично движение/упражнение

В категория „Здраве“ са голяма част от най-успешните заглавия на КИБЕА. Мислех, че ще падне голямо ровене какъв лесен, убедителен, ефективен, прост и полезен съвет да споделим с...

Електронен бюлетин на издателството КИБЕА